Решение № 210 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330206608 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №856663-F828612 от 17.10.2025г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „КатиШоп – С. М.“, ЕООД, ЕИК:202845388 за нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

По съображения изложени в жалбата, се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. В. М., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С.А., която излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и прави искане за потвърждаването му.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена проверка на 06.06.2025г. в 10:30 часа на магазин за спортни стоки, находящ се в гр. Пловдив, ***, стопанисван от „КАТИШОП - С.М.“ ЕООД, ЕИК:202845388 било констатирано, че “КАТИШОП - С.М.“ ЕООД, ЕИК:202845388, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало в НАП електронния магазин за продажби на стоки и/или услуги преди започване на дейността.

В хода на проверката при извършване на контролна покупка от е-магазин, стопанисван от „КАТИ ШОП - С.М.“ ЕООД, ЕИК:202845388 с електронен магазин в интернет с уеб адрес: ****.bg. от регистриран служебен имейл адрес ****.bg на 02.05.2025г. била извършена поръчка на един брой чехли на стойност 49,00 лв., с място на получаване офис на ЕКОНТ с адрес: гр.Пловдив, *** с наложен платеж. При получаването на пратката от проверяващия инспектор по приходите заплатил сумата от 58.12 лв. за доставената пратка, с товарителница №1050947948551, която представлявала „чехли“. При заплащането на посочената сума и получаване на пратката от администратор офис били предоставени Електронно изявление №D3792546800/08.05.2025г., в което се съдържало информация за приемопредаването на пратката: номер на предадена пратка №1050947948551 до офис Пловдив - Кършияка, подател- „КАТИШОП - С.М.“ ЕООД, ЕИК:202845388 с тел.номер ***. Във връзка с цитираното по-горе проверяващите установили, че дружеството извършва онлайн търговия чрез 2 електронен магазин ****.bg. като сумите от продажбите се превеждали от ЕКОНТ на „КАТИШОП - С.М.” ЕООД, ЕИК:202845388 по банков път.

Извършена била справка на 06.06.2025г. в системата на НАП, като било установено, че задълженото лице не е регистрирало електронния магазин в НАП, т.е. прието било, че е нарушена разпоредбата на чл.52м, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.

Съгласно разпоредбата на чл.52м, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. задълженото лице е следвало да направи регистрация за извършване на продажби чрез електронен магазин преди започване на дейността по продажбите към датата на първата извършена продажба на стоки от проверяваното лице. Задълженото лице декларирало 05.04.2024г. като дата от която стопанисвало електронния магазин.

Извършено било посещение на физическия магазин на ****.bg и е било установено, че онлайн магазинът отговаря на изискванията за онлайн магазин.

Проверяващите приели, че нарушението е извършено на 05.04.2024г., а същото установили на 06.06.2025г. в гр. Пловдив, като го констатирали и документирали с

ПИП cep.

АА

0197288/06.06.2025г.

ПИП

N0196600/08.05.2025г. и Протокол обр. Кд73 сер.АА №1918874/02.05.2025г.

С оглед на горното свидетелят Д. В. Д. – **** в НАП при ЦУ съставил на дружеството „КатиШоп – С.М.“, ЕООД, ЕИК:202845388 АУАН №F828612/13.06.2025г., като квалифицирал нарушението по чл.52м, ал.1 от Наредба №н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След като представляващият дружеството се запознал със съдържанието на акта го подписал без възражения. Такива били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на „КатиШоп – С.М.“, ЕООД, ЕИК:202845388 за нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства категорично се установява 3 извършено от жалбоподателя нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. лице по чл.3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение №33. Лицата по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. са изброени в 17 алинеи, като по ал.1 това е лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, а по ал. 17 - лице по ал.1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин. Посочени са изключенията, в които е дадена възможност да не се издава фискална касова бележка на лицата по ал.1 и фискален касов бон или системен бон на лицата по ал.17. В НП е посочено, че „КатиШоп – С.М.“, ЕООД е лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин.

От тук следва, че административнонаказващият орган е приел, че нарушителят е лице по чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Съгласно §1, т.87 от ДР на ЗДДС „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл.45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Задълженото лице е декларирало, че от 05.04.2024г. стопанисва електронния магазин. От събраните доказателства се установява, че стоката е поръчана чрез интернет с уеб адрес: ****.bg на 02.05.2025г. След като продажбата е извършена, чрез електронен магазин следва, че „КатиШоп – С.М.“, ЕООД е лице по чл.3, ал.17, вр. ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. и за дружеството е налице задължение за регистрация по чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Установява се също, че плащането на стоката е 4 станало чрез наложен платеж при получаването й в офис на „Еконт“, като сумата от продажбата се превежд от ЕКОНТ на „КАТИШОП - С.М.” ЕООД, ЕИК:202845388 по банков път. Фактът на плащане обаче е от значение единствено за това дали е следвало да се издаде фискална касова бележка или фискален касов бон. Без значение е обстоятелството издаден ли е или не фискален или системен бон, защото наложеното наказание не е за нарушение на чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., а за нарушение на чл.52м, ал.1 от същата наредба. Становището, че двете нарушения са различни и независими едно от друго е застъпено в решение по адм. дело №6458/2021г. на ВАС.

Подаване на информация по чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ следва да се извърши преди започване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 05.04.2024г., т.е. на декларираната от задълженото лице дата, от която стопанисва електронния магазин. Посочено е също, че контролната покупка е извършена на 02.05.2025г. Започване на дейността по продажбата /в смисъла вложен в разпоредбата на чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ/ е станало не на декларираната дата, от която се стопанисва електронния магазин /тъй като няма доказателства за извършени продажби именно на тази дата/, а с осъществяване на поръчката, чрез сайта на дружеството – 02.05.2025г. С оглед на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства това е първата дата, от която може да се приеме с категоричност, че е започнала дейността по продажби. В случая тази дата - 02.05.2025г. не е посочена като датата на извършване на нарушението. Погрешното посочване на датата на извършване на нарушението представлява допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Тя служи за индивидуализация на деянието (наред с мястото и начина на неговото извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а също така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано впоследствие за същото нарушение. Следователно грешката при определяне на датата на 5 извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил. Това порочно засяга индивидуализацията на деянието и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което пък определя неговата отмяна.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП имуществена санкция в размер на 1000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

При този изход на спора ще следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя за възнаграждение на адвокат, които се установи да са били уговорени и реално направени в размер на 400 лева /с равностойност в евро от 204,52 евро/. При това и съобразно с чл.63д, ал.1 от ЗАНН ще следва да се осъди въззиваемата страна да заплати посочената сума в евро на жалбоподателя.