Определение № 245 от 30.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500155 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК.

С Определение № 275/26.02.2026 г. по в. гр. д. № 180/2026 г. Плевенският окръжен съд оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Т.

Н. Б. – длъжник по изп. дело № 313/2024 г., жалба срещу насочването на изпълнението върху притежаваната от него ½ ид. част от апартамент № 6 в гр. Плевен, **********, чрез насрочването на публична продан върху имота на 18.11.2025 г. с обявление от 26.09.2025 г.

Частна жалба против определението е подадена от Т. Н. Б. чрез адв. П. С.. Счита определението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Моли съда да го отмени и да се произнесе по съществото на спора – по насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируем имот. Съдът е обсъдил само спазен ли е срока за обжалване по чл. 436 от ГПК. В цитираното от съда Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, е прието, че пропускането на срока за обжалване на насрочването на публичната продан осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия, но съдът трябва да се произнесе относно несеквестируемостта на имота. Твърди, че имотът в Испания, който е притежавал, е продаден през м. декември 2024 г. Притежаваната от него ½ ид. част от имота не би могла да задоволи жилищните му нужди, доколкото има съвместно ползване заедно с другия съсобственик.

В писмения си отговор взискателят И. С. Д. чрез адв. Ив. Ц. заема становище за 1 неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но е неоснователна по съществото си:

Изводът на окръжния съд за недопустимост на жалбата е правилен:

Подадената от длъжника по изпълнителното дело Т. Н. Б. жалба е по чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК – срещу насочването на изпълнението чрез насрочване на публична продан на ½ ид. част от недвижим имот поради несеквестируемост.

Когато жалбата на длъжника е срещу насочването на изпълнението поради пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество, съдът е длъжен да се произнесе дали имущественият обект е секвестируем или не. Ако в жалбата длъжникът иска отменяване на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия нарушават несеквестируемостта. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това (Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. – т. 1).

Срокът за обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК на действията по насочване на изпълнението върху несеквестируем имуществен обект започва да тече от различен момент в зависимост от вида на този обект. Съгласно т. 1 на Тълкувателното решение срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта.

В случая, видно от жалбата, длъжникът се позовава на несеквестируемост на имущество по чл. 444 т. 7 от ГПК, като твърди, че имотът, предмет на публичната продан, е единствено негово жилище. Оспорва законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по насрочване на публичната продан върху имота и иска спирането й.

Жалбата е недопустима, както правилно е приел и първостепенният съд, тъй като е подадена след двуседмичния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК. Обявлението за насрочената публична продан е връчено на жалбоподателя-длъжник чрез пълномощника му адв. Т. Митева на 14.10.2025 г. С оглед на това, срокът за обжалване действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируем имот на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК изтича на 28.10.2025 г. Жалбата е подадена на 17.11.2025 г., което означава, че е депозирана след срока и като такава е недопустима за разглеждане по същество.

2

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, че въпросът за секвестируемостта на притежаваното от жалбоподателя-длъжник жилище в гр. Плевен вече е разрешен с Решение № 379/20.09.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по в. гр. д. № 611/2024 г., постановено по жалба на длъжника срещу насрочването на опис и оценка на имота. Съдът е приел, че имотът (1/2 ид. част от жилището) е секвестируем и върху него може да се извършва принудително изпълнение по изп. дело № 313/2024 г. по описа на ЧСИ П. Петков. В този случай въпросът за секвестируемостта не може да бъде пререшаван по жалби на длъжника срещу последващи действия на съдебния изпълнител по принудително изпълнение върху същия имуществен обект. След като имотът е приет за секвестируем, с последващото отчуждаване на другото жилище той не става несеквестируем, доколкото длъжникът вече не може да се ползва от закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК.

Пререшаване на въпроса е допустимо само ако първоначално имотът е приет за несеквестируем, а след това, в хода на изпълнителното производство, длъжникът е придобил друго жилище и несеквестируемостта е отпаднала.

С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 275/26.02.2026 г. на Окръжен съд – Плевен по в. гр. д. № 180/2026 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3