Решение № 26 от 10.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20212100501774 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от К.

ЕД. Н., гражданин на Р. ф., със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Алеко Константинов“ №8, ет.1, чрез адв. Милев против решение № 260150 от 29.06.2021г, постановено по гр.д.№ 438/2020г на районен съд –Несебър, с което е признато за установено ,че въззивникът дължи на Етажната собственост на комплекс „Рич -2“, с адрес: с.Равда, ул.“Сирена“№10, представлявана от управителя Яница Липа сумата 1004,96 евро, сбор от дължимите такси за поддръжка и фонд „Ремонт“ за периода от 2016г -2019г, приети с решения на ОС на ЕС от 15.06.2016г и 16.07.2018г, от които 276,22евро –остатък за плащане за 2016г, 328,74 евро-остатък за плащане за 2017г, 200 евро- остатък за плащане за 2018г и 200 евро –остатък за плащане за 2019г. Въззивникът е осъден да заплати и сумата 439,31лв – разноски в заповедното производство, като и сумата 639,31лв – разноски в исковото производство. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Оспорен е изводът на съда, че при положение, че са налице отчети, доказващи извършваната в комплекса дейност, те са приемани от ОС и няма данни тези решения на Общото събрание да са отменени по надлежния ред, не може да се преразглежда въпросът за осъществяваната в комплекса дейност в рамките на настоящото производство.Въззивникът счита, че решенията на Общото събрание не се ползват с материална доказателствена сила относно изразходване на средствата, събрани от 1 етажните собственици. В отговора на исковата молба въззивникът-ответник изрично е възразил, че в процесния период не е била извършвана дейност по поддръжка на общите части и, че претендираните суми с исковата молба не са изразходвани за поддръжка и ремонт на общите части. Съгласно цитирана практика на ВКС, при направено възражение от ответника , че не е извършвана дейност по поддръжка на общите части, в тежест на ищеца е да докаже реално извършване на такава дейност и начина на изразходване на претендираните суми. Първоинстанционният съд е игнорирал изцяло тази задължителна практика на ВКС по въпроса за доказателствената тежест и предмета на доказване по идентични правни спорове.Счита, че тъй като се претендират такси за поддръжка, за период който вече е отминал, по делото не са събрани доказателства , че такава дейност е била извършвана, дали и на кого е заплащана.С твърденията за приети отчети не се доказва осъществявана дейност по поддръжка на общите части. На следващо място, счита, че изводите на районния съд са в противоречие с чл.24,ал.4 и чл.24,ал.5 ЗУЕС, регламентиращи правомощията на Контролния съвет на ЕС.Твърди се ,че никога не са представени реални отчети за получени и изразходвани пари за такси и това обезсмисля дейността на

КС.Констатациите на районния съд ,че приемането на отчетите от КС доказва извършвана дейност в комплекса се опровергават от представените писмени документи - акт за извършена проверка на финансово-стопанската дейност на собствениците на самостоятелни обекти за периода от 21.09.2016г – 12.06.2018г, от съдържанието, на който става ясно, че има съмнения дали изобщо са били плащани суми за някакви дейности и са изразходвани средства за чуждо имущество.От ангажираните доказателства се установява, че голяма част от средствата са изразходвани за имот, собственост на дружеството „Шкипер и Ко“ООД –поземлен имот, басейн и др.Представени са доказателства, че сумите от такси за поддръжка и управление са били събирани по лична сметка на Д. К., който е собственик на апартаменти и в същото време съдружник в дружеството „Шкипер и Ко“ООД, което е собственик на поземления имот.Той е отказал да предостави информация за постъпилите в неговата сметка суми от етажните собственици, поради което не е ясно дали въобще тези средства са изразходвани за общите части на ЕС.От цитирания акт на КС става ясно, че не е доказано реално осъществяване на твърдяните дейности, тъй като не са представени разходо оправдателни документи.Другият представен АК на КС за периода от 16.06.2016 г до 19.09.2016 г не е подписан и не е годно доказателствено средство.Не е подписан и отчета на УС за периода от 13.06.2018г до 01.07.2019г, поради което не е годно доказателствено средство. Освен това от протокола за проведено ОС на ЕС от 20.06.2019г е видно, че етажните собственици са критикували УС за лошото състояние на комплекса.От същия протокол се установява, че председателят на КС е уведомил присъстващите ,че отчет не е изготвен, поради липсата на отчет на УС към датата на събранието.По делото обаче е представен такъв отчет, при това неподписан, което сочи на недобросъвестност в действията на ищеца. Въззивникът счита, че са налице и други доказателства, представени към отговора на исковата 2 молба, които доказват възражението му, че средствата от таксите не са изразходени за нуждите на ЕС- ел.писма, с които е указано на етажните собственици да плащат по сметката на Д. К., без той да е бил управител на ЕС.Изложеното в т.6 от въззивната жалба касае спор с друго лице – ответничката А., която водила дела, че е лишена от ползване на общите части.Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго ,с което да се отхвърли като изцяло неоснователен предявения иск от ЕС на комплекс „Рич -2“ в с.Равда против въззивника К.Н. и да се присъдят направените разноски.

По делото е постъпил отговор от Етажната собственост на комплекс „Рич 2“ с.Равда, ул.“Сирена „ №10 ,представлявано от Яница Липа, чрез адв.Димитър Батаков, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи се ,че са представени всички решения за определяне на дължими такси за поддръжка на общите части и за фонд „Ремонт“, които не са обжалвани, влезли са в сила и са задължителни за всички собственици.Установява се по делото, че ищецът е собственик на имот в ЕС и е ползвал същия през целия процесен период.По делото са представени доказателства за извършените ремонти и вида и размера на поддръжката на общите части. Що се отнася до лишаването от достъп до общите части, то този спор е бил между две физически лица/ответника и Д. К./ , ЕС не е страна по този спор и липсват данни орган на ЕС да е ограничавал правата на ответника да ползва общите части, което да обоснове недължимост на претендираните суми. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноските в производство.

С разпореждане №1338/22.10.2021г исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности.Постъпила е молба за уточнение на обстоятелствената част и петитума ,в която се конкретизирани по отделно претендираните суми за такси за поддръжка и управление на общите части и фонд „Ремонт“ за всеки от претендираните периоди:за 2016г – се претендира сумата 276,22 евро за фонд „Ремонт“;за 2017 г – се претендира сумата 328,74евро за фонд „Ремонт“;за 2019г се претендира сумата 45 евро за фонд „Ремонт“ и сумата 155 евро –такса за поддръжка и управление на общите части; за 2018г се претендира сумата 155 евро –такса за поддръжка и управление на общите части и сумата 45 евро за фонд „Ремонт“.По това уточнение ответникът – въззивник не е взел становище.

Производството е по чл.415 ГПК, вр. чл.38,ал.1 ЗУЕС.

В исковата молба се твърди, че ответникът –въззивник е собственик на самостоятелен обект в сградата –етажна собственост на комплекс „Рич2“,ул.“Сирена“№ 10 с идентификатор №*** по КК на с.Равда.На общи събрания на ЕС, проведени на 15.06.2015г и 16.07.2018г са взети решения за определяне на вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ и такси за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост ,както следва: за 2016г и 2017г – по 6 евро на кв.м. за всички самостоятелни обекти –такса управление и поддръжка на общите части и по 6 евро на кв.м. за фонд „Ремонт и обновяване“, като сроковете за плащане са съответно до 3

30.07.2016г и до 31.12.2016г /за дължимите вноски за 2017г/.С решението на ОС от 2018г са определени таксите за управление и поддръжка на общите части за 2018г и 2019г – 200евро за самостоятелен обект и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ – 1% от МРЗ на кв.м. ,като срокът за плащане е съответно :за 2018г – до 31.12.2017г и за 2019 г- до 31.12.2018г.Твърди се ,че тези решения са влезли в сила и ответникът не е заплатил изцяло задълженията си към бюджета на ЕС в размерите, посочени в уточнението на исковата молба по двете пера. Общо дължимата сума е 1004,96 евро.Поради неплащане на тези задължения Етажната собственост, чрез управителя си, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1289/2019г на НРС.Съдът е издал заповед № 5/03.01.2020г, с която заявлението е уважено изцяло.Съобщението за издадената заповед е връчено на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК и е указано на заявителя да предяви иск по реда на чл.415 ГПК в едномесечен срок.Съобщението за това е получено от процесуалния представител на ЕС на 22.05.2020г, а исковата молба е входирана в съда на 22.06.2020г,в рамките на указания срок,което прави искът допустим. В отговора на исковата молба е оспорена легитимацията на управителя на ЕС –ищец; исковете са оспорени като неоснователни, тъй като реално в комплекса не е извършвана дейност по поддръжка на общите части и ремонт; определени етажни собственици не плащат своите задължения към бюджета на ЕС ; исковете за заплащане дължими суми се предявяват избирателно против определени етажни собственици; събраните суми не се изразходват по предназначение; събират се по лични сметки на членове на УС, които не дават отчет за изразходваните средства; ответникът е водил дела да се преустановят действия, с които да му се пречи да ползва общите части; оспорен е размерът на претендираните такси; налице е позоваване на чл.51,ал.2 ЗУЕС.

Районният съд е уважил изцяло предявените искове,като е изложил мотиви,че решенията на ОС на ЕС, с които е приет размерът на таксите за управление и поддръжка на общите части и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са влезли в сила, като необжалвани; неоснователни са възраженията на ответника ,че не са извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части и ремонт-представени са решения на ОС на ЕС от 01.07.2019г и 08.09.2020г, от които се установява, че са приети отчетите на УС за периода от 13.06.2018г – 01.07.2019г и съответно за периода 01.07.2019-01.07.2020г и са одобрени извършените разходи за отчетния период. С решението на ОС на ЕС от 16.07.2018г е приет отчета на УС за периода от октомври 2016 -12.06.2018г.Всички тези решения не са оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС. Поради това съдът е приел, че след като има акт на ОС, с който отчетите на УС са приети за процесните периоди, то дейностите по поддръжка на общите части за извършени и съответно приети. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че е бил лишен от ползване на общите части- налице е влязло в сила решение, с което физическо лице Д. К. е осъден да заплати на ответника сумата 500лв –обезщетение за нанесени неимуществени вреди поради ограничаване достъпа до общите части в комплекс РИЧ-2, но етажната собственост не е страна по този спор и 4 не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Липсват данни да е налице ограничаване, извършено от органи на етажната собственост, поради което не може да се обоснове недължимост на претендираните суми. Като неоснователно е преценено и възражението, че ответникът не е пребивавал повече от 30 дни в годината в комплекса, след анализ на представените писмени доказателства.

При извършената служебна проверка на атакуваното съдебно решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност или недопустимост на акта на районния съд. По правилността му съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба-чл.269 ГПК.