Решение № 1391 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20241100901963 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „Д.т.” ЕООД срещу отказ № 20220629154022-2/ 17.07.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за отчетната 2021 г.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил 1 един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е обявяване в търговския регистър по партидата на „Д.т.” ЕООД на декларация, която е изготвена по реда на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за деклариране на обстоятелството по неосъществяване на дейност за финансовата година, приключваща на 31.12.2021 г.

При подаване на заявление за обявяване на определен акт длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали изхожда от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, дали към него е приложен подлежащият на обявяване акт и подписана от заявителя декларация по чл. 13, ал.

4 ЗТРРЮЛНЦ, а също така и за това дали представеният акт подлежи на обявяване, дали той отговаря по външните си белези на изискванията на закона, както и дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно приемането на акта, в случай че такива са налице. При тълкуване на правилото, предвидено в чл. 13, ал. 6, изр. 3 ЗТТРЮЛНЦ, се налага изводът, че изискването за представяне на подлежащият на обявяване акт към заявлението, с което се прави искане той да се обяви, е изпълнено, когато са осъществени кумулативно две обстоятелства: 1) документът е представен в оригинал, заверен от заявителя препис или нотариално заверен препис; и 2) към заявлението е приложен заверен препис от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Изискването за представяне със заявлението на препис от подлежащия на обявяване акт със заличени в него лични данни има за цел да се даде възможност на Агенцията по вписвания, която има качеството на администратор на лични данни, да изпълни задължението си по чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да извърши обявяване на този акт в търговския регистър без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Същото по съдържанието си изискване е поставено и конкретно за заявлението, с което се иска в търговския регистър да бъде обявена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, какъвто акт е предмет на направеното в настоящото регистърно 2 производство искане, като то е установено с подзаконовата норма на чл. 62б, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, в която е предвидено, че към заявлението, с което се иска да се обяви декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, се представя и екземпляр от тази декларация, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Когато при извършване на дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка се установи, че към подаденото заявление не са приложени всички документи, които се изискват по закон, то е длъжно на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че последица от неизпълнението от заявителя на дадените указания в срок, включително и на указанията за представяне на документ, който се изисква по закон, е постановяване на отказ от длъжностното лице по регистрация да извърши искането вписване, заличаване или обявяване, само на това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за обявяване на представен акт. За да настъпи тази последица обаче длъжностното лице трябва да е дало правилни указания на заявителя и да му е дало реална възможност да ги изпълни в определен срок.

В случая се установява, че към подаденото заявление, с което се иска обявяване в търговския регистър по партидата на „Д.т.” ЕООД на декларация, която е изготвена по реда на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, за деклариране на обстоятелството по неосъществяване от дружеството на дейност за финансовата година, приключваща на 31.12.2021 г., е приложен актът, чието обявяване се иска, а именно тази декларация, която е подписана от вписания в търговския регистър законен представител на дружеството „Д.т.” ЕООД, което има качеството на декларатор. От съдържанието на този акт е видно, че в него се съдържат лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. за физическото лице И.В.Д., което представлява търговското дружество, които са неговото име и идентификационен номер, какъвто е единният граждански номер /ЕГН/, с който той се идентифицира в системата за регистрация на граждани в Република България. С оглед на това и заявителят е трябвало да представи препис от декларацията, чието обявяване се иска, със заличени лични данни на физическото лице, представляващо дружеството, по чиято партида се иска да бъде направено обявяването. Такъв документ обаче не е приложен към подаденото заявление, което означава, че длъжностното лице е било длъжно да укаже на заявителя да го представи и да му даде срок да изпълни тези указания. Установява се, че длъжностното лице по регистрация е изпълнило надлежно задължението си да даде указания на заявителя да представи подлежащата на обявяване декларация със заличени лични данни, но същото не е предоставило на страната реална възможност да ги изпълни, защото не е определило срок, в който да бъде сторено това, който да е възможен.

В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и подзаконовата норма на чл.

92а, ал. 2 от Наредбата, в която срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е по –ясно посочен от този в закона, а именно определен е в размер на до 3 работни дни от постъпване на заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр.

2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най- късно от работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича в края на третия работен ден от неговото постъпване, 3 т.е. е два пълни работни дни. В закона е предвидено, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, с което се приема, че са му станали известни и което е свързано с това, че за последния е ясен краткият срок, до който те трябва да бъдат дадени от длъжностното лице, и именно с оглед на този кратък срок, със закона му е възложено задължението сам да следи за тях с оглед на възможността да ги изпълни.

Посоченото в предходния абзац разрешение обаче не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за даване на указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е настоящия случай, в който указанията за отстраняване на констатираните нередовности са дадени на 13.07.2024 г., което е повече от две години след изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, което е станало на 04.07.2022 г. В този случай, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се приложи последицата от неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, а именно да се постанови отказ, то, от една страна, следва да се установи, че длъжностното лице е предоставило реален срок за тяхното изпълнение, тъй като този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ към този момент вече е изтекъл и то не по вина на заявителя, т.е. е невъзможен, и от друга страна, указанията и предоставения срок следва да бъдат изрично съобщени на заявителя, за който не може да се приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг период от време, включително години наред, да следи кога и дали длъжностното лице по регистрация, което е сезирано с подаденото заявление, ще му даде указания в изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени в Глава Шеста от общата част на ГПК, които са приложими и за охранителните производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.