Решение № 5263 от 25.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5263 гр. С, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110158302 по описа за 2021 година

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Со дължи на ищеца ЗК „фирма“ АД сумата в размер на 110,01 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2016 г., съединен при условията на евентуалност с обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, предявен от Со срещу „П с“ ЕАД.

По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД ищецът ЗК „фирма“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена дупка на кръстовището между бул. ххх, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх на стойност 100,01 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Со като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение до погасяването. Претендира разноски.

Ответникът – Со, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, както и размера на вредите. Не оспорва факта, че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение, но твърди, че не е било налице основание за извършеното плащане, тъй като не се е реализирал покрит риск по договора за застраховка „Каско“. Оспорва иска по размер, като твърди, че е налице съпричиняване. При условията на евентуалност предявява обратен иск срещу „П с“ ЕАД, тъй като посоченото дружество е следвало да поддържа процесния пътен участък по договор със Со. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника - „П с“ ЕАД, оспорва обратния иск с твърдението, че дружеството е изпълнило задълженията си по поддържане на процесния пътен участък, като пътното платно е отговаряло на изискванията за експлоатация.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 37214/2021 г. по описа на Софийски районен съд за 2020 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 19260/25.06.2021 г., за вземането, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 07.09.2021 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал.

4 ГПК ЗК „фирма“ АД е предявило иск по чл. 422 ГПК.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от 2 доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът е изплатил сумата в размер на 100,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил на 12.04.2016 г. застрахователен риск, а именно – увреждане на застрахованото МПС – лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх, в резултат на попадане в необезопасена дупка, че отговорен за поддръжката на общинския път – кръстовището между бул. ххх, е ответникът, като посочената дейност е възложена на „П с“ ЕАД по договор, сключен между посоченото дружество и ответника.

Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети, се доказват от представения по делото протокол за ПТП, заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и от показанията на свидетеля Д.И. К.

Видно от протокол за ПТП № 1626449/12.07.2016 г., на 12.07.2016 г., около 14:30 часа, лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх се е движил в гр. ххх с посока бул.

„М“, като на кръстовището с бул. „А Е“ превозното средство е преминало през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са били спукани предна и задна десни гуми на автомобила. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Удостовереният в протокола за ПТП механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.И. К, която сочи, че е управлявала посоченото МПС и е подписана протокола за ПТП без възражения.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите, удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 124,90 лв.

Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 12.07.2016 г., около 14:30 часа, лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх се е движил в гр. ххх с посока бул. „М“, като на кръстовището с бул. „А Е“ превозното средство е преминало през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са били спукани предна и задна десни гуми на автомобила.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и 3 необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били налице увреждания спрямо автомобила), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 100,01 лв., което е в по-малък по размер от размера на действителните вреди – 124,90 лв.

(стойността на щетите по автомобила по средни пазарни цени). Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.

19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди, то съдът счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за пълния размер на платеното застрахователно обезщетение (100,01 лв.) и за сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е. за сумата в общ размер на 110,01 лв.

Не се доказва по делото да е налице противоправно поведение на водача на МПС, в резултат на което същият да е допринесъл за настъпване на ПТП, поради което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД следва да се уважи изцяло.

Доколкото е налице извод за основателност на главния иск, то следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД:

4

В тежест на ответника Со е да докаже, че Со е претърпяла вреди в резултат на неизпълнение от страна на третото лице помагач - „П с“ ЕАД, на задълженията по договор, по силата на който посоченото дружество е следвало да осъществява поддържане на процесния пътен участък по възлагане на ответника.

По делото не е представен договорът за поддръжка на процесния пътен участък, сключен между Со и „П с“ ЕАД. Видно от представените от третото лице помагач и ответник по обратния иск констативни протоколи от 27.06.2016 г. и 27.07.2016 г., подписани от представители на Со и „П с“ ЕАД, е удостоверено точното изпълнение на договора за поддръжна в периода, в който е било реализирано процесното ПТП.

Следователно, не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на „П с“ ЕАД за неизпълнение на договора за поддържане на процесния пътен участък, тъй като представител на Со е удостоверил извънсъдебно, че задълженията на „П с“ ЕАД по договора са изпълнени.

Ето защо, обратният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 430 лв., представляваща разноски по производството за държавна такса (50 лв.), за юрисконсултско възнаграждение (100 лв.), за депозит за САТЕ (250 лв.), както и за депозит за призовававе на свидетел (30 лв.), съобразно уважената част от иска.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Со, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, дължи на ЗК „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 110,01 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 12.07.2016 г. в гр. С, вследствие попадане в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно на лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх, която неравност се е намирала на кръстовището на бул. „Б ш“ и бул. „А Е“ в гр. С