Определение № 273 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600258 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.450 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения В. Д. Н. чрез адв.И. Ю. срещу определение от 07.02.2025г. на СГС НО, 7–ми с-в. постановено по ЧНД 6074/24г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. Н. за замяна на наказанието "доживотен затвор“, наложено му по НОХД №1987/2024г. на ОС гр.Варна с наказание „лишаване от свобода за срок от тридесет години.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за неправилно становище на първостепенния съд относно наличието на предпоставките на чл.38а ал.3 от НК, тъй като според защитника на осъдения Н. последният е изтърпял повече от 20 години от наложеното му наказание „доживотен затвор“, а съдът не възприел тази теза. В тази връзка се възразява срещу извършеното от Началника на затвора изчисление на периода на изтърпяното наказание „доживотен затвор“ и се оспорва същото, като неправилно възприето от съда. Изтъква се, че съдът не е обвързан с това изчисление, следвало да извърши свой собствен анализ на периодите, през които осъденият е търпял наказанието, включително да извърши кумулация на наложените му наказания, ако това е в интерес на осъдения, каквото искане било направено в съдебното заседание, но същото не било уважено, с аргумента, че съдът не е компетентен да направи това в настоящото производство. Според адв.Ю. чл.306 от НПК не предвиждал подобно ограничение и излага съображения, че престъплението, за което В. Н. е осъден по НОХД №502/2005г. на РС Варна се намирало в реална съвкупност с престъпленията по всяко едно от осъжданията му по НОХД 282/1989г., НОХД 61/1995г. и 1987/2004г. на ОС Варна. По отношение осъждането на молителя 1 по НОХД №502/2005г. на РС Варна с останалите три посочени осъждания до момента не било извършено групиране при най-благоприятното за осъдения съчетание съобразно т.9 от ППВС №4/1965 и ТР №11/1987г. на ОСНК.

На следващо място според жалбоподателя дори и да не било извършено групиране на наказанията, от данните по делото се установявало, че за периода от 30.06.2024г. до 16.04.2006г. освен наказанието „лишаване от свобода“ В. Н. е търпял и мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 1 година, 9 месеца и 16 дни. Този период не бил взет предвид при изчисляване размера на изтърпяното наказание „доживотен затвор“ от страна на затворническата администрация. Неправилно било възприето в обжалваното определение, че този времеви период на паралелно задържане, който бил приспаднат от наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години по ЧНД №888/2007г., не следвало да се приспада от наказанието „доживотен затвор“, при положение, че деянията по присъдата по НОХД №502/2005г. по описа на РС Варна(която била едната от групираните присъди при тази кумулация) била в реална съвкупност с деянието по НОХД №1987/2004г. по описа на ОС-Варна, по което му е наложено наказанието „доживотен затвор“.

Според защитника това задържане следвало да бъде зачетено, тъй като при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ било недопустимо прилагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Според жалбоподателя първостепенния съд проявил крайна заинтересованост и негативна предубеденост към молителя, тъй като била обсъждана личността му в обжалваното определение при положение, че съдът възприел липсата на първата предвидена в закона предпоставка при разглеждане молбата за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. Независимо от това съдът обсъдил в негативен аспект събраните доказателства по делото, за да отхвърли като неоснователна молбата на осъденото лице. Не били обсъдени въпросите, касаещи целите на наказанието, намалените рискове от 119 на 68 точки, поведението на жалбоподателя през последните 9 години, възрастта, семейния му статус, обстоятелството, че е подкрепян от съпругата си, както и множество други фактори, имащи значение за правилна преценка на молбата.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода за срок от 30 години“ да бъде уважена, като съдът извърши групиране на наказанията по четирите посочени дела със съответните приспадания на изтърпяната част на наказанията, както и периода, през който В. Н. е бил задържан по стража.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение №718 от 12.02.2025г. на СГС НО, 7–ми с-в, 2 постановено по ЧНД 6074/24г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. Н. за замяна на наказанието "доживотен затвор“, наложено му по НОХД №1987/2024г. на ОС гр.Варна с наказание „лишаване от свобода за срок от тридесет години“.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебното заседание и е преценила за неоснователна молбата, с която се иска замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години, поради липсата на предвидените в закона предпоставки визирани в чл.38а от НК, а именно изтекъл срок от 20 години на изтърпяване на наказанието, както и отпадане на рисковете за обществото и от рецидив във връзка с поведението на жалбоподателя при изпълнение на наказанието.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем жалбоподателят В. Д. Н. изтърпява наказание

„доживотен затвор, наложено му по НОХД №1987/2024г. на ОС гр.Варна. От материалите по делото се установява, че същият е осъждан както следва:

1. По НОХД №282/1989г. по описа на Военен съд -Варна с влязла в сила присъда на 11.06.1991г. за извършено в периода 28.04.1989г.-27.06.1989г. продължавано престъпление по чл.252ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.3,4 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, също за това, че на 12.05.1989г. е извършил престъпление по чл.380 ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за това, че на 29.05.1989г. до 02.06.1989г. е извършил престъпление по чл.381 ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свободаза срок от 7 месеца., за това, че на 27.06.1989г. е извършил престъпление по чл.346 ал.2 б“Б“ вр. чл.18 ал.1 НК, за което му е наложено наказание за срок от 10 месеца, за това, че на 27.06.1989г. е извършил престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 НК за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

2. По НОХД №61/1995г. по описа на ОС–Варна с влязла в сила присъда на 23.01.1996 г. за извършено на 29.07.1994г. престъпление при условията на опасен рецидив по чл.152 ал.4 пр.последно вр. ал.3 т.4 вр. ал.1 т.2 НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години., също за това, че по същото време и място при условията на опасен рецидив е извършил престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2, т.4 НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години и „задължително заселване от 2 години в гр.Варна“, за това, че по същото време и място е извършил и престъпление по чл.150 пр.последно от НК с наложено наказание 2 г. и 6 месеца „лишаване от свобода“ . На основание чл.23 НК е било определено за изтърпяване на осъдения Н. едно общо най-тежко 3 наказание 12 години „лишаване от свобода“, увеличено на основание чл.24 от НК с една година или 13 години „лишаване от свобода“, което на основание чл.48 б“А“ от ЗИН да бъде изтърпяно при усилено строг режим.

3. По НОХД №502/1995г. по описа на РС–Варна с влязла в сила присъда на 23.05.2005г. за извършено на 4/5.03.1990г. престъпление по чл. 346 ал.2 б „А“ вр. ал.1 от НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при общ режим. На основание чл.25ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено да изтърпи най-тежкото от така определеното наказание и наказанието по НОХД №61/1995г. на ОС– Варна, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 12 години при усилено строг режим, както и „задължително заселване“ за срок от 2 години. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното наказание с една година, като е постановил Н. да изтърпи 13 години „лишаване от свобода“.

4. По НОХД №1987/2004г. по описа на ОС–Варна с влязла в сила присъда на 22.02.2007г. за извършено на 25.06.2004г. престъпление при условията на опасен рецидив по чл.116 ал.1 т.6 т.12 НК с наложено наказание „доживотен затвор“, което да изтърпи при специален режим на основание чл.127б ал.1 от ЗИНС., също за това, че по същото време и място е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години, при строг режим, за това, че по същото време и място е извършил престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години при строг режим, за това, че е извършил престъпление на 26.04.2004г. квалифицирано по чл.297 ал.1 НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при строг режим, за това, че е извършил през месец юни 2004г. престъпление по чл.339 ал.1 от НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години при строг режим, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор“, което да изтърпи при специален режим на основание чл.127 б ал.1 от ЗИН, като е зачетено предварителното задържане считано от 02.07.2004г. до привеждане на присъдата в изпълнение. В момента жалбоподателя В. Н. изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора гр.София.

5. По НОХД №7489/2011г. по описа на РС–Варна с влязла в сила присъда на 30.07.2012г. за извършено на 24.04.2011г. престъпление по чл. 297 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1г. и 4 мес при първоначален строг режим. Тази присъда касаеща опит за бягство на осъдения Н. от Затвора гр.Варна все още не е приведена в изпълнение, тъй като изтърпява наказанието „доживотен затвор“.

С определение от 15.06.2007г. по ЧНД №888/2007г. на ОС–Варна влязло в сила на 17.12.2007г. са групирани наказанията, наложени на осъдения Н. по НОХД №502/2005г. и 61/1995г. на ВРС, като му е наложено най-тежкото от 4 тях, а именно 12 години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим, както и задължително заселване за срок от 2 години и е приспаднато изтърпяното до момента наказание.

Неоснователно е възражението на адв.Ю., за наличието на първата законова предпоставка посочена в чл.38а ал.3 от НК за разглеждане искането на осъденото лице за замяната на наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години. По този въпрос първостепенният съд е дал пълен и мотивиран отговор, обоснован въз основа на закона и доказателствата по делото. От приложените справки на МП ГДИН Затвори гр.Варна и гр.София по настоящото дело с предмет 449–450 от НПК, както и от приложените документи от затворническото досие на осъдения В.

Д. Н. се установява, че наказанието „доживотен затвор“, наложено му по НОХД №1987/2024г. на ОС гр.Варна се изтърпява от 16.04.2006г., когато е приведено за изпълнение това наказание. Към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд - 7.02.2025г. осъденият Н. е изтърпял фактически 18 години 9 месеца и 21 дни от наказанието „доживотен затвор“ и сроковете са изчислени коректно. Към настоящият момент искането за замяна на наказанието отново е неоснователно, тъй като осъденият не е изтърпял двадесет години от наказанието „доживотен затвор“, а по-малко от 19 години.