Решение № 380 от 23.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Горна Оряховица, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120102340 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1, чл. 92 и чл. 86 и ЗЗД.

Производството е по предявен от „А1 България” ЕАД иск за установяване, че С. Ю. А. от гр. Г. О. му дължи:сумата 342,33 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги №501819689, М6326462 за отчетния период 12.08.2020 г. до 27.02.2021 г.;сумата от общо 409,54 лв. по два договора за продажба на изплащане №500889519, съответно от 22.12.2019 г. и 26.08.2020 г., като за първия стоката е с месечна вноска от 5,50 лв. за 23 месеца, цена на устройството 256, 65 лв., а за втория устройството е с месечна вноска от 13,98 лв. за 23 месеца, цена на устройството без отстъпката 439,99 лв.;сумата от 533,07 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника на основание чл. 51.12 от ОУ, вр. чл. 7.1 от Договора, поради забава продължила повече от 124 дни. Същата е в размер на месечните абонаментни такси, дължими от абоната, за който договора се прекратява, по стандартен за „А1 България“ ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване, т.е. 3 месечни абонаменти такси за услугите на срочен абонамент;сума от 314,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на забавата за плащане по всеки компонент 1 посочен по-горе до 14.08.2023 г. – денят преди входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в съда, както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението до окончателнто изплащане на вземането. Претендират и сторените разноски в исковото и заповедно производство по ч. гр.д. №1694/2023г. на РС – Г.

Оряховица.

В законоустановения срок особения представител назначен на ответника е депозирал писмен отговор. Намира същия за неоснователен и недоказан. Оспорва валидно да е възникнало облигационно правоотношение между страните. Посочва, че няма доказателства от ответника да е използвана далекосъобщителната услуга. Намира, че не е настъпило валидно прекратяване на договорната връзка между страните, защото от представените по делото доказателства не може да се направи заключение, че дружеството е отправило писмено предупреждение до ответника, по реда на чл. 87 ЗЗД, че ако не изпълни в срока на доброволно изпълнение, то ще развали договора помежду им. Въвежда възражение за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие със закона (ЗЗП) и/или добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, т.к. нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото заверени копия на договор № 501819689 от 26.08.2020 година и приложение № 1 от същата дата към него се установява, че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, с който на ответника е предоставено ползването на услугата „A1 Сърф S“, с месечна абонаментна такса 22, 99 лева и стойността на ползваните допълнителни услуги извън тарифния план, за мобилен номер ***.

Ответникът е сключил и два договора за продажба на изплащане, двата с №500889519, съответно от 22.12.2019 г. и 26.08.2020 г., като за първия стоката „Nokia 2.2Bla+HF“ е с месечна вноска от 5,50 лв. за 23 месеца, цена на устройството 256, 65 лв., а за втория устройството „MOT One Macro Blue+Moto E6 +Gray“ е с месечна вноска от 13,98 лв. за 23 месеца, цена на устройството без отстъпката 439,99 лв. Видно от приемо-предавателните 2 протоколи от датите на договорите ответникът е получил устройствата./л. 63/.

От приложеното по делото ч. гр. д. № 1694 по описа на Районен съд – Г.

Оряховица за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.08.2023 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията си по описаните по- горе договори.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по приложените договор за електронни съобщителни услуги и договори за продажба на изплащане, че е изправна страна по тях, т. е. че е осигурил достъп на абоната до договорените електронни съобщителни услуги, съответно - че му ги е предоставил, както и че е предоставил закупената на изплащане вещ/и, наличието на предпоставките пораждащи начисляването на неустойка по договорите, както и размера на претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по делото по сключени между тях договор № 501819689 от 22.12.2029 година и приложение № 1, системен партиден № М6326462, за мобилен номер ***, по които ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т.

3

49 от ДР на ЗЕС, както и по Договор за продажба на изплащане от 22.12.2019 г. и последващ договор за изплащане от 26.08.2020 г. Видно от приложените договори и приложения, операторът е предоставил на абоната посочените услуги по тарифен план, посочен в тях и описан по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния тарифен план.

Изрично в самите договори е посочено, че "Абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ". Видно от самите приложения към договорите, операторът е предоставил на ответника СИМ карта със съответния и изрично посочен номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифните планове, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в тях. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключените договори, той дължи на оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са посочени по-горе за използване на използвания от него мобилен номер ***. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, включително на вноските на изплащане, дължими за целия срок на договора, поради което за посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни такси по договорите за електронни съобщителни услуги сумата в размер на 342,33 лева, както и сумата в размер на 409,54 лева по договора за продажба на изплащане.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Относно претенцията за присъждане на суми за неустойки се установява следното: Ищецът, наред с неплатените главници, претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер на 533,07 лева за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги на основание чл. 51.12 от ОУ, вр. чл. 7.1 от Договора . Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен Договора, Операторът има право да го прекрати, както 4 и/или да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки.

Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение.

Съдът намира, че тези неустойки са нищожни поради накърняване на добрите нрави, т.к. са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за мобилни услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора, потребителят на услугата следва да заплати неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорените клаузи излизат извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция. Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има характера на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на потребителя или санкция за поведението на последния. При така уговорената клауза за неустойка, при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, мобилният оператор ще се обогати неоснователно, като ще получи дължимите три абонаментни такси така, сякаш същият не е прекратен и без да е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя за този период. Клаузата за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за справедливост, поради което е нищожна съгласно общото правило на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена тежест, ищецът е представил сметки, но не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че процесния договор е бил прекратен, респективно, че е 5 бил осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за неустойка. Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника. Няма данни, че договорът е бил прекратен и по инициатива на последния, заради което исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и на това основание.