Решение № 66 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100902423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20231222144409, подадена от В. К. Н. чрез адв. В.Х.Х., срещу Отказ № 20231220152231/21.12.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А 4 с вх. № 20231220152231 за първоначална регистрация на „Н.” ООД.

В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да извърши исканото вписване на регистрацията на новоучреденото дружество. Изложени са съображения затова, че уникалността на фирмата се извежда от изключителността в избраното от търговеца наименование. От значение било обстоятелството, че факултативното съдържание на фирмата не е стриктно регламентирано от законодателя в ТЗ. Поради това избраното от заявителя съдържание на фирмата – две отделни думи, разделени с преписнателен знак- тире, който изрично ги разделя напълно отговаря на това изискване и не може да се приеме, че използването на това наименование е сходно с вече съществуващи фирми със същото слято буквено означение. Между двете наименования 1 съществувала разлика, освен в начина на изписване, така и в начина на произнасяне, който отчитал съществуващия при изписването препинателен знак между двете отделни думи, от които тя се състои. Налице било и фонетично словоразличие при изговаряне, тъй като двете наименования звучали различно. Не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1 ТЗ, тъй като не съществувал друг търговец с фирма, идентична на избраната от заявителя, в частност „Н.“ ООД. Според жалбоподателя наименованието на съществуващия търговец „Н.“ ООД било различно по смисъл, звуково и фонетично. Спазено било изискването на чл. 7, ал. 2 ТЗ, тъй като фирмата на дружеството отговаряла на истината и не въвеждала в заблуждение.

Същевременно се сочи, че в Търговския регистър били вписани и други дружества със сходно изписване на фирмата, аналогични на процесния случай.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В случая е подадено заявление образец А4 с вх. № 20231220152231 за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Н.” ООД.

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая от извършена справка в базата данни на Търговския регистър е видно, че името на учредяващото се дружество „Н.” не е уникално и се използва от друг търговец – „Н.”, ООД, ЕИК ****. Прието е, че към индивидуализиращите белези на 2 наименованието на фирмата не следва да бъдат включвани правната форма на търговеца, както и препинателни знаци и разстояния /интервали/, двойни букви, главни и малки, които при изписване и изговаряне на наименованието на фирмата не могат да изпълняват функцията по индивидуализация на търговеца. Прието е, че търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза.

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на заявените актове.

Съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец.

Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон /ТЗ/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция 3 на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана порано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

В разглеждания случай тези обстоятелства са били съобразени от длъжностното лице по регистрацията, тъй като не са налице достатъчно белези, индивидуализиращи наименованието на новоучреденото дружество „Н.” ООД, въз основа на които да се приеме липса на идентичност с наименованието на съществуващото дружество „Н.” ООД, ЕИК ****.

Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. Двете фирмени наименования са сходни до степен, че лесно могат да въведат в заблуждение, както потребителите на стоки и 4 услуги, така и останалите търговци, че договарят с другия търговец със същото наименование, поради което са налице пречките по чл. 7, ал. 2 ТЗ за вписване на новоучреденото търговско дружество. Единствената р азлика между вече регистрираното фирмено наименование „Н.“ и заявеното от жалбоподателя такова „Н.“ е пунктуационна, т. е. в изписването им, като същата се състои в графичното обозначаване чрез разделяне на отделните срички с препинателен знак - тире, което не е достатъчно да създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование.

Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието тирето не се изговаря. При произнасяне на фирмата не е възможно да се отчитат препинателните знаци в наименованието. Същевременно Търговският закон и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно търговско дружество. Следователно препинателните знаци, каквото е тирето, не спадат към индивидуализиращите белези на фирмата, поради което изложените мотиви на длъжностното лице по регистрация в този смисъл са правилни. Формалното различие чрез разделяне с тире на срички от наименованието не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма. Тирето (-) е препинателен знак, който се използва в писмената реч и има различни функции като може да свърже две думи, да отбележи противопоставяне, прекъсване или промяна в хода на мисълта. Този знак може да има различно значение в зависимост от контекста и мястото му в текста. В жалбата се твърди, че е налице разлика в начина на произнасяне на двете наименования поради наличието на препинателния знак (-), но не се сочи по какъв начин този знак обуславя фонетичното словоразличие при изговаряне, променя ударения върху срички в двете наименования, поради което намалява или преодолява констатираното сходство между тях. Според настоящият състав двете наименования се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език. При изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие. Но дори да се приеме, че предвид наличието на тире, двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се 5 допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ.

Неоснователен се явява също така довода в жалбата, че двете дружества се различават по други белези, които не позволяват въвеждането на третите лица в заблуждение при идентификацията им. Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в.т.д. № 147/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и др. Същевременно обстоятелството, че в рамките на друго развило се и приключило производство по ЗТРРЮЛНЦ е било допуснато вписване на наименования със сходно изписване на фирмата на търговски дружества съвсем не означава, че императивните правила на чл. 21, т. 7 ЗТТРЮЛНЦ, вр. чл. 7, ал. 2 ТЗ не следва да се съблюдават в рамките на инициираното впоследствие производство с подобен предмет, каквото е процесното. В посочените от жалбоподателя аналогични случай, дружеството, чиято търговска фирма е заявена недобросъвестно има на разположение специално уредения иск с правно основание чл. 7, ал. 4 от Търговския закон.