Определение № 831 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902360 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 288 ГПК и чл. 274, ал. 1 т. 3 ГПК.

Образувано е по две жалби. Първата касационна жалба е подадена от „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник – адв. Б.

Р., срещу въззивното решение № 96/28.03.2024г. по в.т.д. №250/2023г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260072 от 18.11.2022 г. на Варненския окръжен съд, ТО, по т. д. № 1633/2019 г., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Трейс груп холд“ АД, сумата от 237 738, 27 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР съгласно фактура № 1000010501/04.12.2015г. към протокол № 3 по договор за строителство от 13.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 01.10.2019 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Трафик Холдинг“ ЕООД срещу „Трейс груп холд“ АД насрещен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 440 816, 06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за строителство от 13.01.2014 г. като неоснователен.

Касаторът „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано 1 и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че като е приел, че сключеният договор за строителство от 13.01.2014г. е изменен с подписването на протокол от събрание на участниците в строителството от месец октомври 2014г., въззивният съд се е произнесъл при неправилно приложение на разпоредбите на чл. 296, ал. 6 ТЗ, чл. 107 ЗЗД и чл. 20а, ал.2 ЗЗД, и при несъобразяване на актуалната съдебна практика относно начина и формата на изменение на съществени елементи от сключен писмен договор. Поддържа, че противната страна претендира заплащане на самостоятелни пера по извършени СМР при договорени единични стойности, които са приети с протоколи № 1/24.11.2014г., № 2/22.05.2015г. и № 3/04.12.2015г., въз основа на които са издадени фактури №9039, № 9603 и № 10501, последната частично платена и с неплатен остатък в размер на сумата от 312 375,78 лв. Поддържа, че протоколът от МЕСЕЦ октомври 2014г., с който съдът е приел, че са изменени единичните цени, не е съставен в изискуемата форма и няма характер на анекс или споразумение към договора. Твърди, че той не съдържа насрещни волеизявления, а представлява многостранно организационно споразумение, като след подписването му е продължило актуването и приемането на СМР по цените по приложението към договора. Поддържа, и че неправилно апелативният съд не е обсъдил издадения впоследствие протокол от 30.09.2016г. за установяване на стойностни разлики. По подробно изложените доводи твърди, че съдът неправилно е ценил доказателствената стойност на анекса от 21.02.2014г., който е бил оспорен, но неуспешно. С оглед изложените съображения, претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Възможно ли е след като в договор страните са приели изменението на същия да става в писмена форма, съдът да приеме, че съществен елемент на договора е изменен, без да е сключено допълнително споразумение /анекс/ към договора?“;

2. „Счита ли се за спазена приетата от страните форма за изменение на договора при подписване на многостранно споразумение, в което участват и 2 трети страни, и в което липсват насрещни и препокриващи се изявления за изменение на съществен елемент от договора?“;

3. „Може ли да се приеме по тълкувателен път, че страните по един договор са изменили съществен елемент от него, без волята им за това да е изрично и недвусмислено изразена в писмен документ?“;

4. „Следва ли съдът да основе съдебния акт на всички събрани по делото доказателства, да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, и при постановяване на определението да изложи фактически приемания, констатации и мотиви, на базата на които е достигнал до извод за наличие или отсъствие на валидно изменен договор?“;

5. „Необходимо ли е въззивната инстанция да изложи самостоятелни мотиви /фактически и правни изводи/ по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред първа инстанция фактически и доказателствен материал, като анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със задължението й да разреши спора, предмет на конкретното производство по същество?“;

6. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички относими възражения и доводи на страните?“,

По първите три въпроса, касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 60292/02.09.2022г. по гр.д. №4050/2020г., 4 г.о., решение № 137/25.06.2010г. по т.д.№888/2009г., 2 т.о., решение №130/24.03.2009г. по т.д.№650/2008г., 2 т.о., решение № 98/07.07.2009г. по т.д. №518/2008г., 2 т.о., решение №147/23.07.2012г. по гр.д. № 627/2011г., 3 г.о. и др., за четвърти и пети въпрос обосновава произнасяне противно на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по т.д.

№1/2000г. на ОСГК, ППВС 7/1965г. и описаните решения, а по последния шести въпрос се поддържа произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г., 2 т.о., решение №10/01.02.2012г. по гр.д. №130/2011г., 1 г.о., решение № 14/03.08.2012г. по гр.д. №217/2010г., 1 г.о., решение №134/30.12.2013г. по т.д.

№34/2013г., 2 т.о., решение № 815/15.02.2011г. по гр.д. №1713/2009г., 4 г.о.

Ответникът по касационната жалба – „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмения отговор от 05.10.2024г., подаден чрез процесуалния му представител – адв. М. Р.. Поддържа, че 3 поставените въпроси не отговарят на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като са по същество на спора. Сочи, че във връзка с произнасянето на съда по насрещния иск няма поставени въпроси изобщо.

Третото лице – помагач – „Галини – Н“ ЕООД, не е подал отговор на касационната жалба и не изразява становище.

Постъпила е и частна касационна жалба от „Трейс груп холд“ АД, представлявано от процесуалния си пълномощник – адв. М. Р., срещу въззивното решение № 96/28.03.2024г., постановено по в.т.д. №250/2023г. на Апелативен съд – Варна, в частта му, имаща характер на определение, с която съдът е оставил без уважение частната жалба на „Трейс груп холд“ АД, срещу определение № 260035 от 31.01.2023г., постановено по т. д. № 1633/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят „Трейс груп холд“ АД поддържа, че са неправилни изводите на въззивния съд, че той не може да иска изменение на решението.

Сочи, че той е представил списък по чл. 80 ГПК, като макар в него да има пропуск относно отразяване на всички претендирани суми, нямало пречка да поиска изменение на решението, тъй като в закона няма изискване списъкът задължително да съдържа всички извършени разноски. Счита, че следва да му се присъдят действително направените разноски, което е възможно и когато представеният списък с такива е непълен. Поддържа, че е безспорно, че са заплатени разноски за държавна такса и експертизи, и му се следват съответно на уважения размер на претенциите такива в размер на 13 313, 37 лв. за държавна такса, и разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 3 146, 40 лв. Сочи, че със списъка по чл. 80 ГПК се цели да бъдат посочени разноските, които насрещната страна може да оспори, но не и безспорните, каквито са тези за държавна такса и за възнаграждения за вещи лица, поради което, това че не са включени, не води до извод, че не следва да се присъдят. С оглед изложените подробни доводи претендира отмяна на акта в атакуваната част, и уважаване на молбата му за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на сумите.

В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател се позовава на предпоставките по чл. 280, 4 ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Може ли съдът да присъди в полза на ищеца, при направено от негова страна искане, съобразно с уважената част от иска, нормативно определени /държавната такса/ или определени от съда разноски /депозити за вещи лица/, които безспорно са направени в производството и не представляват процесуална изненада за другата страна, но които не са били включени в списък по чл. 80 ГПК?“;

2. „Могат ли да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК разноски, доказателства за извършването на които се съдържат в делото / напр. платежни нареждания за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице/, но същите са пропуснати в нарочния списък по чл. 80 ГПК?“;

3. „Представянето на списък с разноските по чл. 80 ГПК, абсолютна предпоставка ли е за присъждане на разноски в полза на поискалата разноски страна или е единствено предпоставка за възникване правото й да иска изменение на решението в частта за разноските?“

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на опр. № 191/04.06.2015г. по гр.д. № 6181/2014г., 1 г.о., опр. №141/14.03.2011г. по ч.гр.д. №120/2011г., 4 г.о., като едновременно сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, твърдейки че въпросите са важни за развитието на правото и поради необходимост да бъдат преодолени възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба.

Ответникът по частната жалба - „Трафик Холдинг“ ЕООД не е подал отговор.

Третото лице – помагач – „Галини – Н“ ЕООД също не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Варна е 5 посочил, че не се спори от фактическа страна, че с договор за строителство Община Варна възложила на изпълнителя ДЗЗД „Зебра - Трафик“, строителството на обект: „Градска градина, Площад Независимост, бул. Княз Борис I, ул. Русе“, в рамките на проект на община Варна „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на гр. Варна“, както и че с договор за строителство от 26.11.13г. ДЗЗД „Зебра - Трафик“ превъзложило дейности по този договор на „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД, което дружество от своя страна подписало на 13.01.14г. договор с ищеца „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, като му възложило в качеството на подизпълнител извършването на част от въпросните СМР. Апелативният съд е посочил, че по силата на този договор е уговорено изпълнението на предвидените в одобрения инвестиционен проект СМР за срок от 330 календарни дни, а цената на договора е определена на 2 204 080,30 лв., без ДДС. Апелативният съд е посочил, че страните подписали Приложение № 1 към договора, представляващо КСС, в което описали видовете СМР, с единични цени и количества, като е представен и Анекс от 19.03.2014г., в който е договорено изменение на чл. 14, ал. 1 от договора.

Въззивният съд е приел, че страните не спорят, че процесните СМР са изпълнени съобразно договорените количества, качество и срок, като са подписали без забележки Протоколи № 1/24.11.14г., № 2/22.05.15г. и № 3/04.12.15г., въз основа на които били издадени съответно фактури: № 1000009039/27.11.2014г. на стойност 349 266,19лв. с ДДС по протокол 1, № 1000009603/22.05.2015г. на стойност 760 833,78лв. с ДДС по протокол 2 и процесната фактура № 1000010501/04.12.2015г. на стойност 1 834 371,52лв. с ДДС по протокол 3. Счел е, че и трите фактури са осчетоводени при възложителя и изпълнителя, първите две са заплатени изцяло, а третата фактура е погасена частично, като и двете дружества осчетоводяват неплатен остатък по нея в размер на сумата от 312 375,78лв. АС – Варна е посочил, че за обекта е издадено разрешение за ползване № СТ-05-2607/29.12.15г.