Решение № 549 от 22.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Русе, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520104877 по описа за 2023 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, представлявано от управителя Илиан Милев, твърди, че доставил на ответника с абонатен № 227026 питейна вода и отвеждал отпадъчните му води, за имот, находящ се в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, за което той дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода и такса канал.

Договорните отношения с ответника се основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите съгласно чл.71, ал.2, от които потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок до 30 дни от влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В указания срок Ц. не е подал такова заявление, с което е приел отношенията с оператора да се регулират от Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014г. За периода 05.11.2020г. до 10.04.2023г. ответникът е ползвал услугите на ищеца, но не е заплатил сумите за доставената му питейна вода и такса канал в общ размер на 583.59 лева, за което са били издадени съответните 17 броя фактури. Първата фактура за процесния период е от 01.01.2021г. не е била платена в 30 дневен срок, в резултат на което Ц. е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 72.42 лева за периода 31.01.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.06.2023г. За дължимите суми ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, но ответникът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на заявителя да предяви иск за 1 установяване на вземането си по нея. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Ц., че дължи сумата от 583.59 лева главница за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г. по партиди № 227/25 и 227/26 и лихва за забава върху главницата в размер на 72.42 лева за периода от 31.01.2021г. до 21.06.2023г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.06.2023г. до окончателното й изплащане и разноските по заповедното производство в размер на 49.00 лева, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът С. Г. Ц. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че по делото не е доказано както наличието на валидно възникнало и съществуващо към процесния период облигационно правоотношение между страните, така и доставянето, респективно потребяването и отчитането на количествата питейна вода за които са издадени процесните 17 броя фактури. В съдебно заседание особеният представител заявява, че предвид новопредставените в хода на съдебното производство доказателства не поддържа оспорването на исковата претенция по размер, тъй като те установяват количеството консумирана от ответника и служебно определена вода за процесния исков период, както и доказват качеството му на потребител съобразно правилата на одобрените ОУ на ищцовото дружество.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представената справка от Агенция по вписванията – гр.Русе е видно, че ответникът С. Ц. е собственик на апартамент № 8, находящ се в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7. Ищецът издал на ответника 17 броя фактури за ползвана от него питейна вода и такса канал за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г. в размер на 583.59 лева, за имот, находящ се в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, ап.8, с абонатен № 227026 и партиди № 227/25 и 227/26.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за начислената от него на ответника потребена вода и такса канал за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г. по издадените 17 броя фактури, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, но С. Ц. не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея, което той е направил по настоящото дело.

2

По делото не се спори и че лихвата за забава върху главницата от 583.59 лева за периода от 31.01.2021г. до 21.06.2023г. включително възлиза в размер на 72.42 лева.

Ищецът в съдебно заседание е представил като писмено доказателство електронно извлечение от електронен карнет за абонатен № 227026 по партиди № 227/25 и 227/26, за имот находящ се в в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, ап.8, от което е видно, че е бил извършван реален отчет на водомерите в имота на ответника – засечен от инкасатор за потреблението на вода и начислявана служебно такава поради неосигуряване достъп до средството за търговско измерване от страна на абоната, на коя дата и как е било извършено отчитането. Отразеното в електронния карнет изцяло съвпада с отразеното в издадените от ищеца на ответника 17 броя фактури за ползвана от него питейна вода и такса канал за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г., която е в размер на 583.59 лева, за имота, находящ се в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, ап.8, с абонатен № 227026 и партиди № 227/25 и 227/26.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

От представената справка от Агенция по вписванията – гр.Русе е видно, че ответникът С. Ц. е собственик на апартамент № 8, находящ се в в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7. Т.е. от това писмено доказателство се доказва, че ответникът се явява потребител съобразно правилата в одобрените ОУ на ищцовото дружество, на доставяна от последното питейна вода и отвеждане на отпадъчните му води за негов имот, находящ се в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, ап.8, с абонатен № 227026 и партиди № 227/25 и 227/26. Договорните отношения на ищеца с ответника се основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите съгласно чл.71, ал.2, от които потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок до 30 дни от влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В указания срок Ц. не е подал такова заявление, с което е приел отношенията с оператора да се регулират от Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014г. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, последните са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От представеното електронно извлечение от електронен карнет за абонатен № 227026 по партиди № 227/25 и 227/26, за имот находящ се в в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, ап.8, е видно, че е бил извършван реален отчет на водомерите в имота на ответника – засечен от инкасатор за потреблението на вода и начислявана служебно такава поради неосигуряване достъп до средството за търговско измерване от страна на абоната, на коя дата и как е било извършено отчитането. Отразеното в електронния карнет изцяло съвпада с отразеното в издадените от ищеца на ответника 17 броя фактури за ползвана от него питейна вода и такса канал за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г., която е в размер на 583.59 лева, за имота, находящ се в гр.Русе, бл.”Козница планина”, вх.В, ет.7, ап.8, с абонатен № 227026 и партиди № 227/25 и 227/26. Поради това и съдът счита, че от 3 представените счетоводни документи, счетоводни справки и карнет се доказва по категоричен начин по делото, че Свеослав Ц., че дължи на ищеца сумата от сумата от 583.59 лева главница за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г. по партиди № 227/25 и 227/26. По делото не са представени доказателства въпреки дадените с доклада по делото указания, ответникът да е заплатил тази парична сума. Дължимите суми за ползваните от ответника ВиК услуги не са били заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, поради което и ответникът дължи лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2021г. до 21.06.2023г. включително. По делото не се спори и че лихвата за забава върху главницата от 583.59 лева за периода от 31.01.2021г. до 21.06.2023г. включително възлиза в размер на 72.42 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 583.59 лева главница за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г. по партиди № 227/25 и 227/26 и лихва за забава върху главницата в размер на 72.42 лева за периода от 31.01.2021г. до 21.06.2023г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.06.2023г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, разноски в размер на 49.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и такса за връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК чрез частен съдебен изпълнител.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 875.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на редовно упълномощения адвокат и назначения на ответника особен представител.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Ц., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес: ***************, че дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК 827184123, представлявано от управителя Илиан Милев, сумата от 583.59 лева /петстотин 4 осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ главница за периода от 05.11.2020г. до 10.04.2023г. по партиди № 227/25 и 227/26 и лихва за забава върху главницата в размер на 72.42 лева /седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ за периода от 31.01.2021г. до 21.06.2023г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2023г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал.

ОСЪЖДА С. Г. Ц., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:

***************, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК 827184123, представлявано от управителя Илиан Милев, сумата от 49.00 /четиридесет и девет/ лева – направени по заповедното производство - ч.гр.дело № 3248/2023г. по описа на РРС, разноски.