Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1305 от 29.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 923/2023
Вид
Определение № 1305
Подписан
29.11.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Еманоел Вардаров, Явор Данаилов, Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.3, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.3, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. Велико Търново, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500923 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№18653/09.10.2023г. от страна на Н. Н. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.„Охрид“№1 вх.В ет.III ап.12(чрез адв.М. И. от ВТАК, със служебен адрес: гр.В.Търново ул.„Васил Левски“№27 вх.В ет. II) против Заповед№937/16.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№2353/2023г. на ВТРС в частта за присъдените разноски за адв.възнаграждение в размер на 400.00лв. Счита претендираното възнаграждение в размер на 400.00лв. за прекомерно, като съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът можел по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв.(препраща към Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). В чл.7 ал.7 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405 ал.3, ал.4 от ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл.405 ал.2 от ГПК на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Претендираната със Заявлението сума в размер на 275лв. е по-малка от заплатеното адв.възнаграждение. Моли съда да отмени заповедта за изпълнение в частта за присъдените разноски за адв.възнаграждение в размер на 400.00лв., като неправилна и незаконосъобразна и да определи възнаграждение в заповедното производство по делото съобразно материалният му интерес, фактическата и правната му сложност.

В срока за отговор по чл.276 от ГПК Етажна собственост с адрес: гр.В.Търново ул.

„Ниш”№8 вх.Б, представлявана от „Надом ВТ“ЕООД с ЕИК:206060038, представлявано от Управител Х З.Д(чрез адв.Й. Ал.И. от ВТАК, със съдебен адрес: гр.В.Търново бул.„България”№2 ет.III офис№1) изразява становище, че подадената жалба е процесуално допустима, но е 1 неоснователна. По същество е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Направените разноски в производството по ч.гр.дело№ 2353/2023г. на ВТРС представлявали внесена ДТ(съгласно чл.12 т.1 от Тарифа за ДТССГПК 25.00лв.) и заплатено адв.възнаграждение(определено и заплатено съгласно Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Правилото на чл.7 ал.7 от цитираната наредба било относимо към настоящия случай, като препращала към нормата на чл.7 ал.2 от същата разпоредба.

Претендираната сума е в размер на 275.00лв. (половината от нея е в размер на 137.50лв.) и следователно не се променяло основанието за определяне на минималния размер на адвокатския хонорар, тъй като и двете суми са в границата до 1000.00лв. - минималният размер на адв.възнаграждение е 400.00лв. Същият съответствал на определеният по настоящото производство, поради което не можел да бъде намаляван. Моли да бъде отхвърлена подадената частна жалба в частта за разноските като изцяло неоснователна.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление с вх.№15250/14.08.2023г. по чл.41 0 от ГПК e образувано ч.гр.дело№2353/2023г. на ВТРС. В заявлението е поискано присъждане на направените съдебни разноски, представляващи държавна такса за образуване на настоящото производство, както и aдв.възнаграждение в размер на 400.00лв. Представено е пълномощно, с което Х З.Д – управител на „Надом ВТ“ЕООД, представляващ Етажна собственост с адрес: гр.В.Търново ул.„Ниш”№8 вх.Б, упълномощава адв.Й. Ал.И. от ВТАК да изготвя, подписва, подава заявления по чл.410 ГПК и да осъществява процесуално представителство срещу длъжници на заявителя.

Издадена е Заповед№937/16.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на Етажна собственост с адрес: гр.В.Търново ул.„Ниш”№8 вх.Б против Н. Н. И. за: сумата 275.00лв. - сбор от суми за управление и поддържане на общи части в Етажната собственост и за Фонд „Ремонт“ за периода: м.септември.2022г.-м.юли.2023г. вкл. за апартамент№11 в сградата, представляваща Етажна собственост с адрес: гр.В.Търново ул.„Ниш”№8 вх.Б , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 14.08.2023г. до изплащане на вземането; сумата 25.00лв. - платена държавна такса; сумата 400.00лв.- адв.възнаграждение. След връчване на заповедта на длъжника(на 26.09.2023г.) е подадено възражение с вх.№20361/30.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 0 от ГПК в частта за разноските е процесуално допустима. На основание чл.414 от ГПК - длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл.414а от ГПК. Според чл.414 ал.2 от ГПК възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Според отразеното в съдържащата се в делото заповед за изпълнение, с която заявлението е уважено - заповедта подлежи на Обжалване пред ВТОС в частта за разноските в едномесечен срок от връчването и. Частната жалба е депозирана(на 09.10.2023г.) от легитимирана страна с правен интерес и в срока(считано от 26.09.2023г.).

Спазени са изискванията на т.12 от Т ълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК ВКС - подадената частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, да се администрира след изтичане на срока за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК.

2

Съдът намира, че са налице предпоставките за отрицателно произнасяне по жалбата в частта за разноските, представляващи заплатено адв.възнаграждение.

Съобразно нормата на чл.412 т.6 от ГПК, освен друго, заповедта за изпълнение следва да съдържа разноските, които длъжникът следва да плати. В общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК са посочени разноските, които подлежат на присъждане на страната, в чиято полза се е произнесъл съдът - заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Съобразно чл.36 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В настоящия случай по делото е представен нарочен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че на адв.Й. Ал.И. от ВТАК е заплатено по банков път(по сметка) възнаграждение, в размер на 400.00лв.

Оплакванията са свързани с присъденото адвокатско възнаграждение, като се твърди прекомерност на възнаграждението. На основание чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението – т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г.

– ОСГТК ВКС. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай, няма спор, че е заплатено адвокатско възнаграждение от „Надом ВТ“ЕООД в полза на адв.Й. Ал.И. от ВТАК - представено е договор за правна помощ с пълномощно, както и платежно нареждане с дата 14.08.2023г. е платена сума 400.00лв - адв.възнаграждение с основание „Етажна собственост с адрес: гр.В.Търново ул.„Ниш”№8 вх.Б –договор за правна помощ“.

На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. съответно в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела с определен материален интерес до 1000.00лв., възнагражденията са 400.00лв. Предвид чл.7 ал.7 от наредбата, в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 от наредбата, на базата на половината от стойностите на претендираните суми, а не на половината от възнаграждението, определено на база стойностите на претендираните суми. Със заявлението се претендира сума в размер на 275.00лв. Половината от стойността на претендираната сума е 137.50лв. По правилото на чл.7 ал.2 т.1 от наредбата се дължат 400.00лв. Следователно, уговореното възнаграждение от 400.00лв. не е прекомерно - същото съответства на минималния размер, посочен в наредбата. Поради това заповедта в частта, относно разноските следва да бъде потвърдена, а частната жалба с вх.№18653/09.10.2023г. от страна на Н. Н. И. – отхвърлена.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТХВЪРЛЯ частна жалба с вх.№18653/09.10.2023г. от страна на Н. Н. И. с

ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.„Охрид“№1 вх.В ет.III ап.12(чрез адв.М. И. от ВТАК, със служебен адрес: гр.В.Търново ул.„Васил

Левски“№27 вх.В ет. II) против

Заповед№937/16.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№2353/2023г. на ВТРС в частта за присъдените разноски за адв.възнаграждение в размер на 400.00лв.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед№937/16.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№2353/2023г. на ВТРС в частта за присъдените разноски за адв.възнаграждение в размер на 400.00лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4