Акт № 5096 от 11.11.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5096

Пазарджик, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150700410 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Ж. В. А., [ЕГН] от с. Карабунар, обл. Пазарджик, подадена чрез адв. Я. АК – Пловдив, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000028/12.03.2026 г. на Б. Б. Б. - Началник група РУ - Септември при ОД на МВР Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посочено е, че направените от административния орган изводи са напълно произволни и немотивирани. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Я., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената от него жалба и отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Б. Б. Б. - Началник група РУ - Септември при ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000028/12.03.2026 г. на Б. Б. Б. - Началник група РУ - Септември при ОД на МВР Пазарджик, с която на Ж. В. А., [ЕГН] от с. Карабунар, обл. Пазарджик е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 13.03.2026 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 34000-2472 от 23.03.2026 г.

Обжалваната заповед е издадена след извършена задълбочена проверка, отразена в докладна записка с рег. № 340Р-3766 от 06.03.2026 г. на младши полицейски инспектор В. В. по описа на Районно управление - Септември за това, че лицето А. е трудно подвижен, със забавени реакции и представлява опасност както за себе си, така и за всички участници в движението.

От приложената по делото докладна записка с рег. № 340Р-3766 от 06.03.2026 г. (на лист 7) се установява, че на 17.02.2026 г. в ОДЧ Районно управление - Септември е постъпил сигнал от Й. С. С. от с. Карабунар за това, че лицето Ж. А. управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № РВ 2990 със забавени реакции и представлява опасност за всички участници в движението. На лицето са снети писмени обяснения, които са приложени към делото. В докладната е посочено, че са снети обяснения и от лицата В. П. Ш. от с. Карабунар и Т. И. Б. от същото село, които в обясненията си потвърждават, че ежедневно стават свидетели на рисково движение на пътя от страна на г-н А..

Изготвилият докладната полицейски инспектор е посочил лични впечатления от шофирането на жалбоподателя, което също го определя като рисково и опасно за околните. Твърди, че по време на шофиране на МПС от Ж. А., се е отваряла и затваряла няколко пъти задната врата на автомобила му, без същият да усети и да реагира. Случвало се е да констатира шофиране с мека гума, както и шофиране по средата на пътното платно. С оглед на тези констатации, с докладната записка е направено предложение до началника на Районно управление - Септември на основание чл. 171 от ЗДвП, да бъде издадена ЗППАМ с цел отнемане на свидетелството за управление на МПС на лицето Ж. А. до отпадане на основанието за това.

Към административната преписка са приложени писмени обяснения от Й. С. С., В. П. Ш., Т. И. Б., всички от с. Карабунар, справка за нарушител-водач и Заповед № 312з-2296 от 11.09.2025 г. на директор ОДМВР – Пазарджик, от които се установява описаната фактическа обстановка.

По делото са разпитани като свидетели лицата В. В. В. и В. П. Ш., чиито показания съдът кредитира като достоверни, последователни и съответстващи на представените по делото доказателства. В отговор на поставените им въпроси, свидетелят В. заяви пред съда, че работи като полицейски инспектор в Районно управление - Септември и по негова докладна е издадена процесната заповед. Заявява, че в това му качество има лични впечатления и констатации от шофирането на жалбоподателя, а именно същият не спира на пътен знак В2, т.е. знак „Стоп“, не използва предпазен колан, кара през тъмната част на денонощието без светлини и по средата на пътното платно, задната му врата по време на движение се отваря и затваря многократно, което създава опасност за удар с други коли - участници в движението. Свидетелят заявява пред съда, че няма медицинско образование и не може да определи какво е здравословното състояние на жалбоподателя, но е свидетел на неговите забавени реакции, рисковото му шофиране и определя това поведение като опасно както за самия водач, така и за всички други участници в движението.

Свидетелката Ш. от своя страна заяви пред съда, че на 10.03.2026 г. е дала писмени обяснения във връзка с Ж. А., който е жител на с. Карабунар. Сочи, че обясненията не са поискани от длъжностно лице, а тя самата като гражданин и жител на селото е проявила инициатива за даване на обяснения и подаването на сигнал до ораните на реда, тъй като законът трябва да се спазва от всички. Твърди, че Ж. А. е абсолютно опасен шофьор като водач на МПС поради следното: не спира на знак „Стоп“, което обстоятелство е наблюдавано лично от нея, движи се без включени фарове в тъмната част на денонощието, почти никога не се движи в лентата в посока на движението, навлиза в насрещната лента за движение, оставя лекия си автомобил с отворени врати на средата на пътя. Всичко това според свидетелката създава опасност за движението по пътищата за всички участници в движението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 172, ал. 1 ЗДвП. В нея са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В разглеждания случай принудителната административна мярка е наложена след извършена от полицейски служител констатация, че Ж. А. от с. Карабунар при управление на лекия си автомобил, създава опасност за движение по пътищата, тъй като същият е трудно подвижен и със забавени реакции. Тези констатации са отразени в докладна записка, изготвена въз основа на обяснения на живущи в с. Карабунар а именно лицата Й. С., В. Ш. и Т. Б., както и на преките и лични наблюдения на младши полицейски инспектор В. В..

Съдът намира, че за прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на негодност от лица без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „а“ от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г.

При психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието. Такива доказателства (медицински удостоверение) по делото не са представени от жалбоподателя, т.е. след издаване на заповедта, но несъмнено към момента на издаването на обжалвания административен акт са били налице фактическите и правни основания по чл. 171, ал. 1, б. „а“ от ЗДвП за налагане на ПАМ.

Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при „видимо“ установяване на несъответствие с медицинските или психологически изисквания да отнемат свидетелство за управление на МПС. В конкретния случай безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели, че жалбоподателят е трудно подвижен, със забавени реакции, като при движение и управление на автомобила си, същият е опасен както за себе си, така и за останалите участници в движението. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. дело № 3366/2012 г., Седмо отделение.

С оглед на това, съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. В. А., [ЕГН] от с. Карабунар, обл. Пазарджик, подадена чрез адв. Я. АК – Пловдив, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000028/12.03.2026 г. на Б. Б. Б. - Началник група РУ - Септември при ОД на МВР Пазарджик.

Разпечатката съдържа 36 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2a448a1-6aeb-4625-9df4-5bbef7d2834f