Решение № 1049 от 20.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Деница Стоянова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100501375 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. С. С., чрез адв. Д. против Решение № 1088 от 28.03.2025 година, постановено по гр.дело № ******* година, по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д. С. С., ЕГН ********** против Д.

Й. Б., ЕГН**********, за признаване за установено по отношение на Д. Й. Б., че Д. С. С. е собственик на следния недвижим имот: 600/750 кв.м. ид.ч. от недвижими имот, представляващ поземлен № ***** по ПНИ на част от селищно образувание „М.“, с. К., целият с площ от 750 кв.м., при граници: имоти №№ ******,******** и *******, на основание изтекла придобивна давност в периода от месец февруари 2000 година до 2010 година и с което е бил осъден Д. С. С., ЕГН **********, да заплати на Д. Й. Б., ЕГН**********, направените по делото разноски в размер на 1898 лева (хиляда осемстотин деветдесет и осем лева).

1

Съобразно изложеното в жалбата, молителя намира, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, както и че не изпълнява критериите за справедливост. Излага се на първо място, че съдът се е позовал на неправилна правна квалификация, както приема, че се касае за процесуално опущение и то от категорията на съществените. Излага още, че е неправилен прочита и тълкуването на наличните по делото доказателства от страна на решаващия съд, в частност на Съдебно техническата експертиза, която изяснява разположението на имотите и най – вече факта, че те са били обособени в един общ двор. Сочи се също така, че съдът неправилно не е възприел наличието на протекла в полза на въззивника придобивна давност – излагат се и нарочни аргументи и е налице позоваване на ТР № 1/2012 година на ВКС на Р България. Предвид горното е формулирано искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Д. Й. Б., чрез адв. П., с които се оспорва жалбата и се излагат аргументи в подкрепа на така постановения съдебен акт, с искането той да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна – Д. Й. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС е бил предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се твърди, че ищецът е собственик по давност на недвижим имот с идентификатор ***** по ПНИ, считано от февруари 2000 година до 2010 година.

В исковата молба се излага, че февруари 2000 година братът на ищеца Г.

С. му е предал владението върху процесния имот и до 2010 година ищеца необезпокоявано и несмущавано го е владял, поради което и претендира да е негов собственик по давност.

От фактическа страна по делото е било установено, а и не се спори от страните, че съгласно н.а. №**, том 4, рег. №****, дело №******* г. на нотариус О. С., с район на действие РС – Варна, процесния имот е бил придобит от Г. С. С., чрез договор за покупко-продажба, от П.А. С.ова, която в нотариалното производство е действала чрез пълномощник – С. Г.ев С.. Също там е било отразено и че продавачът запазва за С. Г.ев С. правото на ползване върху продавания имот, пожизнено и безвъзмездно.

2

Не се спори още, че свидетеля Г. С. С. е брат на ищеца Д. С. С., а С. Г.ев С. и С.ка Д. С.а са техни баща и майка.

По делото е налично и изп. производство ******* година на ЧСИ Д.П.Я.. От него става ясно, че през 2012 година във ВРС е образувано ч.гр.д.

№******** г., по което е била издадена Заповед за изпълнение №***** от 01.08.2012 г. и изпълнителен лист от 10.08.2012 година, съобразно които Г. С.

С. е бил осъден да заплати на „А.“ ООД сума от 378.22 евро, ведно с лихви и разноски.

На база ИЛ е било образувано и из.дело по описа на ЧСИ Я.. Видно е още, че по него е била наложена възбрана на горепосочения имот и тя е вписана в СВ – Варна с вх. рег. №****** от 30.08.2012 година.

Видно е още, че на Длъжника по делото Г. С. С. е била изпратена ПДИ и, че същата е получена от него на 30.08.2012 година. Изпълнителното дело е било спряно на основание чл.420, ал.1 от ГПК, като след приключване на гр.д.

№******** г. на ВРС, образувано въз основа на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, с влязло в сила решение на 07.11.2013 г., изпълнителното производство е продължило.

С постановление на ЧСИ от 03.06.2015 година е бил насрочен опис и оценка на имоти на длъжника по изпълнителното дело, един от които и процесният имот, като в проведения опис от 30.06.2015 година е отразено, че че към момента на описа липсват ограждения. Извършена е била оценка и е насрочена Публична продан от 25.04.2016 година до 25.05.2016 година.

С протокол от 26.05.2016 година за купувач на имота е обявена ответницата Д. Й. Б. и с постановление от 01.06.2016 г. на ЧСИ процесният недвижим имот е бил възложен върху ответницата.

От материалите по делото е видно също така, че против действията на ЧСИ, изразяващи се в постановление за възлагане на имота, са били подадени жалби от С. Г.ев С. на 27.06.2016 г. и 10.08.2016 г., и от Г. С. С. на 27.06.2016 г.

Първият в жалбата си е посочил, че изпълнението е насочено спрямо имот, върху който длъжникът притежава само голата собственост, а С. С. е титуляр на вещно право върху имота, учредено му преди налагането на възбраната.

Вторият в жалбата си е посочил, че имотът е съсобствен между него и Община А. и ЧСИ не е уведомил всички съсобственици за проданта. С постановено решение на ОС – Варна производството по образуваното при ВОС дело частично е прекратено относно жалбата на С. Г.ев С., а жалбата на Г. С. С. е оставена без уважение.

Постановлението за възлагане на недвижимия имот е било вписано в СВ – Варна на 23.06.2022 г., дв. вх. рег. №*****, акт **, том LII, а на 07.12.2022 година е съставен протокол за въвод във владение, в който е отразено, че имотът е част от друг парцел, който е ограден с бетонна ограда. При съставянето на протокола са присъствали процесуалните представители на страните по изпълнителното дело, като длъжникът Г. С. С. по това дело е бил представляван от ищеца по настоящото дело Д. С. С.. Същият е направил възражение, че е опорочена процедурата по въвода във владение, тъй като ЧСИ не е взела предвид, че С. С. е запазил пожизнено право ползване върху 3 имота. По делото са представени доказателства за собствеността на съседните на процесния имот имоти, като се доказва от приложения нотариален акт от 04.09.2002 г., вписан в Служба по вписванията - Варна под Акт №**, том *****, дв. вх. рег. №********** г., че С.ка Д. С.а е закупила от Д. С. Н. и В. И.

Н.а 600/720 кв.м. ид.ч., от поземлен имот с №***, находящ се в землището на с. О., общ. А., област Варна, местност К., включена в С.О. М., цялото от 720 кв.м., при граници: поземлен имот №***, гора и път.

От приложения нотариален акт от ******* г., вписан в Служба по вписванията – Варна под Акт №*** том XLV, дв. вх. рег. №*****/******* г., се установява, че ищецът Д. С. С. е закупил от К.А.Т. недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. А., област Варна, местност К., която местност е включена в С.О. М., представляващ имот пл. №*** по КП на местността от 1989 г., с площ от 600 кв.м., при граници: път, имоти с №***, №*** и дъбова гора.

По делото са били изслушани и експертни заключения, както следва:

Съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, които сочат, че процесният имот, както и тези, за които са представени горепосочените нотариални актове, по плана за новообразуваните имоти на част 4 на с.о. „М.“ са с идентификатори: ******* – на С.ка С.а по нотариалния акт; ********* – на Г. С. С. по нотариалния акт и ********** – на Д. С. С. по нотариалния акт. Експерта е посочил, че тези имоти се ползват, като един цял поземлен имот, който е ограден с обща ограда, която: от запад е масивна; от север и югозапад има паянтови огради изградени от бетонови колове и оградна мрежа, а от изток и югоизток имотът е ограден с паянтови огради изградени от кофражни платна. Установено е било, че поземленият имот е разделен функционално на две части: северна и южна. Северната част на поземления имот представлявала жилищната част от имота, а южната стопанската част. В северната част от поземления имот били включени поземлени имоти: *********; **********; ********* и *********, а в стопанската част на поземления имот са включени ПИ ******* и част от ПИ *********. Северната и южната части от поземления имот били разделени с масивна ограда, която представлявала и подпорна стена. Оградата между двете части на поземления имот била вътрешна ограда в поземления имот.

Преминаването между двете части на имота се осъществявало през вход, който е в западната част на масивната ограда и подпорната стена. Във всички тези имоти имало изградени сгради и съоръжения, включително и попадащи в два имота, както имало и насаждения. Била изградена триетажна жилищна сграда попадаща в ПИ ********** и ПИ**********; масивна стопанска сграда попадаща в ПИ ********* и ПИ ***********; в ПИ ********* били изградени основите на площадките за изграждане на две бунгала. През ПИ ********** и ПИ ********* преминавал водопровод от кладенец-сондаж в триетажната жилищна сграда до жилищната сграда в ПИ*******, както и захранващ ел. кабел от фотоволтаичната централа в триетажната сграда до жилищната сграда. Вещото лице е посочил, че от геодезическа снимка се установява, че при извършеното застрояване на поземлените имоти и подобренията в тях, изградените съоръжения и комуникации не са 4 съобразени с границите на поземлените имоти. Съгласно заключението на експертизата и допълнителната такава общата ограда на имотите е съществувала към 2001 година.

От заключението по назначената Аграрнотехническа експертиза, също прието като компетентно и обосновано, се установява, че в източната част на процесния имот е изградена жива ограда от декоративни растения, които са на възраст между 17-22 години.

Изслушани са били и свидетели:

Г. С. С. - брат на ищеца, които сочи, че ищецът от 2000 година владее процесния имот, като владението му било предадено от неговия брат. Това било сторено след уговорка между двамата ищецът да упражнява владение върху процесния имот, а свидетелят да упражнява владение върху имот, находящ се в гр. Варна, на ул. „П.К.“, №3. От тогава ищецът ползвал имота и се нанесъл да живее в едната от постройките, изградени в общото оградено място, включващо горепосочените пет имота. В другата сграда живеел бащата на ищеца и свидетеля. Бащата на ищеца и свидетеля знаел за тази уговорка между двамата. В процесния имот още през 2000 г. – 2001 г. ищецът започнал да излива плоча, за да поставя временна постройка, което обаче не се осъществило. Но от тогава ищецът владеел имота и го считал за свой собствен. Впоследствие, през 2013-2014 г. свидетелят Г. С. продал имота на ул.

„П.К.“, №3, като средствата от продажбата взел за себе си. Свидетелят С. пък бил запознат с уговорката между ищеца и неговия брат за посоченото разпределение на имотите, като научил за нея през 2010 година.

При тези данни, ВРС е заключил, че претенцията се явява недоказана и е отхвърлил същата.

Виждането на ВОС е следното:

Противно на застъпеното във въззивната жалба становище, въззивната инстанция приема, че ВРС правилно е прекратил производството по делото по реда на чл.440 от ГПК. В тази връзка съдът се позовава на задължителните разяснения дадени в ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията Димитър Димитров, където е посочено, че „искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е била уважена. Само по себе си наличието на друг способ за защита на правата на третото лице не може да изключи правния интерес от предявяването на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. Изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за 5 посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Затова и тъй като в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Когато правото, което обуславя правния интерес на третото лице да предяви иск по чл. 440 ГПК, е предмет на вече предявен от това лице положителен установителен иск, отрицателният такъв ще е недопустим. Обратното, ако третото лице вече е упражнило правото си на иск п о чл. 440 ГПК, то не може впоследствие да предяви положителен установителен иск за принадлежността на спорното право. Затова третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл. 440 ГПК отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила на пресъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг предвиден в закона способ- чл. 435, ал. 4 ГПК“. В случая е видно, че е би предявен положителен установителен иск, при положение, че ищеца не е атакувал действията на ЧСИ.