Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 26.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1367/2022
Вид
Решение № 120
Подписан
26.04.2023
В сила
26.04.2023
Състав
Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Цвета Живкова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 31 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 91 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 47 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 1, т. 8 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора а Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601367 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Стоян Стойчев от АК - гр. Бургас, служебен защитник на подсъдимия Д. Л. Й., ЕГН: **********, срещу присъда № 10/25.10.2022 г., постановена по НОХД № 213/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Средец.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. Л. Й., ЕГН:

********** е признат за виновен в това, че на 03.09.2022 г., около 15:00 часа, на разклона село Драка - село Бистрец, община Средец, без надлежно разрешително, издадено съгласно чл. 73, чл. 30 и чл. 31 от ЗКНВП и чл. 1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗКНВП във връзка със Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно коноп с общо нето тегло 0,609 грама със съдържание на основното вещество тетрахидроканабинол 18,40 % на стойност 3,65 лева, определени съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23/1998 г. за определяне цената на наркотичните вещества, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ГЛОБА в размер на 500,00 /петстотин/ лева. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

1

С въззивната жалба и с подадено допълнително писмено изложение към нея се твърди, че постановената присъда е неправилна, като се излагат доводи за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК на инкриминираното деяние. Сочи се, че съдът е отказал да приложи тази разпоредба единствено поради обстоятелството, че подс. Й. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК за идентично престъпление и не е взел предвид останалите характеристични данни, определящи го като лице с ниска степен на обществена опасност – относително млада възраст, средно образование, трудова ангажираност.

Направено е искане да се отмени изцяло атакуваната присъда, като вместо нея да се постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК.

Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия Д. Й. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, като в съответствие с чл.

94, ал. 1, т. 8 от НПК същият е бил защитаван от служебен защитник, адв. Стоян Стойчев от АК - Бургас.

Пред въззивната инстанция делото се разгледа отново в отсъствие на подсъдимия Й. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като същият не е намерен на посочения от него адрес. Правото на защита на подсъдимия е гарантирано с участието на назначения в процеса служебен защитник в лицето на адв. Стоян Стойчев от АК - Бургас, който в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към нея по съображенията, изложени в тях, както и формулираното със същите искане за постановяване на нова оправдателна присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за безспорно установена следната фактическа обстановка, която изцяло съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Д. Л. Й. е роден на *** г. в гр. ***. Той е ***, *** гражданин, с адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, със *** образование,***, ***, ***, и е с ЕГН **********.

С Решение № 2349/27.06.2022 г., постановено по АНД № 4481/2022 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Д. Й. е признат за виновен за извършено на 07.12.2021 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. Решението е влязло в сила от 01.07.2022 г.

2

На 03.09.2022 г. подсъдимият Й. бил със свой приятел - И. К., в района на община Средец, като се придвижвали с лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № ***. В района на разклона на с. Драка и с. Бистрец около 15:00 часа автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Г. Д. и М. В. - служители при ГПУ - Средец и ОД на МВР - Перник. При огледа на колата било установено, че в багажника на автомобила имало храна и вода, поради което св. Д. се усъмнил, че спрените лица се занимават с каналджийство. Направил проверка с оперативния дежурен и се установило, че през 2013 г. Д. Й. е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4, вр. ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – т. нар. каналджийство. При събеседването с подсъдимия, същият заявил на св. Д., че дошли на определена точка, за да вземат мигранти. В хода на проверката, с протокол за доброволно предаване подс. Й. предал на проверяващия го свидетел Д. полиетиленов джъмпер с размери 7 см на 4 см, съдържащ суха зелена тревна маса (л. 6 от ДП).

Видът, количеството и качеството на съдържащата се в доброволно предадената суха зелена тревна маса са установени при извършената химическа експертиза, документирана с Протокол № 769/05.09.2022 г. (л. 22-23 от ДП). В същия е посочено, че се касае за коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 0,609 грама и със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 18,40 %. От представената за изследване растителна маса с нетно тегло 0,609 грама, при средно тегло на 1 брой саморъчно изготвена цигара от 0,200 грама и максимално 0,400 грама, е възможно да се изготвят съответно 3 или 1,5 цигари.

Конопът и активният му компонент са включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Общата стойност на инкриминираното наркотично вещество, изчислена съобразно нормите на Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 3,65 лева.

На основание чл. 91 от ЗКНВП, останалата неизразходвана, след извършеното химическо изследване, част от наркотичното вещество - предмет на престъплението, е предадена за съхранение на Централно митническо управление – гр.

София.

Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. Д. и М. В.; писмени доказателствени средства – протокол за оглед на веществено доказателство от 03.09.2022 г. (л. 15 от ДП); писмени доказателства - протокол за доброволно предаване от 03.09.2022 г. (л. 6 от ДП) и справка за съД.ст на подс. Й. (л. 25-27 от ДП); веществени доказателствени средства - фотоснимки, изготвени при извършения оглед на веществено доказателство (л. 16-18 от ОД), както и експертното заключение на извършената по делото химическа експертиза - протокол № 769/05.09.2022 г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас (л. 22-23 от ДП).

Процесуалната дейност на първата инстанция по събиране и проверка на доказателствата не може да бъде упрекната в нарушение на принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, вменяващи задължения на решаващия орган за обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Първостепенният 3 съд е изпълнил задължението си да оцени събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

При правилно установените фактически положения, първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че подс. Й. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК. На установените по делото дата, час и място, подс. Д.

Й. е упражнявал фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, предмет на настоящото производство, като е държал в себе си коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 0.609 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 18.40 %, на стойност 3,65 лева, без да е притежавал предвиденото в ЗКНВП разрешително.

Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че деянието, извършено от подс. Й. е съставомерно по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, преценявайки, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (ТР № 23/81 г. на ОСНК, Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о. и Решение № 306/2009 г. на III н.о.).

Безспорна е значимостта на обществените отношения, които нормата на чл.

354а от НК защитава, както е безспорен и фактът, че броят на извършените престъпления от този вид нараства през последните години. Това обстоятелство обаче не следва да бъде оценявано изолирано от другите, характеризиращи деянието факти, както и от относимите към степента на обществена опасност данни за личността на дееца.

В настоящия случай количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието, не са високи - коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 0.609 грама, на стойност 3,65 лева. От значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е и обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Наред с горното данните за личността на дееца сочат, че същият е неосъждан (реабилитиран) и е трудово ангажиран. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.