Решение № 32 от 07.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600320 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Постъпил е протест от представител на РП – Самоков, ТО - Ихтиман срещу Присъда № 2 от 29.01.2024 г., постановена по НОХД 247/2023г., по описа на РС – Ихтиман, с която подсъдимият К. Б. М. е признат за виновен в това, че на на 03.05.2022г. около 23:00 часа в село Ж., общ. И., област С., в двора на имот, съставляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал 15 (петнадесети) по дворищно-регулационния план на с. Ж., като проявил жестокост към гръбначно животно –куче каракачанска порода, с име К., на възраст около 4 години, мъЖ., собственост на К. И. А., изразяваща се в прострелване на кучето посредством опасно за живота на хора и животни средство, а именно – гладкоцевно огнестрелно оръжие – пушка, и му причинил противозаконно смърт по особено мъчителен начин за кучето – престъпление по чл. 325б, ал.

2, т. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание 1 лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските сторени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимият К. Б. М. за невиновен в това, че на 03.05.2022г. около 23:00 часа в село Ж., общ. И., област С., в двора на имот, съставляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал 15 (петнадесети) по дворищно-регулационния план на с. Ж., се заканил с убийство на И. Ж. С. с думите "Сега ще те убия" и с конклудентни действия /насочил гладкоцевно огнестрелно оръжие – пушка, срещу С./ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

В протеста и допълнението към него се излагат аргументи за неправилност на съдебния акт, в частта му, с която подсъдимият М. е признат за невиновен по повдигнатато му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Отправя се критика към аналитичната дейност на съда относно преценката на събрания доказателствен материал, в частност – неправилно били кредитирани показанията на свидетеля И. С., дадени в хода на съдебното следствие, вместо тези, дадени в хода на досъдебното производство, които представителят на обвинението счита за категорични, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Също така се посочва, че тези показания са дадени непосредствено след случилото се и то при спазване на разпоредбата на чл. 139 от НПК, предвид факта, че свидетелят С. е неграмотен. Според прокурора изводите на първоинстанционния съд, че възприятията на свидетеля С. са били повлияни от работодателя му – свидетеля К. А., са неправилни, като счита, че с показанията си в съденото заседание свидетелят С. се опитва да изгради защитна версия на подсъдимия, предвид роднинската връзка между жената на свидетеля и подсъдимия М..

С тези аргументи се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда в обжалваната й част и постановяване на нова, с която въззивният съд да признае подсъдимия М. за виновен по повдигнатато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В протеста се посочва също, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материлания закон, доссеЖ. престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 от НК. Съдът не е взел предвид, че към момента на осъществяване на деянието – 03.05.2022 г. за това престъпление, законодателят е предвиждал наказание от една до три години лишаване от свобода. Следвало е според прокурора, първоинстанционният съд да приложи чл. 2, ал. 2 от НК и тъй като подсъдимият М. е бил неосъждан към момента на деянието – да бъде 2 приложен институтът на чл. 78а от НК, което районният съд неправилно не е сторил.

Недоволен от присъдата на Ихтиманския районен съд е останал и подсъдимият К. Б. М., който също е подал жалба по делото, чрез защитника си адв. В. В. от ВТАК. В жалбата се сочи, че присъдата, в нейната осъдителна част, е незаконосъобразна, неправилна и постановена в нарушение на закона.

Развити са съображения, че по делото няма събрани достатъчно убедителни доказателства за виновността на подсъдимия, нито за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. В тази връзка защита посочва, че показанията на свидетелите И. С. и Д. И., дадени в хода на досъдебното производство, са негодни и е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, предвид обстоятелството, че двете лица са неграмотни. На следващо място показанията на свидетеля С., останали изолирани, не се подкрепяли от останалите доказателства и не следвало да се поставят в основата на осъдителна присъда.

Във въззивната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част, като вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен в подигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 от НК.

С определение № 263 от 17.06.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото няма необходимост от събиране на доказателства в настоящото производство.

В последствие в открито заседание на 08.07.2024 г. въззивният състав е преценил, че за обезпечаване изпълнението на задълженията му по чл. 314 НПК е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие и е допуснал допълнителен разпит на свидетелят И. С..

Свидетелят е разпитан в открито заседание, проведено на 27.01.2025 година.

При въззивните прения представителят на държавното обвинение поддържа протеста и оспорва въззивната жалба. Пледира за отмяна на атакуваната присъда в оправдателната й част и постановяване на нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. В., оспорва изцяло протеста и поддържа въззивната жалба по изложените в нея аргументи. Поддържа, че доказателствената съвкупност е анализирана едностранчиво от първоинстанционния съд, както и че на досъдебното производство са допуснати множество пороци във връзка със събирането на доказателства. С тези аргументи се желае потвърждаване на първоинстанционната присъда в 3 оправдателната й част и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият М. да признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 2 НК.

Подсъдимият К. Б. М. пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума пред съда заявява желанието си да бъде оправдан по всички обвинения.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и протест, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, при спазване на процесуалните правила за събирането и проверкате им в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани изводи по фактите.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която според настоящият състав е следната:

Подсъдимият К. Б. М., ЕГН **********, роден на ******** г., е бълагарин, с българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран), с адрес: с. Ж., общ. И., обл. С..

Свидетелят К. А. стопанисвал животновъдна ферма в с. Ж., общ. И., в имот съставляващ УПИ VIII-369, в кв. 15, по дворичщно-регулационния план на с. Ж.. Често отглежданите от него животни били пускани свободно из землището на селото, като причинявали вреди на засетите култури.

Подсъдимият К. М. бил земеделски производител и на неговите посеви също били причинявани щети.

Свидетелите И. Ж. С. и Д. А. И. работели в животновъдната ферма на свидетеля А., като помагали в отглеждането на животни във фермата и живеели там.

Вечерта на 03.05.2022г. свидетелите С. и И. били във фермата, когато чули силен шум от форсиране на автомобилен двигател пред оградата.

Свидетелят С. излязъл навън и видял лек автомобил тип „джип“, който бил паркиран пред вратата на фермата. На мястото на водача на автомобила бил подсъдимият М., който попитал свидетелят С. къде е собственика на фермата – свидетеля К. А.. След като свидетелят С. му обяснил, че собственикът го няма, подсъдимият М. потеглил с джипа. Малко по-късно свидетеялт С. отново чул шум от автомобилен двигател и излязъл навън. Видял подсъдимия 4

М., който ударил с джипа портите на фермата, след което отново попитал къде е К. А.. Свидетелят С. отново казал на подсъдимият М., че собственикът го няма във фермата, от което подсъдимяит се ядосал, извадил огнестрелно оръжие – пушка, и възпроизвел изстрел срещу намиращото се пред оградата куче - каракачанска порода, на име К., собственост на свидетеля К. А..

Свидетелите С. и И. се уплашили от изстрела и се скрили. В резултат на произведения изстрел на кучето била причинена огнестрелна рана в областта на ребрата от дясно, което нараняване довело до смъртта му Подсъдимият М. си тръгнал, а свидетелите С. и И. отишли до дома на свидетеля Г. А. - брат на свидетеля К. А.. Споделили с него за случилото се, след което свидетеля Г. А. подал сигнал на телефон 112 и се обадил на брат си.

На място във фермата бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите В . В., Д. Ц. и И. Д., които след беседа с присъстващите лица отишли до дома на подсъдимия М., където го задържали. Във фермата бил извършен и оглед на местопроизшествие, за което е съставен надлежен протокол.

Видно от представения протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия, домът на подсъдимият е бил претърсен на 11.11.2022 г., като не са открити огнестрелни оръжия или други вещи забранени от закона.

Установява се от приетата съдебно-психологична експертиза, че свидетелят С. не страда от същинско психично заболяване, като има лека умствена изостаналост и е неграмотен – не може да чете и пише. Според вещото лице той има лек когнитивен дефицит с по-отчетливи проблеми в краткосрочната памет, без да са намалени психичните му годности и е в състояние да възстанови в хронологична последователност случилото се.

Посочва се в заключението, че към момента на деянието у свидетеля С. се е развила уплаха, силен страх и паника в отговор на силен психичен стрес.

По делото е изготвена и приета ветеринарно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след извършена аутопсия констатира, че е налице входна огнестрелна рана в областта на горна част на ребрата с кърваво петно по козината от дясно. Според вещото лице входната рана е с размер около 2025 мм, а изстрелът е произведен под ъгъл от 110 градуса от дясно странично на кучето отзад напред и под 45 градусов ъгъл от горе на долу. Не е констатирана изходна рана. При аутопсията вещото лице е открило три проектила – сачми, като според заключението в резултат на огнестрелно проникващата рана са причинени следните поражения на животното: разкъсване и кръвоизлив на десен и ляв бял дроб, сърце и гръдна аорта. Посочените увреждания са били смъртоносни, тъй като са засегнати жизненоважни органи, като в заключение вещото лице посочва, че смъртта на животното е била изключително мъчителна и при непрестанна агония. При разпита си пред 5 първоинстанционния съд експертът посочва, че стрелбата е била от близко разстояние със ситни сачми и снопът е влязъл целия, като последователно е разкъсал дробовете, сърцето и аортата и е останал под мишницата.