Решение № 44 от 01.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002563 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.12.2018 г., подадена по пощата на 17.12.2018 г., и въззивна жалба от 26.10.2020 г., подадена по пощата на 23.10.2020 г., на ищците „Соларен Парк Хаджидимово 1“ ЕООД, „Соларен Парк Хаджидимово 2“ ЕООД, „Балкан Фриго“ ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД, „Меден Кладенец Солар“ ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, „Каравелово Солар“ ЕООД, „Ханово 2 Солар“ ЕООД, „Солар Ел Систем“ ЕАД, „Кадийца“ ЕООД и „Солар – Плана“ ЕООД: срещу решението от 5.11.2018 г. по т. д. № 863/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-8 състав, с което: 1) са отхвърлени предявените срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, главни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуални искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и евентуални искове по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 7 от Конституцията за заплащане на следните суми, представляващи удържани от ищците и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената от всеки ищец електрическа енергия чрез собствените им фотоволтаични централи за периода 1.07.2014 г. – 10.08.2014 г. на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, а именно: а) за ищеца „Балкан Фриго“ ЕООД – сумата 89 390,41 лв., б) за ищеца „Соларен Парк Хаджидимово 1“ ЕООД – сумата 104 721,39 лв., 1 в) за ищеца „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД – сумата 48 858,85 лв., г) за ищеца „Меден Кладенец Солар“ ЕООД – сумата 34 225,76 лв., д) за ищеца „Кукорево 1 Солар“ ЕООД – сумата 83 263,11 лв., е) за ищеца „Каравелово Солар“ ЕООД – сумата 45 119,72 лв., ж) за ищеца „Ханово 2 Солар“ ЕООД – сумата 30 414,49 лв., з) за ищеца „Солар Ел Систем“ ЕАД – сумата 91 604,75 лв., и) за ищеца „Кадийца“ ЕООД – сумата 51 186,70 лв., й) за ищеца „Соларен Парк Хаджидимово 2“ ЕООД – сумата 102 769,47 лв., и к) за ищеца „Солар – Плана“ ЕООД – сумата 49 388,33 лв.; и 2) всеки ищец е осъден да заплати на ответника Република България съдебни разноски в размер на по 40,50 лв.; срещу допълнителното решение от 2.10.2020 г. по т. д. № 863/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-8 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, евентуални искове по § 4, ал. 3 от ДЕС за заплащане на същите суми, поради нарушаване на правото на ЕС.

В жалбите се твърди, че неправилно СГС е приел, че не е налице неоснователно обогатяване на държавата с получената от нея такса по чл. 35а ЗЕВИ, тъй като периодът на нейната дължимост бил преди обявяване на противоконституционността на закона. Поддържа се, че наличието на основание следва да се преценява не към момента на даването, а към момента на получаването на таксата. Този момент настъпвал около два месеца след влизането в сила на решението на КС, от когато настъпвала изискуемостта на това вземане, което се събирало от обществения доставчик или крайния снабдител по реда на чл. 35б ЗЕВИ, която разпоредба също е обявена за противоконституционна с решението на КС, в сила от 10.08.2014 г. Твърди се и, че неправилно са отхвърлени деликтните искове по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 7 КРБ. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че до прогласяване на противоконституционността на закона извършените действия по събиране на таксата са правомерни. Поддържа се, че противоречието на закона с чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 60, ал. 1 КРБ е било изначално – от момента на приемането му, което е установено с решението на КС, като непосредственото действие на Конституцията съгласно чл. 5, ал. 2 от същата дава право на всеки правен субект да се позове директно на нейните разпоредби. Твърди се, че въпреки, че чл. 22, ал. 4 ЗКС предвижда, че възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил, то няма законов механизъм, по който да бъде задължено Народното събрание да приеме подобен закон за уреждане на последиците, като такъв не е приет и след процесното РКС. Твърди се, че неправилно и необосновано СГС не е взел предвид извършените нарушения на правото на ЕС, а именно – противоречието на въведения режим с чл. 63 ДФЕС за забрана на мерките с възпиращо действие спрямо инвеститорите, както и с чл. 107 ДФЕС относно забраната на държавните помощи. Сочи се, че таксата по чл. 35а ЗЕВИ била наложена само върху производителите на електроенергия от възобновяеми източници от вятър и слънце, а не и върху производителите от други възобновяеми източници /като напр. вода/, с което първите били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо вторите. Поддържа се, че за нарушенията на правото на ЕС държавата носи имуществена отговорност съобразно юриспруденцията на Съда на ЕС, което се извежда от принципа на лоялното сътрудничество по чл. 4, ал. 3 от ДЕС.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, както и да им присъди направените разноски.

2

Въззиваемата страна Република България, представлявана от министъра на финансите – ответник по исковете – в писмените отговори на процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

І. По предмета на делото

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Соларен Парк Хаджидимово 1“ ЕООД, „Соларен Парк Хаджидимово 2“ ЕООД, „Балкан Фриго“ ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД, „Меден Кладенец Солар“ ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ ЕООД, „Каравелово Солар“ ЕООД, „Ханово 2 Солар“ ЕООД, „Солар Ел Систем“ ЕАД, „Кадийца“ ЕООД и „Солар – Плана“ ЕООД с искова молба от 4.05.2018 г., уточнена с молба от 29.05.2018 г., срещу Република България. В същата се твърди, че ищците са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/ чрез собствени фотоволтаични централи /подробно описани/ в различни части на страната, като са сключили и дългосрочни договори за изкупуване на ел. енергията със съответните крайни снабдители. Твърдят, че с § 6, т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бил създаден раздел V в глава 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия били задължени да заплащат в полза на държавния бюджет такса в размер на 20 % от преференциалната цена по чл.

31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържала и внасяла от обществения доставчик /“НЕК“ ЕАД/ или съответните крайни снабдители, които имали задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Впоследствие с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила на 10.08.2014 г., КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., с което е отпаднало задължението за удържане и внасяне таксата. Въпреки това крайните снабдители са удържали таксата от всеки от ищците, с който имат договор за изкупуване, за периода от 1.07.2014 г. до 9.08.2014 г. и са я внесли в държавния бюджет след влизане в сила на решението на КС, като за всеки от ищците таксата от 20 % е изчислена върху съответното количество произведена електрическа енергия от съответната ФтЕЦ за периода от 1.07.2014 г. до 9.08.2014 г. включително. Твърди се, че това е извършено без основание за процесния период и плащането е довело до неоснователно обедняване на ищците като производители на електрическа енергия, за сметка на обогатяването на държавата без правно основание, тъй като към датата на влизане в сила на решението на КС не бил завършен фактическият състав, а именно не била подадена изискуемата тримесечна справка до КЕВР, а след 9.08.2014 г. фактическият състав не би могъл да бъде довършен, поради което събраните от производителите суми би следвало да се върнат, а не да се превеждат съгласно правилата на обявените за противоконституционни норми. Поддържа се и, че в нарушение на чл. 22, ал. 4 ЗКС Народното събрание не уредило възникналите последици от обявения за противоконституционен закон, което било длъжно да стори в срок до 2 месеца от влизане в сила на РКС съгласно чл. 88 от 3

Правилника за организацията и дейността на 42-тото НС, респ. чл. 88 от ПОНС на 44-тото НС.

Освен това твърдят, че чрез посочените законови разпоредби на ЗЕВИ съществено са нарушени и разпоредбите на чл. 107, ал. 1 от ДФЕС, определяща като несъвместима с вътрешния пазар всяка помощ от държава-членка, нарушаваща или заплашваща конкуренцията, освен когато е предвидено в договорите. При тези твърдения е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците удържаните суми на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а при евентуалност на осн. чл.

59, ал. 1 ЗЗД, при евентуалност – на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и при евентуалност – на осн. чл. 4, ал. 3 от ДЕС. Претендираните от всеки ищец суми са следните:

1) за ищеца „Балкан Фриго“ ЕООД главница в размер на 89 390,41 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

2) за ищеца „Соларен парк Хаджидимово 1“ ЕООД главница в размер на 104 721,39 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

3) за ищеца „Пи Ви Инвест БГ“ ЕООД главница в размер на 48 858,85 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

4) за ищеца „Меден Кладенец Солар“ ЕООД главница в размер на 34 225,76 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

5) за ищеца „Кукорево 1 Солар“ ЕООД главница в размер на 83 263,11 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

6) за ищеца „Каравелово Солар“ ЕООД главница в размер на 45 119,72 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

7) за ищеца „Ханово 2 Солар“ ЕООД главница в размер на 30 414,49 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

8) за ищеца „Солар Ел Систем“ ЕАД главница в размер на 91 604,75 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

9) за ищеца „Кадийца“ ЕООД главница в размер на 51 186,70 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;

10) за ищеца „Соларен парк Хаджидимово 2“ ЕООД главница в размер на 102 769,47 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; и 11) за ищеца „Солар – Плана“ ЕООД главница в размер на 49 388,33 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

ІІ. По доказателствата относно исковете на „Балкан Фриго“ ЕООД

С разрешение за ползване № ДК-07-ЮЦР-143/18.06.2012 г., издадено от началник РДНСК „Южен централен район“, е разрешено ползването на следния строеж: „Фотоволтаична 4 електроцентрала“ с инсталирана мощност 4623 кWр, 4бр. БКТП и вътрешни кабелни линии“, находяща се в УПИ VІ, VІІ и Х, кв. 96, по плана на гр. Стамболийски, община Стамболийски, с възложител „Балкан Фриго“ ЕООД.

С договор за изкупуване на електрическа енергия № 580/24.07.2012 г. продавачът „Балкан Фриго“ ЕООД се е задължил да доставя на купувача „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове, за срок от 20 г., чрез ФВЦ „Балкан Фриго“, за която е издадено разрешение за ползване № ДК-07-ЮЦР-143/18.06.2012 г.