Определение № 74 от 19.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Благоевград, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501035 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.**, против определение №431/17.06.2025г на РСПетрич по гр.д.№531/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е ……изготвен проект за доклад по делото и е прекратено производството по делото в частта относно ответниците Н. С. и Е.И., поради липса на правен интерес.

Недоволен от прекратителната част на определението е останал жалбоподателят, който я намира за незаконосъобразна, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска нейната отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Ответниците Н.С. и Е.И. оспорват жалбата като неоснователна, поддържат определението в атакуваната прекратителна част и настояват за потвърждаването му, за което също подробно се аргументират.

Съда като съобрази становищата на страните, материалите по делото, закона и всички други обстоятелства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е образувано първоначално по искова молба, подадена от Р. К. А. против Е. Я.

1

П., С. Н. Я., М. И. М., К. И. М., И.Д. С. и В. К.а С.а, с която е поискано от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 13,4/63 ид.ч. от сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, и двете по КККР на гр.Петрич, както и да осъди ответниците Е.П. и С.Я. да предадат на ищеца владението върху притежаваните от него идеални части (вж.поправената ИМ от 13.06.2024г).

С разпореждане №606/17.06.2024г РС е разпоредил размяна на исковата молба по реда на чл.131, ал.1 ГПК.

Според представените от ищеца удостоверения за наследници ответника И.С. е починал на 20.06.2006г, а ответницата В. С.а е починала на 29.01.2011 г(вж. удостоверение за н-ци изх.№№1031/12.07.2024г и 1032/12.07.2024г).

С влязло в сила определение №635/17.07.2024 г. РС е прекратил производството по отношение на И.С. и В.С.а, поради това, че същите са починали преди образуване на делото.

С разпореждане №767/09.08.2024г РС е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира претенцията си по отношение на предявения установителен иск, като ясно и недвусмислено посочи срещу кои лица е насочена същата.Последното било наложително предвид прекратяване на производството в частта, касаеща двама от първоначалните ответници – И.С. и В.С.а, както и с оглед вида на производството.

С поправена искова молба от 05.09.2024г ищецът Р.А. е насочил исковете си освен против първоначалните ответници - Е.П., С.Я., М.М., К.М. и против Н.С. и Е.И..

С последващо разпореждане №1204/06.12.2024г РС е констатирал нови нередовности по исковата молба, указвайки на ищеца наред с другото да изложи подробни съображения за правния си интерес от предявяване на претенциите си срещу Н.С. и Е.И..

В обстоятелствената част на поправената искова молба от 31.01.2025г, ищецът обосновава правния си интерес от исковете против последните двама ответници най-напред с качеството им на наследници на И. и В. С.и (относно които делото е прекратено). Ищецът е обосновал интереса си и с това, че на установеното от него и от И.Англов и неговите правоприемници, владение 2 върху процесните имоти за периода 1995-2020г, били свидетели И. и В.С.и, а след тяхната смърт и наследниците им (Д.С., Н.С. и Е.И.) и въпреки, че законът им признавал право на приращение върху надхвърленото право на строеж с оглед притежаваното от тях право на собственост върху УПИ X1576, те бездействали до извършеното от М.М. разпореждане през 2020г.

Именно с оглед наличието на титул за собственост върху УПИ в полза на ответниците и оборимата презумпция на чл.92 ЗС, ищеца счита, че разполага с правен интерес от предявяване на собственически искове и срещу ответниците Д.С., Н.С. и Е.И..

При тези данни атакуваното определение в частта, с която е прекратено производството по делото досежно Н.С. и Е.И. се явява правилно и законосъобразно.

От материалите по делото се установи, че РС е прекратил с влязло в законна сила определение производството по делото досежно починалите преди предявяване на иска ответници И. и В.С.и. При това положение за него не е съществувала процесуална възможност да оставя исковата молба без движение (вж.разпореждане №767/09.08.2024г) и да указва на ищеца да конкретизира претенциите си досежно пасивната легитимация,особено при наличието на други ответници(вж. исковите молби).

Според доктрината и константната съдебна практика ответницитесъсобственици по предявен собственически иск са обикновени, а не необходими другари, още по-малко задължителни такива

(вж.Р№221/05.06.2012г на ВКС по гр.д.№1190/11г, I ГО и др.), поради което участието на всички съсобственици не е условие за допустимостта на производството. Ето защо за РС не е съществувало процесуално задължение, след прекратяване на делото срещу И. и В. С.и, да обездвижва исковата молба за конкретизиране на ответниците на тяхно място.

Тези изводи се обосновават от ТР №1/09.07.2019г по т.д.№1/17г на ВКС, според което в исковото производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба, подлежаща на отстраняване по реда на чл.129 ГПК, което обуславя съответно и невъзможността процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците.Оттук и недопустимото конституиране на ответниците 3

Н.С. и Е.И., като ответници по делото в изпълнение на неправилно дадените указания от РС. Особено като се има предвид, изричното изявление на ищеца в поправената искова молба, че насочва исковете си против горните двама ответници, в качеството им на наследници на И. и В. С.и (вж.поправената ИМ от 31.01.2025г).

Ето защо с обжалвания акт,макар и постановен по други съображения, РС практически е отстранил така допуснатото нарушение.

Дори горното да се игнорира, то исковете против Н.С. и Е.И. са недопустими, поради следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно, с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Иск за собственост срещу лице, което не твърди да е собственик на процесния имот, нито че го владее, би бил допустим, ако от конкретния правен спор между страните по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от установяване със сила на пресъдено нещо на спорното право. Не е налице обаче правен интерес от положителен установителен иск за собственост, ако е предявен срещу ответник, който не твърди и не е твърдял в минал момент право на собственост върху предмета на спора, освен ако е праводател на трето лице по вещнотранслантивни сделки, предхождащи предявяването на иска, и това трето лице, позовавайки се на тези сделки, вследствие на които е придобило спорния предмет по приращение (чл.92 ЗС), оспорва ищцовите собственически права (вж.Р№211/14.12.2016г на ВКС по гр.д.№1386/15г, I ГО и др.).

В случая ответниците Н.С. и Е.И. не твърдят собственост върху процесните идеални части от имотите, не ги владеят, като не са твърдели и в минал момент собственически права върху спорните части от имотите.

Материалите по делото също не обосновават правен интерес от иска срещу тези ответниците, доколкото сочат, че наследодателите им И. и В.С.и са прехвърлили в полза на Д.С. идеалните си части от процесния УПИ още през 4

1997г (вж.НА№58/97г).Ето защо споменатите ответници явно не са в състояние да придобият идеални части от процесните имоти по приращение по чл.92 ЗС.

Не на последно място - ответниците Н.С. и Е.И. не попадат в категорията на праводатели на трето лице по вещнотранслантивни сделки, за да се изведе наличието на правене интерес от исковите претенции срещу тях.

При тези данни изводите на РС за липса на правен интерес от предявяване на исковете срещу въпросните ответници се явява правилен, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.Следователно, атакуваният акт в обжалваната прекратителна част ще следва да се потвърди.

В изложеното се сдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №431/17.06.2025г на РС-Петрич по гр.д.

№531/24г по описа на с.с., в обжалваната част.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5