Решение № 1358 от 19.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6759/2023
- Вид
- Решение № 1358
- Подписан
- 19.03.2024
- Състав
- ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.3, т.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1358 гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110206759 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-017568 от 02.09.2022г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на К. Я. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Срещу това Наказателно постановление К. Я. Я. подава жалба, в която твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно – производствените правила и материално-правните разпоредби. Заявява се, че НП няма мотиви. Отговорността на намиращия се отзад водач не следвало да се абсолютизира. Водачът на първото превозно средство също следвало да има поведение, съобразено с останалите водачи. Според жалбоподателя в случая за другия водач важали правилата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.3, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП). В жалбата се твърди, че административно – наказващият орган е извършил неправилна и незаконосъобразна преценка на обстоятелствата, при които е осъществено пътно – транспортното произшествие (ПТП). Претендира се съпричиняване от страна на другия водач. Според жалбоподателя има допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила при съставянето на Акта, тъй като същият бил „неразделна част“ с Протокола за ПТП, а в последния нямало точни констатации и щети.
Поради това можело да се претендират и други /нереализирани/ щети, прикрити зад израза „и други“. Относно тази констатация от Протокола за ПТП жалбоподателят твърди, че 1 опорочава процедурата. С тези аргументи К. Я. иска от съда да отмени атакуваното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 04.07.2023г. жалбоподателят К. Я.
Я. се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. В съдебните заседания пред СРС на 03.10.2023г. и на 06.12.2023г. К. Я. не се явява, но се представлява от адв. Л.. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 06.12.2023г. адвокат Л. посочва, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като не били изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН. Липсвали доказателства, мотиви и обосновка. Не било конкретизирано мястото, където е извършено нарушението. Не била посочена посоката на движение и нямала описание на уличната номерация. Отрича се жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение, както и да има вина за него. Адвокатът посочва, че по думите на свидетел е имало пешеходец, поради което свидетелят е спрял рязко и жалбоподателят не е имал избор за случилото се ПТП. Поради това се твърди Я. да няма вина и се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред СРС и не взема становище по спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 22.08.2022г., около 18:00 часа в гр.София, по бул. „Цар Борис III”, с посока на движение от бул. „Никола Петков” към ул. „Белоток“, жалбоподателят К. Я. Я. управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***. На известно разстояние пред него на пътното платно се намирала св. Р. Е. Бобатанова, която управлявала лек автомобил „***” с рег. № ***.
Наближавайки към кръстовището с ул. „Планинец“ св. Б. подала десен мигач, за да завие. В този момент на огледалото за обратно виждане тя видяла, че автомобилът зад нея бил на сравнително голямо разстояние. При завиване на дясно, на зелен светофар за автомобилите и червен сигнал на светофара за пешеходците, св. Б. намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, тъй като времето било дъждовно, а и имало пешеходец на близката пешеходна пътека. Междувременно водачът на лек автомобил „***” с рег. № *** /жалбоподателят Я./ настигнал управлявания от Б. автомобил и тъй като не осигурил достатъчно дистанция с него, го ударил в задната част. В момента, в който завивала, св. Б. усетила, че управляваният от нея автомобил е ударен отзад в дясно. Бобатинова слязла от автомобила си. От автомобила зад нея слязъл жалбоподателят Я.. Двамата се разбрали, че ще изготвят съвместно двустранен Констативен протокол за реализираното ПТП. Б. не знаела как се попълва този документ и се доверила на Я.. След попълване на документа Я. си тръгнал, а застрахователният екип, който бил извикан на мястото на ПТП-то, дали становище на Б., че двустранният протокол не е попълнен коректно. Поради това Я. бил извикан на местопроизшествието, за да се попълни нов двустранен протокол за настъпилото ПТП. Жалбоподателят, обаче, отказал да го подпише, тъй като не считал себе си за виновен.
Поради това на мястото на ПТП бил извикан екип на КАТ. Явил се на местопроизшествието свидетелите Р. И. С. и П. Д. Д. – служители на ОПП – СДВР. Те изпробвали за алкохол и 2 двамата участниците в ПТП-то, снели писмени сведения от тях, съставили скица и Протокол на ПТП, както и Акт.
В Протокол за ПТП с № 1835376 от 22.08.2022г. било отразено, че по автомобила, управляван на св. Р. Б., щетите от ПТП-то са в областта на задната броня, заден десен панел и др., а по автомобила на жалбоподателя К. Я. щетите били в областта на предната броня, преден десен калник и др. Протоколът за ПТП бил подписан от двамата участници в ПТП-то и от съставилото го длъжностно лице - св. Д.. След това св. С., в присъствието на св. Д., съставил срещу К. Я. Я. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 692625 от 22.08.2022г. В него било записано, че на 22.08.2022г. в 18.00 часа в гр.
София, бул. „Цар Борис III“, при управление на лек автомобил „***” с рег. № *** с посока на движение от бул. „Никола Петков” към ул. „Белоток“, на кръстовището с ул. „Планинец“, поради недостатъчно разстояние реализирал ПТП в движещото се пред него моторно превозно средство „***“ с рег. № ***, извършващо маневра десен завой - нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен на 22.08.2022г. и е подписан от нарушителя К. Я. на същата дата, като му е връчен и екземпляр от него.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в него Даниела Д.а Дескова на длъжност Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР издала атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-017568 от 02.09.2022г., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП на К. Я. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е връчено на тъщата на Я. /със задължение да му го предаде/ срещу подпис на дата 26.04.2023г., след което е обжалвано от К. Я. с жалба от 04.05.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Б., С. и Д.; приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН Серия GA с № 692625 от 22.08.2022г., Протокол за ПТП № 183 5376 от 22.08.2022г. и скица към него, справка картон на водача К. Я. Я., Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г., Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., писмо от ОПП – СДВР с вх. № 196271/10.07.2023г. с приложена към него Заповед на Директора на СДВР с № 513з-9166 от 02.12.2016г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не кредитира приложените на лист 14 и лист 15 от делото писмени декларации от Р. Б. и К. Я., тъй като по същество това са свидетелски показания и обяснения на нарушител, но дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, което е процесуално недопустимо.
При така направеното уточнение и отграничение на процесуално допустимите от недопустимите и негодни доказателства, настоящият съдебен състав подложи на задълбочен анализ подробно цитираните по-горе /приети за относими/ писмени доказателства.
3
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-9166 от 02.12.2016г. и писмото на ОПП – СДВР с вх. № 196271/10.07.2023г. са официални документи, издадени от държавен орган, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и съответно приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Това е така, защото съгласно приложените на лист 11 от делото Заповед на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност става ясно, че от 29.10.2019г. Даниела Д.а Дескова заема длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР и като такава по силата на т.3.6. от Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. е можела да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП от 02.09.2022г. Видно от писмото на лист 40 от делото и Заповедта на Директора на СДВР на лист 41 от делото Р. И. С. е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към ОПП – СДВР и като такъв по силата на т.2.1., връзка т.1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесният Акт.
Приложената на лист 10 от делото справка картон на водача К. Я. Я. също е официален документ, разполагащ с доказателствена сила за посочените в документа обстоятелства. Поради това съдът дава дява и на това писмено доказателство и съответно приема, че жалбоподателят има предишни /макар и не много/ нарушения на ЗДвП.
Актът, Протоколът за ПТП и скицата към него са вътрешно непротиворечиви, обективни и достоверни. Потвърждават се и от кредитираните по-долу гласни доказателства.
Поради това и по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът се доверява изцяло на тези писмени доказателства.
Неоснователна е тезата, развита в жалбата, че АУАН и Протоколът за ПТП страдат от пороци, тъй като при описание на щетите по двете превозни средства изброяването не било пълно, защото бил използван изразът „и други“. В Протокола за ПТП се описват видимите щети по МПС-та и поради това няма законово изискване изброяването на вредите да е изчерпателно. Кой какви претенции за „нереализирали се щети“ би имал не е предмет на доказване по това дело, поради което и този довод от жалбата се явява неотносим към настоящото производство. Този съдебен състав не споделя и тезата, че АУАН представлява „неделима част“ с Протокола за ПТП. Подобно твърдение не намира опора в закона, поради което се явява неоснователно.
От гласните доказателства съдът постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на св. Б., тъй като тя се явява очевидец на деянието. Нейният разказ се характеризира с информативност, относимост, последователност, вътрешна непротиворечивост, житейска достоверност и логичност. Поради това съдът кредитира напълно тези гласни доказателства. Именно от тях се установява, че водачът на лек автомобил „***” се е движел пред жалбоподателя, който е управлявал лек автомобил „***“, 4 че на кръстовището с ул. „Планинец“ водачът на лек автомобил „***“ е предприел завой на дясно, на зелен сигнал на светофарната уредба, при червен сигнал за пешеходците там, както и че на въпросното кръстовище е имало пешеходна пътека с чакащ пешеходец, а също и че времето е било дъждовно. Пак от показанията на св. Б. съдът установява, че преди тя да предприеме маневра завиване на дясно, на огледалото за обратно виждане свидетелката е възприела, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е на сравнително голямо разстояние от МПС-то, което е управлявала Б., а след като свидетелката намалила при завоя на дясно - на самота кръстовището усетила, че лек автомобил „***” я удря отзад в дясно. В тази част показанията на св. Б. намират опора в Протокола за ПТП и скицата към него касателно щетите по автомобила на свидетелката и мястото на удара, както по отношение на пътното платно, така и спрямо превозните средства.