Решение № 2210 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100110172 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 12.08.2021 г. Комисия за финансов надзор (КФН) е заявила, че е носител на контролни правомощия, предоставени от законодателя. Във връзка с това, тя следи за спазване на Закона за пазарните финансови инструменти (ЗПФИ), с цел осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа и поддържане стабилността и общественото доверие в капиталовия пазар.

[2] Първият ответник ,,Д.Ф.К.“ АД (Компанията) е вписана като инвестиционен посредник в регистъра на КФН. На 11.01.2021 г. Компанията и Н.Т. са сключили договор за поръчка. По този договор срещу възнаграждение Компанията се е задължила от свое име, но за сметка на Н.Т., да сключи договор за цесия с втория ответник В. П.. На 12.01.2021 г. Компанията е сключила договор за цесия с В. П., по който Компанията е била цесионер, а В.

П. е бил цедент и е придобила вземане на В. П. от „Д.Е.’’ ООД (Д.).

1

[3] КФН заявява, че на 10.08.2021 г. е било проведено заседание и по предложение на заместник-председателя, ръководещ управление ,,Надзор на инвестиционна дейност“, е било взето решение за предявяване на установителен иск срещу ответниците за прогласяване нищожността на договора за цесия, поради противоречието му със закона. КФН твърди, че договорът за цесия е нищожен, тъй като той не е свързан с предмета на дейност на Компанията, която е инвестиционен посредник и като такъв няма право да извършва по занятие друга търговска дейност, освен изрично предвидената в лиценза . Затова КФН моли съда да прогласи нищожността на договора за цесия от 12.01.2021 г., сключен между Компанията и В. П.

(исковата молба, л. 2-5).

2. На ответниците

2.1. На ответника Компания

[4] Компанията е подала писмен отговор. В него тя е заявила, че производството по делото е недопустимо, понеже:

КФН може да предяви иск единствено след предложение на заместник-председателя на КФН, а такова липсва в настоящия случай;

КФН няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като тя разполага с правомощие да приложи принудителни административни мерки, чрез които може да бъде постигнат ефектът, целен с исковата молба; договорът за цесия не е довел до застрашаване интереса на инвеститорите на Компанията;

- договорът за цесия не е бил свързан с дейността на Компанията.

[5] Компанията също твърди, че искът е неоснователен, тъй като:

1. договорът за цесия не е бил сключен „по занятие“, за да противоречи на закона;

2. тя не е била уведомена за започнатото производство срещу нея и не е могла да се защити в него;

2

3. решението на КФН за предявяването на иска е:

3.1. нищожно, понеже:

-

КФН не е била компетентна да вземе решение за предявяване на - договорът за цесия не противоречи на закона; иска;

3.2. незаконосъобразно, тъй като:

-

Компанията не е била уведомена за неговото издаване; не е мотивирано. Затова Компанията моли съда да се произнесе инцидентно по валидността, алтернативно по законосъобразността на взетото решение на КФН, въз основа на което е предявен искът (писмения отговор, л.

112-116).

2.2. По писмения отговор на В. П.

[6] В. П. е подал писмен отговор, като е заявил, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа конкретни твърдения срещу ответниците и са неясни обстоятелствата, изложени в нея. Той също твърди, че производството по делото е недопустимо, понеже:

КФН няма правен интерес, тъй като договорът за цесия не е свързан с дейността на Компанията като инвестиционен посредник и КФН няма правомощие да иска прогласяването на неговата нищожност;

КФН може да предяви иск единствено по предложение на заместник-председателя на КФН, а такова няма в настоящия случай.

[7] В. П. заявява и, че искът е неоснователен, тъй като, за да бъде нищожен процесният договор, е необходимо той да е търговска сделка и да е бил сключен ,,по занятие“, а процесният договор не е сключен „по занятие“ и не е търговска сделка. Затова В. П. моли съда да прекрати производството по делото, а, ако не го направи, да отхвърли иска (писмения отговор, л. 124-136).

3.

Насрещни твърдения на КФН

[8]

КФН е оспорила писмените отговори. Тя е заявила, че исковата 3 молба е редовна, а предявеният иск е допустим, понеже: решението за предявяването на иска е било взето от КФН по предложение на неин заместник- председател; цесията, сключена от Компанията, не е била сред сделките, за чието сключване Компанията е имала лиценз.

[9] КФН заявява, че искът е основателен, тъй като, за да се гарантира финансовата стабилност на инвестиционните посредници, на тях им е забранено да сключват сделки, извън тези, за които са лицензирани, а Компанията е сключила такава сделка, която е търговска. Затова КФН моли съда да разгледа и уважи иска (становищата, л. 141-145 и л. 150-152).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[10] На 08.02.2006 г. КФН е приела решение, с което е издала лиценз на Компанията за извършване на услуги и дейности като инвестиционен посредник (решението, л. 7). Не се спори, че Компанията не е банка.

[11] На 11.01.2021 г. Н.Т. е възложил на Компанията от нейно име, но за негова сметка да сключи договор за цесия и така да придобие вземане на В.

П. към Д. (договора, л. 21). На 12.01.2021 г. В. П. е прехвърлил на Компанията с договор за цесия вземането, което е имал от Д. (договора за цесия, л. 23-25).

Не се спори, че Компанията не е сключвала други договори за цесия (изявлението на представляващите КФН в съдебно заседание, л. 290-гръб). Не се спори, че сключването на такива договори за цесия не е попадало в дейността, за която Компанията е била лицензирана.

[12] На 19.05.2021 г. в КФН е постъпил сигнал, че Компанията е нарушила закона и предоставения лиценз, като е сключила договора за цесия (сигнала, л. 8). КФН е образувала проверка и на 10.08.2021 г. по предложение на заместник-председателя ѝ, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН е взела решение да предяви иск за установяване нищожността на сключения договор за цесия (решението, л. 6;

4 предложението, л. 146-148).

[13] КФН не е направила разноски за производството. Тя е била представлявана от юрисконсулт. Компанията е заплатила 9 000,00 лева с ДДС на адвокат (7 500,00 лева без ДДС). В. П. е заплатил 7 200,00 лева на адвокат.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ

ОТ

СЪДА

ОБСТОЯТЕЛСТВА

КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО