Решение № 17631 от 02.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17631 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110168373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Д. К., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1060,03 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул.

„Свети Иван Рилски“ № 15, ет. 1 - надпартерен, аб. № 371768 за периода от 01.10.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 279,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г., сумата от 12,60 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,43 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 13.11.2023 г., за които суми на 12.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66370/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот: – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „Свети Иван Рилски“ № 15, ет. 1 - надпартерен, аб. № 371768, като ответницата има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора 1 общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата К. Д. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца по доставка на топлинна енергия, доколкото твърди че всички партиди на процесния апартамент на името на друго лице („София Мюзик Ентърпрайсис“ АД).

Посочва, че от Постановление на възлагане на недвижим имот на ЧСИ Александър Бизов се установявало, че считано от 29.07.2021 г. претендираните суми не са дължими от ответницата. Оспорва реалното отчитане на доставената топлинна енергия, като в тази връзка счита, че претендираните суми са неправилно изчислени.

Счита, че сметките на ищеца за топлинна енергия били неясни и неразбираеми.

Оспорва по размер и претенциите за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, 2 които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложениq на л. 14-33 по делото искова молба по чл. 135 от ЗЗД, съобщение от ищеца до ответника К. К. с отбелязване, че именно тя е титуляра на партида за заплащане на топлинната енергия от 02.03.2021 г. на процесния топлоснабден имот в гр. София, ***, нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.07.2020 г., постановление за възлагане на недвижим имот, вписано на 23.08.2021 г., както и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2009 г., се установява, че К. Д. К., ЕГН 03488226777, е собственик на процесния недвижим имот до 23.08.2021 г., когато имотът е възложен на трето за спора лице – „М И М ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК 109597672.

От качеството на ответника К. К. на собственик на процесния топлоснабден имот, поне до датата 23.08.2021 г., произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди с посочена крайната дата. В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на ответника К. касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като неоснователни. Неоправдано се твърди от ответника, че с оглед представения по делото документ – Постановление от 29.07.2021 г. същата не следва да отговаря за исковите суми. Действително, по делото е приложено Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.07.2021 г., с което процесният имот бива възложен на трето за спора лице, а именно дружеството „М И М ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК 109597672. Датата на съставяне на документа, както правилно отбелязва ответника, е 29.07.2021 г., но видно от отбелязването върху Постановлението, същото влиза в сила няколко седмици покъсно, а именно на 23.08.2021 г., когато е и вписано в АВ – гр. София. Ето защо, съдът приема, че именно от втората дата собственическите права върху процесния апартамент са прехвърлени върху върху юридическото лице. Като съобрази исковия период, започващ от м.10.2020 г. и завършващ точно м.08.2021 г., съдът приема, че именно ответникът К. К. е била собственик на топлоснабдения обект в рамките на 3 процесния период. В подкрепа на този извод е и ангажираното като писмено доказателство по делото писмо от „Топлофикация София“ ЕАД с адресат К. К., в което й съобщава, че партидата, открита за процесния апартамент, находящ се на ул. „Свети Иван Рилски“ № 15, се води на нейно име. В подкрепа на своите възражения ответникът представя с отговора на исковата молба – кредитно известие от 23.03.2022 г., в което като абонат на процесния имот се сочи друго лице, а именно юридическото лице, в полза на което е възложен имотът с Постановлението от 29.07.2021 г. (в сила от 23.08.2021 г.) - „М И М ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК 109597672. Така представения документ не би могъл да преодолее по-горе направените изводи от съда, доколкото същият е съставен много по-късно от интересуващия производството период (м.10.2020 г. – м.08.2021 г.), а именно на 23.03.2022 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.