Решение № 71 от 28.02.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71 28. 02. 2020г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд на 28. 01. 2020г., в публичното съдебно заседание в следния състав :

Председател:

Методи Величков

Членове: Димитър Ковачев

Антония

Атанасова- Алексова

Секретар : Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 882 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1665 / 24. 10. 2019г., постановено по гр. д. № 02579 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на П.В.П. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр.

Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 377.46 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот находящ се в ***, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 26.11 лева, за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.12.2018г., до окончателното й изплащане.

С решението е осъден П.В.П.,***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 465.00 лева, общо сторени разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело №08580/2018г. по описа на ПРС.

Недоволен от решението е останал П.В.П., който чрез адвокат Г.Т., го е обжалвал изцяло. С жалбата се моли решението да бъде отменено като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли се да бъдат присъдени направените разноски в производството.

„Топлофикация Перник“ АД не e подала писмен отговор на въззивната жалба. За съдебно заседание е подала писмена молба, чрез юрисконсулт М., с който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел следното :

Приел е, че исковете са процесуално допустими, тъй като е водено заповедно производство по ч. гр. дело № 08580/2018г. по описа на ПРС за процесните суми и периоди.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице З.А.З. е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № ***. Съдът е обсъдил доводите на ответната страна, че ответникът не е собственик на топлоснабденото жилище, но въз основа на декларация, по реда на чл.14 от ЗМДТ и договор за продажба на държавен имот от 16. 08. 1990г., съдът е приел за доказано, че ответникът е собственик и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ, на топлоснабденото жилище за процесния период.

Отбелязал е, че от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.

Отбелязал е, че : Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

Съдът е посочил, че Общите условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Отбелязал е, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.

1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл.

140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.

Съдът е посочил, че по делото са изслушани две съдебно - икономически експертизи, които имат идентични отговори на поставените задачи. Отбелязал, че съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице В.П., се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 377,46 лева главница и 26,11 лева лихва. Съдът е дал вяра на заключението на вещото лице и направил извод, че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер, така както и са предявени.

Посочил е, че ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Отбелязал е, че по делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.

Въз основа на изложеното е направил извод, че така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.

Съдът е посочил, че задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане, което е обсъдено подробно – по – горе. Приел е, че по делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че следва да бъде уважен и искът по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., като на същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.09.2018г., до окончателното и изплащане.

Съдът е определил разноските в исковото и в заповедното производство и ги е присъдил общо.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 08580 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си и в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове. Доводите във въззивната жалба, че с в дължимата сума са включени суми за „вноска за дялово разпределение“, каквито не са наведени в заповедното производство, не се възприемат от въззивния съд :

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик. По делото е установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден апартамент, намиращ се в ***, с абонатен № ***, поради което същият има качеството потребител /клиент/ на топлинна енергия. След като по силата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ възниква облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, то за потребителя /клиента/ от същото облигационно правоотношение възникна и задължението за заплащането на сумите, дължими за дяловото разпределение. Тези суми са били включени в сумите, предмет на заповедното, а впоследствие и на исковото производство. Следователно сумите за „вноска за дялово разпределение“, не са нито недопустими, нито недължими. В този смисъл е и константната практика на Пернишкия окръжен съд.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Както беше отбелязано по – горе, налице е облигационно продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и ответника в качеството му на потребител (клиент) на топлинна енергия. В това облигационно правоотношение имплицитно е свързано и задължението на потребителя (клиента) на топлинна енергия, да заплаща сумите за „вноска за дялово разпределение“, а оттук и задължението да заплаща лихви за забава върху тези суми, при просрочие.

Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2a1569c-c61a-4793-a0f8-a3c6e8765d06