Решение № 6364 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6364 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507759 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3510 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 72445/2021 г. на СРС, 156 с - в Агенция „П.И.", ЕИК: *******, е осъдена да заплати на ЗАД „А." АД, ЕИК: *******, на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6 130, 79 лв., представляващи регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10117030100125 за ПТП настъпило на на 07.01.2017 г., като автомобил марка „Мерцедес", модел „Атего“, peг. № *******, около 06. 00 ч., се движи по Северна скоростна тангента с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към кв.

„Илиянци“ и на пътен възел за кв. „Требич“, попада в несигнализирана и необезопасен дупка на пътното платно с размер - диаметър 8 метра и дълбочина 1 метър, пълна със сняг и вода, вследствие на което по автомобила били нанесени вреди, ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 1 825, 21 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 16.12.2021 г., като иска за мораторна лихва е отхвърлен за сумата над 1 825, 21 лв. до пълния предявен размер от 1 868, 34 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. страните са осъдени съразмерно за разноските по делото.

Срещу решението в частите, в които са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя му, в която излага множество доводи, че е незаконосъобразно постановено, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че протокола за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 ГПК - той е непълен, неточен и нечетлив. В него липсва пълно и точно описание на механизма на произшествието. Счита, че ПТП не е посетено на място от служителя на КАТ - Пътна 1 полиция. В жалбата се обсъжда подробно съдържанието на протокола, като се поддържа, че не е подписан от представител на ответника, да се ползва с материална доказателствена сила срещу него. Счита, че в протокола не е описан размера на препятствието и местонахождението му. Неправилно съдът е кредитирал частни свидетелстващи документи, които не могат да се противопоставят на ответника, тъй като не са подписани от него. Посочените в тях обстоятелства не се подкрепят от свидетелските показания. Излага множество съображения, че препятствието на пътя е посочено от увреденото лице и липсват свидетели на събитието. Според ответника не отговаря на истината размера на препятствието и че става въпрос за аварирал тръбопровод, тъй като протоколът за ПТП е съставен в определен период след събитието. Сочи, че не е направен снимков материал нито от длъжностното лице, нито от застрахователя относно вида и местонахождението на препятствието. Неправилно съдът е кредитирал представените от застрахователя писмени доказателства. Поддържа доводи, че механизмът на произшествието и причинната връзка на вредите с него не може да се установи категорично и от САТЕ, която се основава само на представените от ищеца писмени доказателства относно настъпване на ПТП. Счита, че заключението не следва да се кредитира като безспорно доказателства за механизма и настъпване на вредите, тъй като не е имало други ПТП на този участък. Излага множество съображения относно характера на застрахователния договор, като поддържа, че не са представени актуалните Общи условия по застраховката „каско“. Сочи, че е неправилен извода на СРС за наличие на покрит риск, като поддържа, че застрахователната полица не установява основанието за заплащане на обезщетение.

Съдът не обсъжда множеството възражения на ответника относно застрахователния договор и неговото изпълнение, доколкото той не е страна по това правоотношение и не може да прави възражения относно реалното изпълнение на задълженията по застрахователния договор от страна на застрахованото лице. В жалбата се поддържа още, че водачът се е движел с несъобразена с пътните условия, релефа на местността и състоянието на пътя скорост, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Според ответника ПТП е настъпило поради субективно поведение на водача на МПС, който е допринесъл за настъпване на вредите при съпричиняване. В обобщение ответникът поддържа, че неоснователно СРС е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност, като не е осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Освен изложеното сочи, че не е установено дали е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са във връзка с изпълнението на това задължение. По тези и множество други съображения, моли да се отмени решението и да се отхвърли иск изцяло. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, ако надвишава размера по НМРАВ.

Въззиваемата страна - ищецът ЗАД „А.“ АД, не е взел становище по въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК. В съдебно заседание представителят му оспорва жалбата и поддържа, че по същество в нея не са изложени конкретни пороци на решението. Счита, че то е законосъобразно и обосновано и моли да се потвърди.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По законосъобразността му е обвързан с доводите изложени във въззивната жалба, като 2 следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо, постановено, при обсъждане на всички събраните по делото доказателства в цялост и при изяснена фактическа обстановка от СРС, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира следното :

СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Както е посочил и СРС в мотивите си, уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Освен това следва де се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на конкретно виновно поведение не е необходимо , тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.

В случая, от приетия пред СРС Протокол за ПТП № 1685054/07.01.2017 г. се установява, че на 07.01.2017 г., товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Атего", peг. № *******, около 06:00 ч при движение по Северна скоростна тангента с посока от бул. „Ботевградско шосе" към кв. „Илиянци" и на пътен възел за кв. „Требич“, попада в несигнализирана и необезопасен дупка на пътното платно с размер - диаметър 8 метра и дълбочина около 1 метър, пълна със сняг и вода.

От доказателствата по делото се установява също така, че между ищеца и увреденото лице е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, по силата на който и в срока на действие на договора, след настъпване на застрахователното събитие (повредата на застрахованото МПС), застрахователят (ищец) е изплатил на застрахования обезщетение за действително причинените вреди.

Видно от представените пред СРС доказателства, с платежно нареждане от 15.03.2017 г., ищецът ЗАД „А.“ е заплатило на „Б.С.Р.“ ООД сумата от общо 19 872, 77 лв. - по посочени 3 бр. застрахователни преписки, сред които е процесната „щета“ № 10117030100125.

3

От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав : деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са доказани условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за въстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС.

Във връзка възражението на ответника в жалбата относно редовността и доказателствената стойност на протокола за ПТП, съставен от органите на полицията, в допълнение към изложеното от СРС въззивният съд намира следното :

В процесния протокол за ПТП е отбелязано изрично, че актосъставителят е посетил произшествието. В схемата към протокола е отбелязана несигнализираната дупка на пътното платно, станала причина за произшествието.

Според чл. 125 а ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. В случая органите на МВР са съставили протокол за ПТП на увредения водач, участник в произшествието, в съответствие с чл. 125, т. 8 от ЗДвП.

Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице действия.

Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е последователната практика отразена в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д.

№ 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.) По делото не са оспорени по предвидения в закона ред, в производство по реда на чл. 193 ГПК, автентичността на протокол за ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен акта. При липса на надлежно оспорване, материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него.

Относно възраженията на ответника касаещи изпълнението на застрахователния договор настоящият състав намира, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице.