Решение № 17 от 14.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Стара Загора, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000355 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 48/02.06.2025г. постановено по гр.д.№ 654/2024 г. по описа на Районен съд - Г., с което е отхвърлен предявените искове от „А.“ ЕООД против М. К. А. за признаване за установено, че М. К. А. дължи сумите: сумата 300 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 377410 от 04.12.2019 г.; сумата 15,02 лв., представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 18.01.20202 г., сумата 91, 67 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 18.01.2020 г. до 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор, сключен между „С.К.“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 13.01.2022г. на „А.“ ЕООД, по Заповед за изпълнение №328/30.09.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 506/2024 г. по описа на Районен съд - Г., като неоснователен.

Въззивникът „А.“ ЕООД обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага подробни съображения за неговата неправилност.

1

Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове в първоинстанционното производство. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор от страна на особения представител на въззивемия М. К. А., който е взел становище за неоснователност на жалбата.

Направено е искане да се остави същата без уважение и да се потвърди обжалваното решение.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „А.“ ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на М. К. А. съществуване на вземанията сумата 300 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 377410 от 04.12.2019 г.; сумата 15,02 лв., представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 18.01.20202 г., сумата 91, 67 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 18.01.2020 г. до 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, който заявява, че предявените обективно съединени иска са допустими, но неоснователни.

По делото не е спорно, че между „С.К.“ ООД и М. К. А. е сключен Договор за потребителски кредит № 377410/ 04.12.2019 г., съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 300 лева. Кредитът е предоставен по реда на ЗПФУР, като страните са постигнали съгласие заемът да бъде върнат на една вноска от 315, 02 лв., при фиксиран лихвен процент от 40.05 %, ГПР- 48, 63 %, като общата сума за плащане е 476 лв.

Видно от представения по делото лог файл по договор за паричен заем № 377410, на 04.12.2019 г. в 14:02:32 е наредено плащане по Изипей в размер на 300 лв., а в 14:29:17 на същата дата, сумата в размер на 300 лв. е изплатена на 2 ответника М. А.. По делото е приета като писмено доказателство и разписка за извършено плащане № 2000000197364632 от 04.12.2019 г. с наредител „С.К.“ ООД и получател ответника по делото.

По делото е представен и договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022 г., сключен между “С.К.“ ООД като цедент и “А.“ ЕООД като цесионер и Приложение №1 към него, идентифициращо вземанията, по силата на които кредиторът “С.К.“ ООД е прехвърлил на ищеца и вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 377410/ 04.12.2019 г., ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По делото е представено пълномощно от 13.01.2022 г. с нотариална заверка рег.№643/14.01.2022 г. на С.М. нотариус рег.№785 на НК, с което цедентът “С.К.“ ООД е упълномощил цесионера “А.“ ЕООД да уведомява длъжниците, описани в Приложение №1 от 13.01.2022 г. към договор за продажба и прехвърляния на вземания от 02.03.2021 г., за настъпилото прехвърляне на вземанията съгласно чл.99 от ЗЗД, както и да преупълномощава с всички или с някои от правата на трети лица по свой избор и за своя сметка.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 506/2024г. по описа на Районен съд Г. в полза на „А.“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение № 328/30.09.2024 г., съгласно която М. К. А. следва да заплати следните суми: сумата от 300 лв., представляваща неплатена главница, сумата от 15,02 лв. представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 18.01.20202 г., сумата от 91,67 лв. представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 18.01.2020 г. до 28.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението дължими по Договор за потребителски кредит № 377410 от 04.12.2019 г.,сключен между „С.К.“ ООД и длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в срока по чл.415, ал. 4 вр. с ал. 1, т.2 от ГПК кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията си.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.

В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено на М. К.

А . преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Въззивният съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК /, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ 4 материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.

Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на М. К. А., тъй като за извършеното прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо „А.” ЕООД няма качеството на кредитор на ответника М. К. А..

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/02.06.2025г. постановено по гр.д.№ 654/2024 г. по описа на Районен съд - Г..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5