Определение № 5207 от 02.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5207 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110167656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Наведените в писмения отговор възражения за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника не обуславя недопустимост на исковите претенции.

Легитимацията на ответника се обуславя от наведените от ищеца твърдения, а основателността на предявените искове е въпрос по същество на делото. Ето защо възражението за недопустимост следва да бъде отхвърлено.

По отношение обективираното в отговора искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС, съдът намира, че не е дефиниран спорен въпрос, който да е от значение за правилното решаване на делото и който да налага тълкуване на приложими норми, по които Съдът в Люксембург следва да се произнесе, за да се осигури еднаквото прилагане на правото на Съюза във всички държави членки. Ето защо, искането следва да бъде отхвърлено. По аргумент от чл.629, ал.2 ГПК определението в частта, с която се отхвърля искането за отправяне на преюдициално запитване, не подлежи на обжалване /в този смисъл е определение № 603/30.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 4495/2014 г., III г.о. на ВКС/.

Към исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Наведените в писмения отговор възражения по отношение на същите, касаят доказателствената им стойност, поради което ще бъдат обсъдени от съда с крайния съдебен акт.

Към писмения отговор са представени документи, които са неотносими към предмета на спора, поради което не следва да бъдат приети като писмени доказателства.

В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” АД като трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение същият да предяви регресни права срещу горепосоченото дружество.

Като относими и допустими съдът намира обективираните в т.2, т.10 до т.13 вкл, 1 както и т.15 доказателствени искания, като тези документи следва да бъдат представени от третото лице-помагач. Прилагане на останалите посочени в отговора документи не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

С оглед предходното, следва да бъде задължено „***” АД да представи посочените в исковата молба и писмения отговор заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи по посочени от него задачи, които съдът намира за относими, допустими и необходими за правилното изясняване на делото, поради което следва да бъдат уважени. Изложените в писмения отговор доводи по отношение на поставените към експертизите въпроси, съдът намира за неоснователни.

Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 34336/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което заповедното производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на предявените искове.

ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответниците искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл. ГПК, като неоснователно.

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „***” АД, ЕИК ***, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***” АД в 1-седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен № 213264 през исковия период, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.

НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към писмения отговор документи, като неотносими към предмета на спора.

ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 34336/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав към настоящото дело за послужване.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде 2 заключение по поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА вещо лице ***, специалност: Промишлена топлотехника.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза в размер на 320,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.***, ул.“*** I“ № ***, тел: ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 320,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2024 г. от 09:45 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД срещу *** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34336/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът „***” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ж.к. *** 2q ***. Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството на съсобственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат 3 цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за битови нужди в гр.***.

Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „***” АД.

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 444,10 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 188,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 06.06.2023 г., сумата от 40,72 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,69 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в който се изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. Прави се анализ на разпоредбите на ЗЕ, като се излага доводи, че е налице противоречие между норми в ЗЗП и ЗЕ. Излагат се доводи относно нарушения в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Навеждат се доводи за липса на облигационно правоотношение между страните, съответно за недължимост на претендираните суми, тъй като същите са завишени и не отговарят на реалното потребление. Позовават се на разпоредби от Конституцията на РБ и Правото на ЕС. Поддържа се, че ищецът не представя доказателства, за да докаже претенцията си, а представените извлечения от сметки – нямат никаква доказателствена сила. По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане на СТЕ се изразява 4 становище за неотносимост на поставените въпроси, а с оглед предходното се обезсмисля и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.