Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 13.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 70/2026
Вид
Решение № 43
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
Пламен Борисов, ПЕНКО ЦАНКОВ, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600070 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл. 436, ал. 2 и, ал. 3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С. Д. от АК-В. Търново, в качеството и на упълномощен защитник на осъдения Д. В. М., ЕГН **********, против Определение № 60/28.01.2026г., постановено по ЧНД № 1449/2024г. по описа на Районен съд-В. Търново, с което същият съд на основание чл. 436, ал. 1 и, ал. 2 от НПК, вр. чл. 87 от НК, оставил без уважение молбата на М. за извършване на съдебна реабилитация по общо девет влезли в сила осъждания, за които не е реабилитиран по право.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт, в който е прието, че за молителя не са кумулативно налице всички предвидени в чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки. Навеждат се доводи за наличие на тези предпоставки, преценени към последното по време осъждане.

Претендира се отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и 1 постановяване на съдебен акт, с който жалбоподателят Д. В. М. да бъде съдебно реабилитиран по всички осъждания.

В съдебно заседание, пред въззивната инстанция, осъденият Д. В. М., редовно призован не се явява и не заема становище. Представлява се от упълномощeн защитник (адв. Д. Д.), преупълномощен от адв. С. Д..

Защитникът поддържа жалбата с изложените в нея съображения, настоява, че по делото са налице всички предвидени в чл. 87 от НК предпоставки, молителят да бъде съдебно реабилитиран за всичките си осъждания. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което молбата за реабилитация да бъде уважена.

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи за законосъобразност на атакуваното първоинстанционно определение, като предлага то да бъде потвърдено изцяло поради липса на основания за неговата отмяна или изменение.

Великотърновският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на определението в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от сочените от страните основания, прие жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл. 436, ал. 2 от НПК преклузивен срок от легитимирана страна срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Молителят - жалбоподател Д. В. М., ЕГН **********,е осъждан за извършени престъпления от общ характер със следните влезли в сила споразумения за решаване на делата:

1. Със споразумение, влязло в сила на 30.09.2009г., по НОХД № 1087/2009г. на РС - Велико Търново, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.

26 от НК, на М. е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от шест месеца с периодичност 3 пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от шест месеца;

2. С влязло в сила, на 08.11.2011г., споразумение по НОХД № 2305/2011г. по описа на РС - Велико Търново, за деяние по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, 2 ал. 2 от НК, на М. е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години;

3. С влязло в сила, на 17.05.2012г., споразумение по НОХД № 587/2012 г. на РС – В.Търново, за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, на Д. М. е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от девет месеца, с периодичност два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца и Поправителен труд за срок от три месеца;

4. Със споразумение, влязло в сила, на 19.02.2013 г., по НОХД № 172/2013г. на РС-В.Търново, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, на М. е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева;

- С определение № 213 от 04.04.2013г., РС–В.Търново е присъединил изцяло, наложеното на М. наказание глоба в размер на 200,00 лева към наложеното му наказание пробация по НОХД № 587/2012 г. на ВТРС;

5. С влязло в сила, на 27.05.2013г., споразумение по НОХД № 856/2013г. на РС – В.Търново, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, на М., е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност три пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от шест месеца и Безвъзмезден труд в полза на обществото - по 120 часа за две поредни години;

- С определение, влязло в сила на 16.07.2013г. по ЧНД № 1031/2013г. на ВТРС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на М. е определено едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му по НОХД № 856/2013г., НОХД № 587/2012г. и НОХД № 172/2013г., всички по описа на РСВ.Търново, а именно: пробация със следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност три пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, Включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от шест месеца и Безвъзмезден труд в полза на обществото - по 120 часа за две 3 поредни години, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо, най-тежко наказание е присъединено и наказанието, наложено по НОХД № 172/2013 г. на ВТРС, а именно наказание глоба в размер на 200,00 лева.

6. С влязло в сила, на 11.11.2013г., споразумение по НОХД № 1224/2013г. на РС- В. Търново, за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, на Д. М., е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

7. Със споразумение, влязло в сила, на 03.05.2016г., по НОХД № 760/2016г., на РС - Велико Търново, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.

2 и т. 7,а вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на М. е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно, при първоначален „Строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 30.02.2017 г. /писмо от 07.03.2017 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч/.

8. Със споразумение, влязло в сила, на 07.02.2018г., по НОХД № 202/2018г. по описа на Районен съд-В.Търново, на Д. М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, за извършено в периода от 21.07.2017 г. до 24.07.2017 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т.

4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Наложеното наказание е изтърпяно от М. на 17.03.2019 г., видно от писмо от 18.03.2019 г. на ВТРП и на Началник на Затвора гр. Ловеч от 15.03.2019 г.

9. Със споразумение, влязло в сила на 13.05.2021г., по НОХД № 667/2021г. на РС-В.Търново, за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл.

50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, осъществено на 17.02.2021 г., на М. е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Наложеното наказание, видно от приложената по делото справка, е било изтърпяно на 17.05.2021г.

Съгласно приобщеното като доказателство по делото писмо, издадено от ТД на НАП - Велико Търново, вземането в размер на 200 лв. по НОХД №172/2013 г. е било погасено по давност, на основание чл. 225, ал.1,т. 7 от ДОПК, като с влязло в сила на 11.12.2019г . разпореждане, е било прекратено 4 принудителното изпълнение по ИД №5941/2009г.

По делото се установява, че от извършените от М. умишлени престъпления липсват невъзстановени имуществени вреди, най-малко поради факта, че описаните по - горе съдебните производства са приключили със споразумения по реда на чл. 381 и следващите от НПК.

От удостоверението на ОСл О при Окръжна прокуратура-В. Търново се установява, че срещу Д. В. М. не са налице образувани и неприключени наказателни производство и не са му повдигани обвинения за престъпления от общ характер,

В производството пред първостепенния съд са разпитани като свидетели - М. С. и М. Г. от показанията на които се установява изпълнението на изискването на чл. 87, ал. 1 т. 1 от НК - осъденият е имал добро поведение, осъществявал е обществено полезна и съобразена със закона трудова дейност, и липсват данни за извършени от него нарушения на закона или добрите нрави.

При така установените обстоятелства, по които липсва спор, се налага изводът, че по делото едновременно са налице всички предвидени в чл. 87, ал.

1 т. 1 и т. 2 от НК предпоставки жалбоподателят Д. В. М. да бъде съдебно реабилитиран за осъжданията си: по НОХД № 1087/2009г. на РС - Велико Търново; по НОХД № 2305/2011г. по описа на РС - Велико Търново; НОХД № 587/2012 г. на РС – В.Търново; по НОХД № 172/2013г. на РС-В.Търново; по НОХД № 856/2013г. на РС – В.Търново; по НОХД № 1224/2013г. на РС- В.

Търново; по НОХД № 760/2016г., на РС – В.Търново; по НОХД № 202/2018г. по описа на Районен съд-В.Търново и по НОХД № 667/2021г. на РСВ.Търново.

Обективираният от съда извод се предпоставя от постановеното в закона и съобразно трайно изградената в страната съдебна практика съобразно Тълкувателно решение № 54 от 01.06.1961 г. по н.д. № 34/61 г., ОСНК на ВС, Определение 590/29.12.1977 г. по н.д. 604/77 г., II н.о., ВС,Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1983 г. по н. д. № 21/83 г., ОСНК, както и от съображенията в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2017 г., ОСНК на ВКС.

Първоинстанционният съд неправилно е счел, че М. не изпълнил изискването в тригодишен срок от изтърпяване на наказанията по описаните 5 по – горе девет осъждания и в частност тези по НОХД № 202/2018г. и по НОХД № 667/2021г. и двете по описа на ВТРС да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Видно от събраните по делото доказателства, наказанията наложени на осъдения по описаните по – горе девет осъждания са били изтърпени. При това по последното му осъждане (по НОХД № 667/2021г.) същото е било изтърпяно, считано на 17.05.2021г.

Въз основа на тези факти, и на установената липса на водени срещу М. след това и до момента на произнасянето на първостепенния съд на неприключили назателни производства за извършени престъпления от общ характер се обективира извод, че след посочената дата (17.05.2021г.) до настоящия момент включително, въззивникът не е извършил никакви други престъпления, нито прояви на друг вид "недобро поведение" поради което установеният в чл. 87, ал. 1 от НК, 3-годишен срок след изтърпяване на наказанията наложени на осъденото лице, са изтекли.

Условията за реабилитацията по чл. 87 от НК, са конкретно посочени в закона, и към тях не могат да се прибавят допълнителни, а установеният в разпоредба 3-годишен срок започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание, когато те са повече от една. (в този смисъл О.590/29.12.1977 г. по н.д. 604/77 г., II н.о., ВС). След края на срока на наложеното с последната присъда наказание, и поведението на осъдения през този срок в двата му аспекта (отрицателен - да не извършва друго наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание престъпление, и положителен да има добро поведение), следва да бъдат отнесени, осмислени и преценени не само към последната влязла в сила присъда, но към предхождащите я осъждания, за които осъденият не е реабилитиран на друго основание, когато такива са налице. (в този см. Т. р. № 54 от 01.06.1961 г. по н.д. № 34/61 г., ОСНК на ВС).