Решение № 2175 от 07.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2175 гр. Бургас, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120104132 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Б.

Г. Р..– Х.., от гр. Бургас, срещу Регионален исторически музей – Бургас, код по БУЛСТАТ ...., със седалище гр. Бургас, с която претендира отмяна като незаконосъобразни на Заповед № РД-07-19/08.05.2025 год., с която на ищеца са наложени дисциплинарните наказания „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“ и е променена длъжностната й характеристика, и Заповед № РД07-25/29.05.2025 год., с която е допълнена Заповед № РД-07-19/08.05.2025 год. относно изменението на длъжностната характеристика на ищеца.

Ищецът Б. Р..– Х..е изложила следните фактически и правни твърдения: тя работи в РИМ – Бургас, Природонаучен отдел, на длъжност „....“ от 16.02.2006 год.; на 08.05.2025 год. й е връчена Заповед № РД-07-19/08.05.2025 г., с която директорът на музея й наложил дисциплинарни наказания „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“ и с която променил длъжностната й характеристика, считано от 11.05.2025 год.; на 29.05.2025 г. й е връчена Заповед № РД-07-25/29.05.2025 г., с която първата заповед е допълнена в частта за изменение на трудовите й задължения; двете заповеди са издадени в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения на дисциплинарното производство; ищцата не е извършила посочените в заповедта от 08.05.2025 год. нарушения на трудовата дисциплина; по отношение заповедта от 08.05.2025 год. липсват задължителни реквизити по чл. 195, ал. 1, КТ – времето на извършване на твърдяното 1 нарушение, както и кога е открито, липсва съответствие между извършеното деяние, описано в мотивната част на заповедта, и твърдяното нарушение на трудовата дисциплина; ищцата не е допуснала нарушение на нормативни разпоредби, тъй като е материално отговорно лице и заключва помещението на спомагателния фонд/фондохранилището, за който отговаря, както и съхранява и отговаря за ключа, който й е предаден и с който заключва фондохранилището; при налагане на второто дисциплинарно наказание работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1, КТ – да поиска и приеме устни или писмени обяснения за извършеното дисциплинарно нарушение; и в тази част на атакуваната заповед липсват задължителните реквизити по чл. 195, ал. 1, КТ – за времето на извършване на твърдяното нарушение, както и кога е открито; в музея няма обособено помещение за съхраняване на неинвентирани движими културни ценности, поради което се налага да се съхраняват в едно помещение инвентирани и неинвентирани предмети – това обстоятелство е много добре известно на директора на РИМ – Бургас; ищцата не е извършила нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н6 за формиране, управление и идентификация на музейните фондове, тъй като през времето, в което е следвало да инвентира описаните в т. 3 от мотивната част на заповедта метеорити, ищцата била натоварена от директора на ответника да поднови постоянната експозиция с насекомите, което изисква изключително много време, и да извърши и ежегодната инвентаризация на фондовете на музея и ежегодната инвентаризация на научния архив; работодателят не е приложил разпоредбата на чл. 189, ал. 1, КТ и не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то; със заповедта от 08.05.2025 г. директорът на РИМ – Бургас е променил длъжностната характеристика на ищцата, като я допълнил със заповедта от 29.05.2025 год. – с тези две заповеди е извършено едностранно изменение на трудовото правоотношение досежно характера на изпълняваната от ищцата работа, в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 118, ал. 1, КТ; ищцата е назначена на длъжност „Уредник“ и през м. май 2015 год. й е връчена длъжностна характеристика за тази длъжност; с двете заповеди работодателят й възлага несвойствени за длъжността по трудовия договор задължения и променя заеманата от длъжност по такъв начин, че се стига до нова длъжност, различна от договорената със сключения трудов договор.

Правните основания на предявените искове са чл. 357 във вр. с чл. 358, чл. 188, т. т. 1 и 2, и чл. 118, ал. 1, КТ.

Ищецът е ангажирала доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни и е изложил следните твърдения: с поведението си ищцата е нарушила разпоредбите на чл.

187, ал. 1, т. 3, 7 и 10, КТ; твърденията в исковата молба са неверни; заповедта от 29.05.2025 год. единствено детайлизира трудовите функции и задължения, възложени на служителя, а не ги променя; ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина и поради това заповедта от 08.05.2025 год. не следва да 2 бъде отменена; ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по реда на чл. 187, ал. 1, т. 3, КТ, за неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила – тя не е влязла в ролята си на експерт и не е създала нормална работна професионална среда в съответствие с правилника за вътрешния трудов ред на РИМ – Бургас, Етичния кодекс на РИМ – Бургас, КТ, заповедите на Директора на РИМ – Бургас, законови и подзаконови нормативни актове в областта на културното наследство; ищцата не е изпълнила задължението си да извършва регистрация, паспортизация и инвентаризация на музейните фондове; в качеството си на материално отговорно лице ищцата е допуснала ключовете от фондохранилището, където се съхраняват движими културни ценности, да се използват и от останалите служители на отдела, стигнало се е до влизане във фондохранилището в присъствието и в отсъствието на ищцата – с нейно знание и съгласие, и от служители, на които не се разрешава достъп до фондохранилището, без съгласието и разрешението на директора на РИМ – Бургас; нарушаването на тези правила показва нехайство и безхаберие от ищцата, като по този начин се създава предпоставка за изчезването, открадването и загубването на музейни експонати, които са с изключителна историческа стойност и значителна финансова стойност; ищцата не е ограничила достъпа до фондохранилището, където се съхраняват ДКЦ, като е допуснала ключовете от него да се използват от останалите служители на отдела без знанието и разрешението за това от работодателя; ищцата е определена за служител, който да вписва в инвентарните книги движимите културни ценности, обсъдени от Фондовата комисия; тя е назначена за председател на постоянно действащата комисия за идентификация в РИМ – Бургас за 2024 год., за отдел „Природа“, ищцата е работила дълго като уредник и би следвало да е усвоила стандартите за нормална работна обстановка, но тя е влязла в конфронтация с друг служител на музея – С..К..И..; на 14.04.2025 год. е установена липса на музейни експонати – метеорити, които са дарени на РИМ – Бургас и са преминали идентификация, но са намерени извън фондохранилището, където трябва да се съхраняват; ищцата обвинила своя колега Светлан Иванов, че метеоритите липсват от фондохранилището, поради което може да се направи извод, че всеки е имал свободен достъп до фондохранилището, а това е абсолютно недопустимо, тъй като единственият служител с право на достъп до фондохранилището на Природонаучната експозиция е ищцата; с това си поведение ищцата е създала реална опасност да бъдат загубени вещи, които представляват културни ценности и експонати и имат изключителна историческа стойност и висока значимост; по сведение на ищцата и на С..И.., през 2024 год. руският гражданин А..Б..дарил на музея минерали и 14 броя метеорити, но за приемане на метеоритите не е съставен акт от съответния служител, на когото е възложено това; експертните заключения са оформени от ищцата, на 20.11.2024 год. идентифицираните културни ценности са преминали и фондова комисия, но не са вписани от ищцата към основната инвентарна 3 книга на отдела, което е в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н 6; ищцата е сложила материалите в хартиена опаковка и ги е прибирала във фондохранилището, което е нарушение и на чл. 19, ал. 4 от Наредба № Н 6, тъй като тя е допуснала съхранението на неинвентирани предмети – описаните метеорити, във фондохранилището, за което отговаря; на 14.04.2025 год. ищцата е открила във фондовото помещение разкъсана и намачкана хартия и й е направило впечатление, че липсват 11 метеорита от дарението на руския гражданин, поради което се налага извод, че освен ищцата, и други служители са имали достъп до контролираното от нея фондохранилище; ключовете за фондовото помещение са се съхранявали в стаята на уредниците, което е в нарушение на чл. 19, ал. 7 от Наредба № Н 6; на 17.04.2025 год. ищцата изпратила три снимки в музейната група в Messenger и два провокативни коментара, с които действия е нарушила принципите на работната етика; ищцата е допуснала и друго тежко нарушение – едни и същи движими културни ценности са вписани два пъти в инвентарните книги на Природонаучната експозиция; на 05.05.2025 год. ищцата предложила да се прикрие двойното завеждане от нея на движими културни ценности в последната инвентарна книга на музея, като бъде заличено нейното съществуване; от ищцата са взети обяснения по повод допуснатите нарушения на трудовата дисциплина; директорът на РИМ – Бургас не е наложил наказанието „Уволнение“, тъй като е взел под внимание обстоятелствата, че бащата на ищцата – д-р Г..Р.., е известен учен, музеен експерт, както и сложната житейска ситуация, в която е поставена ищцата – грижи се сама за детето си и за болния си съпруг.

Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът Б. Р..– Х..заема длъжността „...” в предприятието на ответника.

Трудовите задължения на ищеца-служител са посочени в длъжностна характеристика, връчена й през м. май 2015 год.

На 08.05.2025 год. работодателят е издал Заповед № РД-07-19, с която, на основание чл. 188, т. т. 1 и 2 и чл. 187, т. т. 3,7 и 10, КТ, е наложил на служителя си Б. Р..– Х..дисциплинарни наказания „Забележка” – за неизпълнение на законните нареждания на работодателя, и „Последно предупреждение“ – за нарушения на трудовите й задължения, предвидени в чл. 19, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н6 за формиране, управление и 4 идентификация на музейните фондове.

Със същата заповед работодателят е счел, че, като следствие от извършените от ищеца Р..– Х..тежки нарушения, следва да бъде „сменена“ длъжностната й характеристика и в писмен вид са изброени възложените й трудови функции. С втората заповед, предмет на предявения иск – № РД-0725/29.05.2025 год., работодателят е добавил нови трудови задължения за ищеца Б. Р..– Х..и е детайлизирал възложените й със заповедта от 08.05.2025 год. задължения по новата й длъжностна характеристика.

Ищецът твърди, че наложените й две дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, тъй като заповедта не е мотивирана, не са извършени нарушения на трудовата дисциплина и работодателят не е спазил изискването за предварително изслушване на обяснения от санкционирания служител – чл.

193, ал. 1, КТ.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за отмяна на двете дисциплинарни наказания за основателен.

Съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на процесните две дисциплинарни наказания са безспорни факти, доказани и с представените трудов договор от 16.02.2006 год. и писмена заповед на работодателя от 08.05.2025 год. В диспозитива на обжалваната заповед от 08.05.2025 год. посоченото второ наказание е описано като „Последно предупреждение“. Въпреки че такова наказание не е предвидено в чл. 188, КТ, съдът приема, че волята на работодателя е била да наложи наказанието „Предупреждение за уволнение“. В тежест на ответника е провеждане главно и пълно доказване на законосъобразността на наложените наказания, в т. ч. и спазване на императивните законови изисквания за провеждане на дисциплинарното производство. Такова изискване е предвидено в чл. 193, ал.