Решение № 3525 от 02.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3525 гр. Варна, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110104831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “*** АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

*** бул. „***“ ***, ***- Г срещу Ц. Н. Т., ЕГН *** с настоящ адрес с. ***, ул.“***“ № *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.

86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 10863,89лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена корекционна процедура за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г. по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление в с. ***, ул.

***, за което вземане е издадена фактура № ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението13.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 3957,04лева, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 15.06.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 06.02.2023г., за което вземане е издадена заповед № 672/14.02.2023г. за изпълнение на парично задължение 1 по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1644/2023г. на ВРС.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че с ответника са в договорни отношения по доставка на ел. енергия в собствения му имот в с. ***, ул. *** с кл. № ********** и аб. № **********. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „***” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, 1 че ответната страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в сроковете регламентирани в чл. 26 ОУ. Съгласно чл. 26, ал. 6 ОУ, потребителят се счита за уведомен, че дължи плащане на ползваната ел. енергия в посочените срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си и съответно изпада в забава след настъпване на падежа посочен в съответната фактура и без да е необходима покана за това. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие.

Твърди, че въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 855/2021г. на ВОС е прието за установено, че ответникът дължи процесната сума. Предвид допуснатата забава в изпълнение на задължението предмет на претенцията е и обезщетение за забава.

За събиране на съдебно установеното си вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1644/2023г. по описа на ВРС, срещу която ответникът е възразил. С това обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Потвърждава, че е титуляр по партида с кл. № ********** и аб. № **********; че е извършена корекционна процедура на потребеното в имота му количество ел.енергия и е начислено служебно такова в размер на 10863,89лева, както и че с влязло в сила решение на ВОС по гр.д. № 855/2021г. искът й са отричане съществуването на вземането е отхвърлен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение 2 вземането за главница и обезщетение за забава. Счита, че приложение в следва да намери кратката погасителна давност предвид естеството на вземането и липсата на предварително известен срок на плащане. В случая посочва, че падежът на задължението е определен от кредитора в издадената от него фактура и връчена на ответницата с писмо съдържащо и покана за плащане. Затова и по арг. от чл. 114 ЗЗД счита, че давността тече от момента на получаване имущественото благо, без да следва падежа определен от ищеца.

Отделно счита, че предявяването на отрицателен установителен иск не спира протичането на давностния срок, но дори и това да не бъде споделено, то след влизане в сила на решението, с което искът е бил отхвърлен, давността е продължила да тече. Искането е отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът в писмена молба моли за отхвърляне на предявения иск въз основа на доводите изложени в отговора на исковата молба и моли за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От решение № 5086/21.11.2019 г. на ВРС, решение № 507/13.04.2020 г. на ВОС, решение № 54/24.03.2021 г. на ВКС, решение № 67/17.01.2022 г. на ВОС, определение № 50804/07.11.2022г. на ВКС, определение № 50420/22.12.2022 г. на ВКС, общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „***“ АД, решение №ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, общи условия на договорите за продажба на ел.енерги на „****“ АД се установява, че: страните по настоящото производство са били в облигационни отношения по повод доставка на електроенергия за обект, находящ се в с. ***, ул. *** с кл. № ********** и аб. № **********. Страните са обвързани от ОУ, които са приложени към исковата молба.

По силата на чл.4 от от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД /ОУДПЕЕ/, действащи между страните, потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про мрежи“ АД, който ползва електрическа енергия за нуждите на 3 домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „***“ АД. Ищцовото дружество се задължава да продава електроенергия на потребителите, които на основание чл. 17, т. 2 се задължава т да заплащат стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Дължимите суми се съобщават на потребителя чрез фактура, която му се изпраща и която съдържа количеството изразходвана електроенергия от потребителя за отчетения период и дължимата сума за нея. Потебителят следва да заплаща разходваната електроенергия веднъж месечно. Споерд чл. 26, ал.6 от ОУДПЕЕ потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "***" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

През 2019г. ответницата е предявила срещу ищеца отрицателен установителен иска за установяване недължимостта от нея на сума в размер на 10863,89 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена корекционна процедура за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г. по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление в с. ***, ул. „***“ № *** , за което вземане е издадена фактура № ***/***г. По исковата молба е образувано гр.д.92238/2019г. на РС Варна като предявения иск е бил уважен с Решение № 5086/21.11.2019 г. С решение № 507/13.04.2020 г. на ВОС по в.гр.д.149/2020г. е било потвърдено решение № 5086/21.11.2019 г. на ВРС, с което е уважен предявени отрицателен установителен иск. С Решение №54/24.03.2021г. по гр.д.1843/2020г. на ВКС е отменено решение № 507/13.04.2020 г. на ВОС по в.гр.д.149/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото е образувано в.гр.д.855/2021г. с решение № 67/17.01.2022 г. на ВОС по него е отменено Решение № 5086/21.11.2019 г. по гр.д.92238/2019г. на РС Варна като е отхвърлен предявения от ответнинцата отрицателен установителен иск за установяване недължимостта от нея на сума в размер на 10863,89 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена корекционна 4 процедура за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г. по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление в с. *** ул. ***, за което вземане е издадена фактура № ***г.

С определение № 50804/07.11.2022г. по г.д.1787/2022г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение № 67/17.01.2022 г. по в.гр.д.855/2021г. на ВОС.

От ЧГД № 4831/2023 г. по описа на РС Варна се установява, че на 13.02.2023г. ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед за изпълнение № 672/14.02.2023г. по цялото направено искане в заявлението, за следните суми: 10863,89 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена корекционна процедура за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г. по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление в с. *** ул.

*** , за което вземане е издадена фактура № ***/***г. ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 3957,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 15.06.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 06.02.2023г., както и сумата от 346,42 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 296,42лева и 50 лева юк. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

В законоустановения срок е подадено възражение срещу заповедта , като в законоустановеният срок ищецът е подал иск по чл.422 ГПК.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 10863,89 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия по извършена корекционна процедура за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г. по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление в с.

*** за което вземане е издадена фактура № ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението 13.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 3957,04 лева, 5 представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 15.06.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 06.02.2023г., за което вземане е издадена заповед № 672/14.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1644/2023г. на ВРС.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

В тежест на ищеца е да докаже, наличие на главен дълг и неговия размер размер; падеж на главното задължението, размер на вземането за обезщетение за забава; факти обосноваващи спиране/прекъсване протичането на давностния срок.

В тежест на ответника е да докаже, собствените си правоизключващи възражения срещу дължимостта на процесното задължение.

От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били в облигационни отношения при действието на общи условия за доставка на електроенергия на обекта на потребление на отвентицата заведен по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект на потребление в с. ***, ул.

„***“ № ***

Предвид гореизложеното ищецът успя да докаже, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ и по силата на чл.4, ал.1 от действащите между страните общи условия.

От приложените по делото писмени доказателства, а и страните не спорят, че ищцовото дружество е издало процесната фактура № ***/***г. за сума в размер на 10863,89 лева по проведена корекционна процедура за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г.