Решение № 125 от 28.06.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ловеч, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20224310200018 по описа за 2022 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №5131757 на ОД на МВР Ловеч на СВ. Б. Б., ЕГН ********** от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 07.08.2021 год. в 16.32 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 24+500, в землището на с. Сопот с АТСС СПУКС „ARH CAM S1” насочено в посока гр. София снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км. или 3 %, с МПС ***** вид л.а. с рег. № ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 97 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 47 км.ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от СВ. Б. Б., в която излага, че ЕФ е неправилен и съставен извън предвидените срокове, както в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), така и в ЗАНН, поради което моли съда да обяви същия за незаконосъобразен и да го отмени, ведно с наложената глоба. Излага, че заснемането на автомобила ***** с peг. № ***** е извършено на 07 август 2021 г., а връчването на ЕФ е извършено на 06 декември 2021 г. - четири месеца по-късно. Излага, че съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗАНН "Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването и". Излага, че във въпросното Наказателното постановление, какъвто статут има обжалваният ЕФ няма дата или друга информация за съставянето му. Сочи, че дори да се приеме, че електронната система незабавно разпечатва заснетата информация - преминаване на МПС с превишена скорост -то все пак ЕФ следва да 1 се подпише от длъжностно лице, имащо право да налага парична глоба. Сочи, че подпис на ДЛ, придружен с дата, би могло да се приеме за „произнасяне" по смисъла на чл. 52 от ЗАНН, а такива данни в случай липсвали. В заключение, излага, че освен данни за датата на произнасяне на ДЛ, процедурата по съставяне на ЕФ е опорочена и поради липса на следните формални, законоопределени реквизити: дата на съставяне, в изпълнение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН; имената на длъжностното лице - чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН; срок за обжалване и компетентен съд - ч л. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН. Излага, че ако администрацията на МВР промени формата на ЕФ и я въведе в съответствие с процесуалния закон, то настоящият аргумент няма да е актуален, но към момента процедурата не е спазена и то в основната си част за защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли обжалвания ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен, с оглед посочените в жалбата недостатъци, като доразвива съображенията си в тази насока.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е депозирана в законния срок, и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност до 07.09.2027 година, на което техническо средство на 13.07.2021 година е била извършена последваща проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка №21-СИСИС/13.07.2021 г. на БИМ.

В приложената снимка №11743С0/0180749 се съдържа информация за това къде се е намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е 2 засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на нарушението.

При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на скоростта, като измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза на нарушителя.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-6532 от 09.08.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото техническо средство на 07.08.2021 година, от който е видно къде е било разположено техническото средство – на км.24+500 от път ПП І-4, землището на с. Сопот, както и че е контролирал МПС-та, движещи се от София към Варна в двете посоки.

Посочено е и че за процесния участък от пътя ограничението на скоростта е било 50 км.ч., както и че е бил наличен пътен знак указващ допустимата скорост.

От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, което е изрично посочено в титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с намерени фишове се установява, че същият е издаден на 12.08.2021 година, т.е. преди изтичане на законоустановения срок, поради което направеното в тази връзка възражение се явява неоснователно.

Съдът намира, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание като направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства – разпечатка от видеоклип №11743С0/0180749 /л.9 и 10 от делото/ заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим СПУКС ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 100 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при измерването), наказуемата скорост е била определена на 97 км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 47 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват данните от вещественото доказателствено средство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, е бил засечен именно автомобил с рег.№ 3

*****, като липсват събрани по делото доказателства, които да внасят съмнения чия скорост системата е измерила. Съдът приема за доказано и обстоятелството, че участъка, в който е заснет процесния л.а. е населено място, за което съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП максимално допустимата скорост е 50 км.ч. По делото е представена информация от Община Угърчин и Областно пътно управление Ловеч /писмо с вх. №4616/27.05.202 г./, в това число схема на републикански път I – 4 „Коритна – о.п. Севлиево“ в участъка от км.24 +000 до км. 25-056 от които е видно местоположението на табели Д11 и Д12, обозначаващи начало и край на населеното място – с. Сопот, поради което възражението на жалбоподателят, че процесния участък от пътя не е бил обозначен с п.з. Д – 11 се явява неоснователно. От представеният по делото снимков материал е налична информация за времето, когато е била направена представената по делото 1 бр. снимка. Тези доказателства кореспондират и с данните от представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока. Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по наредбата, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. Налице са безспорни доказателства по делото и че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка № 21-СИСИС/13.07.2021 г. на ГД „МИУ” при БИМ, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се установява, че на 07.08.2021 г., в 16:32 часа в обл.

Ловеч на ПП І-4, при км 24+500, в землището на с. Сопот при максимално разрешена за населено място скорост от 50 км.ч., въведено с п.з. Д-11 жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същият е преминал през този участък от пътя със скорост от 97 км/час.

От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път ПП І4, при км 24+500 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, с оглед стойностите на установеното превишение на скоростта.

4

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемване на нарушения, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователи.