Определение № 853 от 15.10.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. Габрово, 14.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.С.Г. като председател на Кооперация „ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА КООПЕРАЦИЯ /ЗПОК/ „БАЛКАН“ и нотариус П. Д. с рег.№543 на НК при РС-Севлиево срещу Определение №4/21.08.2024г. на съдия по вписванията при СВ Севлиево, с което е отказано вписване на нотариален акт №61, том V, рег.№12213, дело №765/21.08.2024г. за покупко-продажба на недвижим имот.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че в нотариалното производство собственикът на сградите е предоставил за трите сгради съответните документи, изброени в обстоятелствената част на жалбата. Цитира се разпоредбата на чл.110 ЗС, чл.26, ал.6 ЗСПЗЗ, §12 от ПЗР, т.6 от ТР 7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се описват правомощията на съдията по вписванията и проверката, която следва да извърши, както и хипотезите, при които може да откаже вписване, като се сочи, че съображението въз основа на което е постановен обжалваният отказ, е извън тях. Сочи се, е недопустимо да се откаже вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че същия не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен обект). В нотариалния акт, чието вписване се иска ясно били индивидуализирани предметите на удостоверяване. С вписването на нотариалния акт целите на охранителното производство щели да бъдат изпълнени, като по този начин се даде възможност на заинтересованите лица да го атакуват, ако имат правен интерес от това.

Несъстоятелен бил аргумента на съдията по вписванията относно липсата на идентификатори на имотите. Същите на скицата били отразени с пунктир и било отразено, че са съборени, поради което нямало как да получат идентификатори, но това не означавало, че нямат съществуващи основи и бетонови колони, което ги правело недвижими имоти пи смисъла на ЗС. Твърди се ,че актът отговаря на всички изисквания на закона и подлежи на вписване.

Претендира се да се отмени обжалваното определение.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид материалите, съдържащи се по приложената преписката на СВ с район на действие РС-Севлиево, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана за това страна.

1

С подадената молба до съдия по вписванията вх.№2547/21.08.2024г. от нотариус П.

Д. с рег.№543 е поискано вписване на нотариален акт №61, том V, рег.№ 12213, дело 765 от 21.08.2024г. за покупко-продажба на недвижими имоти с продавач – Кооперация „ ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ОБСЛУЖВАЩА КООПЕРАЦИЯ /ЗПОК/ „БАЛКАН“, чрез председателя Г.С.Г. Към молбата е приложен нотариалният акт, комбинирана скица №15-589214-10.06.2024г., удостоверение за данъчна оценка, документ за внесена д.т., протокол от 2007г. на ЗПОК „Балкан“, удостоверение от Община Севлиево за идентичност на сгради, протокол от 04.05.1994г., оценка на недвижими имоти.

С обжалваното определение от съдията по вписванията е постановен отказ да бъде вписан представеният нотариален акт №61, том V, рег.№ 12213, дело 765 от 21.08.2024г. за покупко-продажба на недвижими имоти, като се позовал на чл.6, ал.1 ,б“в“ и ал.3 ПВ и мотиви, че в представения за вписване нотариален кат трите сгради, предмет на сделката са без идентификатори. Същите не можело да имат идентификатори, тъй като на приложената комбинирана скита на поземления имот били отразени с пунктир и с отметка, че са съборени. Същите не били отразени в частта „сгради, които попадат върху имота“, където фигурирали две други сгради, които неса предмет на нотариалния акт, чието вписване се иска. В случая от комбинираната скица се установява, че тези три сгради са съществували, но обстоятелството, че към момента на съставяне на нотариалния акт са съборени, ги правел негодни да бъдат предмет на сделка.

Съдът намира, че постановеният с обжалваното определение отказ е незаконосъобразен.

Съгласно установената съдебна практика : Определение №102/11.06.2019г. по ч.гр.д. №1093/2019г., II г.о, Определение №219/14.12.2017г. по ч.гр.д. № 4155/2017г., ІІ г.о и др./, както и приетото в т.6 от ТР №7/2013г. по тълк.д. №7/2012г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от ПВписв. относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценката, дали актът подлежи на вписване, спазени ли са изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.

Дадените в т.6 от ТР №7/2013г. по тълк.д. №7/2012г., ОСГТК разяснения са, че вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение относно вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл.569, т.5 ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. На такова подлежат и нотариалните актове, с които се прехвърлят или които констатират вещни права, а при тяхното съставяне правилата за извършване на нотариални удостоверявания са адресирани към друго длъжностно лице – нотариуса, който е съставил акта. Именно той е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, а ако се приеме, че и той е овластен с правото да проверява съответствието на сделката с императивни законови правила или добрите нрави, фактически до такъв резултат би се достигнало. Като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда.

Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв.

Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат 2

(заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от §.6-8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка.

Отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл.32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл.6 ал.1 б.„А” ПВ) и идентификация на имота (чл.6 ал.1 б.„В” ПВ). Ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписването на акт за него, в случай че не са посочени данните по чл.60, т.1 7 ЗКИР.

В случая с молба вх.№2547/21.08.2024г. от нотариус П. Д. е заявен за вписване нотариален нотариален акт №61, том V, рег.№ 12213, дело 765 от 21.08.2024г. за покупкопродажба на недвижими имоти.

Нотариалното удостоверяване, извършено от нотариуса при съставяне на акта, не подлежи на проверка от съдията по вписванията относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването му, която преценка е единствено в правомощията на нотариуса.

С оглед на това констатациите на съдията по вписванията, че процесните три сгради са негодни да бъдат предмет на представения за вписване нотариален акт, е извън дължимата проверка по чл.32а ПВ, която няма за предмет валидността на нотариалното удостоверяване и дали представеният за вписване акт поражда или не поражда права.

Вписването не е елемент от фактическия състав на акта и ако същият има недостатък, вписването не го санира. В този смисъл е и постановеното в т.6 от ТР №7/2013г. по тълк.д. №7/2012г., ОСГТК, че ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда.

Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо.

В обхвата на проверката по чл.32а ПВ от съдията по вписванията е дали актът подлежи на вписване и дали съдържанието му съответства на изискванията на чл.6, ал.1, б“а“ и б„в“, респективно чл.6, ал.3 ПВ.

Представяният с молба вх.№2547/21.08.2024г. нотариален акт е сред посочените в ПВ актове, които подлежат на вписване. Индивидуализацията на страните съответства на изискването на чл.6, ал.1, б“а“ от ПВ.

Приетото с обжалвания отказ от съдията по вписванията, че не е изпълнено изискването за индивидуализация на трите сгради в акта, които са без идентификатор, е неоснователно. В нотариален акт №61, том V, рег.№ 12213, дело 765 от 21.08.2024г. за покупко-продажба на недвижими имоти сградите са индивидуализирани като ЗП, етажност и местонахождение, с посочване на идентификатора на ПИ и административния адрес, в съответствие с чл.6, ал.1, б“в“ ПВ. В представената към молбата комбинираната скица трите сгради са без идентификатор, тъй като са нанесени като съборени, а чл.26 ЗКИР предвижда, че идентификатор има само съществуваща сграда. С оглед на това в случая не се касае за липса на описание на трите сгради в нотариалния акт по чл.6, ал.3 ПВ /които на представената комбинирана скица са отразени като съборени/, а дали предмет на процесиня констативен нотариален акт са несъществуващи сгради, което е относимо към материалноправните предпоставки за издаването му, която проверка, както беше посочено и по-горе следва да се извърши от нотариуса, а не от съдията по вписванията, в който смисъл е и постановеното в т.6 от ТР №7/2013г. по тълк.д. №7/2012г. на ОСГТК - недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), както и Определение №497/05.07.2021г. по гр.д.№2188/2021г. І г.о. на ВКС.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваният отказ на съдия по вписванията при СВ-гр.Севлиево е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4/21.08.2024г. на съдия по вписванията при СВ Севлиево, с което е отказано вписване на нотариален акт №61, том V, рег.№12213, дело №765/21.08.2024г. за покупко-продажба на недвижим имот, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :