Решение № 61 от 12.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ловеч, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600200 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от защитника на въззивника - адвокат В. В.

- редовно упълномощен защитник на поде. А. Д. по НОХД № 306/2024 год. по описа на ТРС

Сочи,че в срок предявява настоящата въззивна жалба, с която обжалват ПРИСЪДА по НОХД №306/2024год. по описа на PC - Т., с която подсъдимия А. Б. Д. е признат за виновен, за това, че е извършил престъпление по чл.209,ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при три години изпитателен срок, в условията на чл.66 от НК.

Счита обжалваната присъда за неправилна, като е флагрантно необоснована, незаконосъобразна и постановена при отстраними съществени процесуални нарушения, поради което, моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да осъществи въззивен контрол на същата и да я отмени, като постанови нова присъда, с която да признае доверителя му за невинен по обвинението и да го оправдае по него.

АЛТЕРНАТИВНО: Ако ЛОС намери, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения, моли ЛОС да отмени обжалваната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

1

Заявява,че няма да сочат нови доказателства.

Заявява,че аргументите му по същество са следните:

По незаконосъобразността, необосноваността и процесуалните нарушения:

Допуснати са нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на вътрешно убеждение по фактите, изразяващи се основно в следното:

Обвинението не е доказано по несъмнен начин!

Същата е постановена в противоречие с разпоредбите на чл. 116, ап. 1 НПК, тъй като изградената фактическа обстановка и изводите на съда почиват единствено и само на предположения и хипотетични изводи. Липсват преки и косвени доказателства, касаещи субективната страна на деянието.

Съдът цени предположения, издигайки ги на ниво косвени доказателства. Преиначени са свидетелски показания.

Мотивите към присъдата не изпълват със съдържание чл. 305, ал. 3 от нпк. Същите са частични, като съдът не е отговорил на голяма част от възражения на защитата.

Видно от тях съдът ползва голи съждения, изграждайки невярна фактическа обстановка. Обясненията на подсъдимия не са оборени от обвинението.

Налице е пълна липса на мотиви съгласно константната практика на ВС и ВКС.

В мотивите си съдът установява фактическата обстановка /стр.2 до средата на стр.3/ въз основа на събраните доказателства. В нея съдът сочи единствено името на изпращача по документи св. Д.В.Д., и това, че същият си е изгубил личната карта. Веднага след това на стр.3 от средата надолу извежда правен извод по изложената фактическа обстановка: „По описания начин подсъдимия А. Б. Д., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК,..."

От тази фактическа обстановка не става ясно как подс.Д. се е снабдил с тел. № 0898368962! Защо съдът приема, че именно той е отговарял на свид. М. от този телефонен номер? Не става ясно кой е ИМЕЯ на тел. апарат и дали този телефон принадлежи на подс. Д. или той го е ползвал в този темпорален период! Иначе казано, изобщо не става ясно въз основа на кои доказателства съдът приема, че подс. Д. първо е ползвал този телефонен номер и, че именно той е водил разговор със св. М..

Интересен подход е намерен при установяването/ твърдението/ , че съдът приема за автор на деянието подс.Д.. Посочвайки въз основа на кои доказателства е „доказано" авторството на деянието, съдът преразказва найобщо свидетелските показания, но без да анализира в кое точно от тези показания сочи на авторството на деянието. Това, че показанията са логични и непротиворечиви, както сочи съдът, не става ясно по силата на каква логика, какви факти посочени от тези свидетели се извежда извода за авторството. Не 2 става ясно, на какво не противоречат тези показания, сочейки само, че те са и непротиворечиви.

Нещо повече, съдът в предположенията си стига и до там, че приема, че именно подс.Д. е откраднал личната картата на свид. Д., и то без показанията на този свидетел да съдържат подобна връзка.

Най-сетне, след като не били събрани никакви доказателства и в досъдебното и съдебното производство относно въпроса: „Кой е пуснал обявата в интернет сайта „ OLX.bg", съдът оборва възражението на защитата, че този дефицит на факти, не може да обвърже авторство от страна на подс.

Д., като прави следния логичен извод: „Логично е лицето, което е пуснало обявата и е разговаряло с пострадалия М., да е лицето, което е изпратило впоследствие кутията от мобилен телефон „Айфон13", съдържаща пластилин и хартия." Не става ясно от къде това е логично, как се установява, въз основа на кои свързващи факти, като единствено е установено, поде. Д. е подал пратката в офис на „Еконт". Другите обстоятелства не са изяснени, не са доказани и свързването им с предположение не сочи на доказаност на обвинението по несъмнен начин. Това е така, тъй като не са оборени обясненията на подсъдимия. Съдът приемайки, че това е само и единствено защитна теза, без никакви доказателства подкрепящи тезата на обвинението, постанови незаконосъобразен съдебен вердикт, в противоречие с всички основни принципи на пеналистиката.

ПО ПРАВОТО

Съгласно чл. 13 НПК органите по разследването са длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. Съгласно чл. 14, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Съгласно чл. 107, ал. 3 и 5 НПК посочените органи са длъжни да събират и проверяват, както разобличаващите обвиняемия доказателства, така и оправдателните доказателства и да подложат на внимателна проверка всички доказателства.

Събраните доказателства са тълкувани превратно, тъй като свидетелските показания не сочат факти, които логично да изведат несъмнен извод за авторството на деянието от страна на подс.Д., с което са нарушени нормите на НПК и присъдата почива на предположения, в разрез с чл. 303, ал.

1 НПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения. Съдът следва да обоснове изводите си по въпросите по чл.

301 от НПК единствено на база събраните по делото доказателства, по надлежния, описан в НПК ред. Именно за това, съдът в рамките на своята компетентност следва да извърши всички необходими процесуални действия за разкриване на обективната истина, съобразно чл. 13 НПК, попълвайки делото с необходимите за това доказателства. Това по настоящото дело не е съобразено и то се установява несъмнено от липса на факти. Налице е флагрантен дефицит на факти по отношение на субективната страна на 3 деянието.

ВКС многократно в своята практика е указвал на съдилищата, че не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение. Конкретният случай е именно такъв - доказателственият дефицит е запълнен с предположения, голи съждения и умозаключения, но в действителност не почива на доказани по надлежния ред, конкретни и безспорни фактически обстоятелства, които да бъдат поставени в основата на изводите за вината и отговорността на подсъдимия Д. .

Заявява,че в с.з. ще развие и допълнителни съображения.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна точка.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Ловешки Окръжен съд /ЛОС/, с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лица, имащи право да обжалват подлежащ на жалба съдебен акт.

По време на съдебните прения пред въззивната инстанция,представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч, зам.окр.пр-р-Ц. П. моли ЛОС да постанови съдебен акт, с който да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и мотивирана.

Защитника –адвокат В. В. заявява,че поддържа жалбата и допълнението към нея. Заявява,че е изложил подробни аргументи по правните основания и по аргументите, които ги подкрепят.

Мотивите към присъдата сочат необоснованост и незаконосъобразност.

Това е така,според него, защото намира, че е налице дефицит на факти, които да изпълват със съдържание изпълнителното деяние – обвинението, за което е предаден на съд. Нито един факт не сочи, че доверителят му е извършил тази част от изпълнителлното деяние, нито е налице връзката с телефонния номер, нито е налице доказателство, от което да се вади правен извод, че доверителят ми е разговарял по телефона с пострадалия, нито е налице факт, че той е пуснал обявата в ОЛХ. Няма спор, че той се е явил в офиса на Еконт и е предал тази пратка, ползвайки чужда карта и видно от обясненията му какъв е бил мотивът да се яви в този офис.

В мотивите си съдът отговаря на този дефицит на факти със следния според него логичен извод: „Логично е лицето, което е пуснало обявата и е разговаряло с пострадалия да е лицето, което е изпратило впоследствие кутията с мобилен телефон и т.н.Изразява недоумение от къде е логично?

Счита,че това трябва да бъде подрепено с факти, а такива няма. В този смисъл счита, че мотивите са необосновани, защото се изграждат правни изводи без наличието на фактология, която да изпълни, да обори обясненията на подсъдимия да установи връзката между всички тези факти и да докаже от субективна страна, че той е имал цел намерение и е извършил опита за измама Без такива факти счита, че присъдата и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Видно от самите мотиви е, че тази присъда почива на предположения и голи съждения.

4

Съобразно константната практика на ВКС, а и законът казва, че осъдителна присъда не може да почива на предположевния. Приема,че съдът, опитвайки се да санира по някакъв начин едно слабо разследване с тези предположения, всъщност не казва по неустановен начин А. се е снабдил с този телефон, по неустановен начин е пуснал обява в ОЛХ, по неустановен начин се е свързал с пострадалия. Приема,че това е реалната картина по фактите.

Заявява,че поддържа другите обяснения за липса на мотиви. На тези въпроси съдът,според него, е отговорил не с факти, а с голи съждения. Това им дава основание да предявят тази въззивна жалба, тъй като считат, че тази присъда е неправилна, незаконосъобразна и порочна като цяло.

Въззивникът А. Б. Д. в защита сочи,че поддържа казаното от адвоката му,а в дадената му последна дума моли ЛОС за оправдателна присъда.

Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.

313 от НПК, счете за необосновани възраженията на защитника,поради което и същите следва да бъдат оставени без уважение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови и/или допълнителни доказателства,които да не са съобразени от страна на РС.

ПО ФАКТИТЕ

Въззивника А. Б. Д. от гр.Р. е предаден на съд за престъпление по чл.

209 ал.1 във вр. чл. 18 ал.1 от НК затова, че на 28.04.2023г. в гр. Т., Ловешка област, в телефонен разговор, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у Т.Х.М. от гр. Т., Ловешка област, че е лицето Д.В.Д. от гр. Р. и ще му изпрати чрез куриерска фирма „Еконт Експрес", в техен офис в ж. к. „Лъгът" - Т., нов мобилен телефон „Айфон", модел „14 Pro" на цена от 1550.00 лева, а вместо него изпратил кутия от мобилен телефон „Айфон 13", съдържаща пластилин и хартия, като опитът е останал недовършен, по независещи от дееца причини.

С присъда по НОХД №306/2024год. по описа на PC – Т. въззивника А.

Б. Д. е признат за виновен, за това, че е извършил престъпление по чл.209,ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при три години изпитателен срок, в условията на чл.66 от НК.