Решение № 281 от 06.07.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 281

06.07.20210 г., гр. Стара

Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена А.а и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №636 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалбата на Г.С.К. против Ревизионен акт №Р-16002419007871-091-001/23.07.2020г., издаден от С. П. П.– Началник сектор, възложил ревизията и В. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК и по реда на чл.122-124 от ДОПК, потвърден с Решение №455/16.09.2020г на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив в частите относно установен данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 6 303,90лв. главница и 3 988.17лв. лихва; данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 3016,50лв. главница и 682,96 лихви; вноски за ДОО за 2013г. в размер на 2 374.08лв. и лихва в размер на 1501.96лв.; вноски за ЗО за 2013г. в размер на 1 708.80лв. и лихва 1081.07лв.; вноски за ДЗПО –УПФ за 2013г. в размер на 1068.00лв. и лихва 675.67лв.

С жалбата пред съда се излагат следните съображения:

На първо място се твърди, че ревизиращия орган /РО/ допуснал законови нарушения при извършване на ревизията, като в нарушение на чл.117, ал.1, т.6 от ДОПК направените фактически и правни изводи били необосновани и нямало материални основания за тях. Не бил спазен двумесечният срок, с който бил продължен ревизията и ревизионният доклад /РЗ/ бил издаден 14 дни, след като този срок изтекъл. РД бил връчен в нарушение на чл.117, ал.4 от ДОПК, която разпоредба задължава връчването на РД ведно с приложенията му да става в три дневен срок от съставянето му, което било поредно процесуално нарушение. Така сочените такива били от категорията на съществените.

На второ място се претендира, че неправилно РО претендирал наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Презумпцията в чл.124, ал.2 от ДОПК била оборима, като тежестта била за жалбоподателя. В хода на ревизионното производство обаче били игнорирани представени от оспорващата документи, както и това, че същата нееднократно декларирала по реда на ДОПК пред НАП, наличието на парични суми в брой към дата 01.01.2013г., като бил деклариран произходоизточникът им, както и годините на реализиране. Според оспорващата съмненията на РО за укрити приходи/доходи почивали единствено на косвени доказателства, а не на анализ на събраните преки такива. Щом не били установени обективно обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и наличието им не било доказано с допустими доказателствени средства, провеждане на ревизионно производство по този ред било лишено от основание, т.е. било недопустимо, а от там и незаконосъобразно.

В п. III от жалбата се мотивират и доводи за неправилно непризнаване на налични парични средства, като получени в резултат на сключени договори за заем от оспорващата и съпругът й. Претендира се, че в РД и РА нямало обстоен доклад по движението на паричния поток, в резултат на което неправилно било определено от ревизиращите начално салдо от 5000 лева към 01.01.2013г. този размер нямал опора в събраните в ревизионното производство доказателства, вкл. и писмени такива, както и такива за финансовото и имуществено състояние на ревизираното лице преди 01.01.2013г.

На следващо място се мотивира, че неправилно бил използван подхода за определяне на задълженията. Следвало за всеки следващ данъчен период да се вземали в предвид наличните и не разходвани средства, съобразно на размера на определените за укрити приходи от предходен период. Излагат се съображения и за неправилно прилагане на материалния закон и в частност на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като се претендира, че ревизиращите неправилно определили, отрицателните разлики като доходи от други източници по см. на тази норма, доколкото „превишението на разходите над приходите не представлявало „доход от други източник“, изискващ посочване на конкретен източник на средства, защото по определение в този случай липсвал такъв източник. Освен това законът изисквал несъответствието да било явно и значително, каквото в този случай не се установявало. Невъзможно било едновременно да бил налице „доход от всички други източници, не посочени в ЗДДФЛ и този доход да бил с недоказан/неустановен източник.

Мотивира се и довод за неправилно определяне на годишната данъчна основа на задълженията по реда на чл.17 от ЗДДФЛ и само въз основа на приетите от органа като укрити доходи от други източници по см. на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Така било допуснато смесване на две производства – това по общия ред и това по „особения“ по чл.122 от ДОПК. Спорът бил дали цитираните от данъчния орган суми следвало да се определят като „доход от друг източник“ с оглед включването им в годишната данъчна основа /ГДО/.

Излагат се конкретни тълкувания на понятията „доход“, „облагаем доход“, „приход на предприятие“, „източник на доходи“. Заключава се, че оспорващата представила пред органите писмени доказателства за получените от нея доходи, които обаче доказателства не били възприети от данъчните органи, които даже не проверили тези доказателства, а ги възприели за недостоверни, непроверени и не обсъдени.

Тъй като имало представени писмени доказателства за основанието за получаване на парични суми, ДО в нарушение на закона презумирали, че същите били доход от друг източник.

По тези доводи и съображения в заключение се претендира, че органът не бил установил и доказал по надлежен ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи, които следвало да се включат в облагаемата основа и за това РА бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен в обжалваната му част.

Оспорващата, редовно призована се явява лично и с пълномощници адв. М. и адв. Р., поддържа жалбата си. Прилага подробна писмена защита, в която излага фактическите си доводи и направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Претендира разноски.

Касаторът, редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и счита същата, че следва да се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски по чл.161, ал.1 от ДОПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията по изслушаните две съдебни експертизи, приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

От С. П. П. на длъжност Началник на сектор била издадена резолюция за извършване на проверка, подписана от нея с електронен подпис /л.557/ от 26.08.2019г. по отношение на Г.С.К., ЕГН ********** за установяване на съпоставка на имуществото и доходите на ФЛ за периода 01.01.2013г. -31.12.2018г., която била възложена на В. Г. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Т. В. С. – инспектор по приходите и със срок на проверката до 09.11.2019г., който срок бил продължен до 04.12.2019г. въз основа на издадена на 01.11.2019г. резолюция №ПФ-1600241900931-0РП-002 /л.556/ и въз основа на молба на Г.К. /л.553/. Във връзка с тази проверка от К. били давани писмени обяснения и приложени писмени доказателства за твърдени факти / вж. л.219, л. 273, т.1 до л.431,т.2, л. 462-540, т.2/. С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № ПФ-16002419000931-040-002/05.11.2020г. и във връзка с възложената проверка с резолюцията от 26.08.2019г. от К. били изискани доказателства относно произхода и източника на средства, влагани в банкови сметки в Алианц Банк България АД през проверявания период, ведно с данни за налични парични средства към 01.01.2013г. по спестовна левова сметка в размер на 11 071,72лв., ведно с данни за внесени парични средства пред 2014г. в касата на В.-777 ООД с ПКО в общ размер на 67000лв., както и доказателства за посочените в искането по т.4 до т.4.8 обстоятелства. /л.442-444, т.2/.

На 29.11.2019г. К. подала под вх. № 5022 допълнителни писмени обяснения, към които приложила и писмени доказателства / л.448-454, т.2, /. С Протокол №1640665/24.11.2019г., издаден от Т. С. инспектор /л.154 -155/ било извършено приобщаване на доказателства, събрани с ПСИДФЛ на С.М.К., възложена с Резолюция от 22.08.2019г. С Протокол

№ПФ-16002419000931-073-001 от 04.12.2019г. /л. 134-151, т.1/ били обобщени данни относно събрани доказателства за установяване на липса или наличие на несъответствие между получени доходи/приходи и извършени разходи, свързани с Г.К., като против него били подадени писмени възражения рег. № 5189/13.12.2019г. /л.

131-132, т.1/.

Със Заповед за възлагане на ревизия

/ЗВР/ № Р-16002419007871-020-001 от 04.12.2019г. /л.411-412, т.1/, подписана с електронен подпис от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, било възложено извършване на ревизия на Г.С.К. ***, ЕГН ***********, с регистрация като самоосигуряващо се лице, „В.-Г.К.“ ЕИК *********, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Извършването на ревизията било възложено на В. Г. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Т. В. С. – инспектор по приходите. Определен бил срок от три месеца от връчване на ЗВР за извършване на ревизията. Заповедта била връчена на г-жа К. на 16.12.2019г., чрез съпруга й, видно от л.412, т.1 от делото. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002419007871-020-002 от 13.03.2020г. /л.408, т.1/ на Началник сектор при ТД на НАП С. П. П. бил определен нов срок на завършването й - до 15.05.2020г., като тази заповед била връчена на К. по електронен път на електронен адрес [email protected] на дата 13.03.2020г., чрез активиране на електронното съобщение от IP 109.121.215.182 /л.410, т.1/. По делото не се повдига спор относно валидността на КЕП на издателя на ЗВР и ЗИЗВР към датите на полагането му, като в тази насока по делото се представя и писмено доказателство за удостоверяване валидността на подписа на служителя на НАП, към датите на издаване на двете заповеди.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, били предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени били справки и били съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени били доказателства и били предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, намират подробно описание в издадения РД.

Така с Протокол

№ПФ-16002419000931-073-001/04.12.2019г., във връзка с установени данни от приключената с посочения протокол проверка за съпоставка на имуществото и доходите на ФЛ до Г.К. било отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-16002419007871-040-001/30.01.2020г.

/л.646-647, т.2/, във връзка с което от К. били подадени писмени обяснения вх.

№ 1205 от 28.02.2020г. /л.651 и сл., т.2/. До К. било изпратено ново искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-16002419007871-040-002/30.01.2020г. /л.638-639, т.2/, по които от нея били дадени такива с вх. № 1605/27.03.2020г. /л.641 и и сл./. До К. било отправено трето по ред искане № Р-16002419007871-040-003 от 23.04.2020г., в което същата била уведомена за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и била поканена за представи декларации относно имуществото, вида и размер на направените разходи, източници на доходи и пр. за периода 2013-2017г., каквито се удостоверява да са подадени от К. /л.608-637, т.2/. До К. било подадено на същата дата /23.04.2020г./ и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 /л. 123/, връчен електронно на 25.04.2020г., както и Уведомление на осн. чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.120-121/, също връчено електронно на 25.04.2020г.