Решение № 1339 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110108525 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, с която против П. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, са предявени следните обективно съединени искове:

- С основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **/25.03.2025 г. по ч.гр.д. №**/2025 г. по описа на ВРС, а именно: 375,07 лева (191,77 евро) – главница по договор за потребителски кредит №**., ведно със законната лихва от 27.02.205 г. до окончателното изплащане на задължението; 59,77 лева (30,56 евро) - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.03.2024 г. до 25.10.2024 г.; 41,56 лева (21,25 евро) - лихва за забава, начислена върху главницата и договорната възнаградителна лихва, за периода от 26.02.2024 г., до 25.10.2024 г.; 20,07 лева (10,26 евро) - законна лихва, начислена върху главницата и договорната възнаградителна лихва, за периода от 25.10.2024 г. до 26.02.2025 г.;

- С основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 163,36 лева (83,52 евро) - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „**“, дължимо до 25.10.2024 г.; 200 лева (102,26 евро) - неплатено възнаграждение за закупена услуга „**“, дължимо до 25.10.2024 г.; 34,74 лева (17,76 евро) - лихва за забава, начислена върху сумите за възнаграждение за закупена и използвана услуга „**“, и възнаграждение за закупена услуга „**“, за периода от 26.02.2024 г., до 1

25.10.2024 г.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит №** В изпълнение на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният е усвоил парична сума в размер на 500 лева, при насрещно задължение да върне същата в срок от 11 месеца, от сключване на договора. Размерът на месечната погасителна вноска е 54,36 лева, при уговорен ГПР - 47,98 % и ГЛП - 40,90 %. Лихвеният процент на ден е 0,11%. Заявява, че ответникът е избрал допълнителни услуги, за които дължи възнаграждение, от които: 225 лв. - за услугата „**“ и 275 лв. - за услугата „**“. Погасителната вноска за допълнителните услуги е в размер – 45,45 лв./месец. Общото задължение по възлиза на сумата от 1097,92 лв., при месечна вноска от 99,81 лв., платима на 25-то число.

С исковата молба се сочи, че ищецът е изправна страна по договора, като същият е предоставил на ответника, чрез Изипей, сумата от 500 лв.

Ответникът е запознат и е приел без възражения Общите условия към процесния договор. Преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр. Разяснява, че възнаграждението за поисканите допълнителни услуги става изискуемо с подписване на договора за кредит, но се разсрочва за срока на договора, на равни месечни вноски.

Заявява, че потребителят е заплатил по договора, сумата от общо 299,81 лв., като на 21.12.2023 г. е заплатил сумата от 99,81 лв.; на 22.01.2024 г. - 100.00 лв. и на 26.02.2024 г. - 100.00 лв. Извършено е частично плащане по четвъртата вноска - в размер на 0,29 лева. В общата сума на получените плащанията са включени и тези по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 0,09 лв. Крайният падеж по договора е настъпил на 25.10.2024 г.

Твърди, че закупуването на услугите „**“ и „**“ е изцяло по желание на потребителя, като същите съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Сочи, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Намира, че отношенията на страните в облигационното правоотношение се регулират при услогията на договорна свобода, регламентирана с чл.9 ЗЗД. Заявява, че ответникът е знаел за общия размер на дължимата сума, извършил е частично плащане, като въпреки, че е имал възможност да се откаже от процесния договор, не го е сторил.

2

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва твърденията, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **, както и че ответницата е извършила следните плащания: на дата 21.12.2023 г. - 99,81 лв., на 22.01.2024 г. - 100.00 лв., на 26.02.2024 г. – 100,00 лв. или общо 299,81 лв.

Оспорва да дължи главница, в размер на 375,07 лв., а само сумата от 200,19 лв., която се явява разлика от чистата стойност на предоставения кредит от 500 лв. и вече заплатените 299,81 лв.

Сочи, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение следва да намират разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Оспорва сключения договор като недействителен, поради което намира, че дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или други такси. Навежда твърдения, че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите и кои точно компоненти са включени в него.

Заявява, че възнагражденията за допълнителните услуги не са включени в ГПР, като при съобразяването им, размерът на разходите ще надхвърли максимално определения с чл.19, ал.4 ГПК, а надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор.

Нищожната клауза от процесния договор, относно определянето на ГПР, не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР, поради което е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 3ЗД и нищожността на оспорената клауза обуславя недействителност на целия договор.

Намира, че клаузата, с която е уговорен лихвеният процент по кредита също е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК. Сочи, че същата противоречи на добрите нрави, на общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските, и търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации, поради което на самостоятелно основание уговорката за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна.

Оспорва клаузите, с които е уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги „**“ и „**“, като неравноправни, респективно нищожни. При горните доводи, настоява за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски по делото.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД, и чл.86 3

ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.

Въз основа заявление на „П. К. Б.“ ЕООД, с искане за издаване на заповед за изпълнение против П. А. А., ЕГН **********, е образувано ч.гр.д.

№ **/2025 г. по описа на ВРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №**/25.03.2025 г., с която в полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени следните суми: 375,07 лева – главница по договор за потребителски кредит №**., ведно със законната лихва от 27.02.205 г. до окончателното изплащане на задължението; 59,77 лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.03.2024 г. до 25.10.2024 г.; 41,56 лева - лихва за забава, начислена върху главницата и договорната възнаградителна лихва, за периода от 26.02.2024 г., до 25.10.2024 г.; 20,07 лева - законна лихва, начислена върху главницата и договорната възнаградителна лихва, за периода от 25.10.2024 г. до 26.02.2025 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заявлението е отхвърлено за сумите: 163,36 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга **, дължимо до 25.10.2024 г.;

200 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга **, дължимо до 25.10.2024 г.; 30 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.04.2024 г.; 200 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.06.2024 г.; 34,74 лева - лихва за забава, начислена върху сумите за възнаграждение за закупена и използвана услуга „**“, и възнаграждение за закупена услуга „**“, за периода от 26.02.2024 г., до 25.10.2024 г.; 16,77 лева законна лихва, начислена върху сумите за възнаграждение за закупена и използвана услуга „**“, и възнаграждение за закупена услуга „**“, за периода от 25.10.2024 г. до 26.02.2025 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение, по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, а по отношение на сумите, за които заявлението е отхвърлено, с изключение на сумите, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, претендира осъждането на ответника за заплащането им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между 4 страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определени парични суми по процесния договор, при неизпълнение на това задължение от страна на ответника. При въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

С доклада по делото, съдът е отделил, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски кредит № **.; за погасяване на задълженията си по кредита, ответникът е заплатил сумата от общо 299,81 лв. - на дата 21.12.2023 г. - 99,81 лв., на 22.01.2024 г. - 100.00 лв., на дата 26.02.2024 г. – 100,00 лв.

На страните е указано, че съдът е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва да бъде отхвърлена. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи, каквото е въведено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника.