Определение № 781 от 25.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Ц. П. П.,ЕГН-**********,гр.Пловдив чрез пълномощника адв.М.М., против определение № 9636/23.08.2023г.,постановено по гр.д. № 2914/2023г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с. ,с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на адв.М.М. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА адв.възнаграждение в размер на 480лв.за процесуално представителство на ищцата,като се присъди адв.възнааграждение в размер на 1000лв.с ДДС,в условията на евентуалност – 650,40лв.с ДДС на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт.Частният жалбоподател счита,че са предявени два иска и адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от тях,а съдът,въпреки че ги е уважил и двата,е присъдил възнаграждение само за един иск.Цитира съдебна практика в подкрепа на тезата си,че се дължи адв.възнаграждение за всеки от двата иска на осн.чл.2,ал.5 от НМРАВ. Иска изменение на определението,като на адв.М. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.с ДДС за двата уважени иска,а в условията на евентуалност,възнаграждението му да бъде увеличено от 480лв.с ДДС на 650,40лв.с ДДС съобразно чл.7,ал.2,т.1 и 2 от НМРАВ.

Ответното дружество „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-175074752,гр.София депозира писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени подробни съображения и иска същата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,след проверка за допустимостта на подадената частна жалба,намира същата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество,същата е основателна.

С постановеното решение № 3276813.07.23г.по гр.д. № 2914/2023г. н а ПдРС са обявени за недействителни клаузите от договор за потребителски кредит от 01.09.22г.,с 1 които се предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“за предоставено право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, в размер на 1540лв. и на клаузата за закупена допълнителна услуга „Фаст“ за предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, в размер на 880лв.на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22,вр.чл.10а,чл.11,чл.19 от ЗПК и на осн.чл.143,ал.1 от ЗЗП. Осъден е ответникът „Профи кредит България“ЕООД да заплати на адв.М.М. адв.хонорар на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА от 480лв. по делото.В мотивите си съдът посочва,че адв.възнаграждение се дължи в минимален размер върху спорното правоотношение и няма основание за присъждане на възнагражение и по двата иска,тъй като спорното правоотношение е едно.

Постъпило е искане по реда на чл.248 от ГПК от адв.М.М. за изменение на решението в частта за разноските.Иска се изменение на решението в частта за разноските,като се присъди на адв.М. възнаграждение в размер на 1000лв.с ДДС,а в условията на евентуалност – в размер на 650,40лв.с ДДС.По тази молба е постановено атакуваното определение.

С него съдът е приел отново,че няма основание за присъждане на адв.възнаграждение и по двата иска,тъй като спорното правоотношение е едно – договор за потребителски кредит от 01.09.22г.,като отговорността за разноските не следвало да води до неоснователно обогатяване на една от страните.

Определението според настоящия въззивен е неправилно.

С препращащата норма на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата определянето на адвокатското възнаграждение в случаите на чл.38, ал.1 от същия закон се извършва от съда,като размерът не следва да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон.Поради горното съдът не е обвързан с претендирания размер на възнаграждението от страна на проц.представител на ищцата.

Съгласно чл.2,ал.5 от НМРАВ № 1/04г. ,съобразно редакцията й към датата на приключване на устните състезания по делото,която е приложима при определяне на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.,при определяне на възнаграждението следва да се вземе предвид вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно,независимо от формата на съединяване на исковете,като за всеки от тях се определя отделно възнаграждение.

В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска,независимо,че и двата иска са основани на неизпълнение на облигационни отношения,произтичащи от договор за потребителски кредит. За всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата,като за първия иск,тъй като е в размер на 880лв.,приложима е разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ и адвокатското възнаграждение е в минималния размер от 400лв.,дължимо с ДДС,тъй като по делото са представени доказателства,че адв.М. е регистриран по ЗДДС,т.е.в размер на 480лв.За втория иск възнаграждението се определя на осн.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ,тъй като е в размер над 1000лв.(1540лв.)и е в размер на 544,80лв.с ДДС.В договора за правна защита и съдействие,представен по делото, също е отбелязано,че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие по два иска за прогласяване нищожността на две клаузи от договора за потребителски кредит - „Фаст“ и „Флекси“.

Не се възприемат доводите на първостепенния съд,че в случая се дължи адвокатско възнаграждение само за един иск - унифицирана или задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба не е налице,като текста следва да се прилага според настоящия състав буквално.

По тези съображения атакувания съдебен акт следва да се отмени, като се измени постановеното по делото решение в частта за разноските и на адв. М. се присъди допълнително възнаграждение в размер на 544,80лв.

2

Водим от горните мотиви,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9636/23.08.2023г.,постановено по гр.д. № 2914/2023г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е оставена без уважение подадената от адв. М. М. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 о т ГПК решение № 3276813.07.23г.,постановено по гр.д.№ 2914/2023г.на ПдРС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК-175074752,със седалище гр.София да заплати на адвокат М. В. М. със служебен адрес гр.Пловдив,бул.“********,адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на още 544,80лв.(петстотин четиридесет и четири лв.и 80 ст.)

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3