Решение № 681 от 10.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000502242 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. № 365/2019 г. е осъдено „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Е. М. К. и К. К. Р., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД по 40 000 лева, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Р. М., починала вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., заедно със законната лихва върху главниците от 04.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени до претендираните размери от по 120 000 лева.

Със същото решение е осъдено „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. Г., К. М. К., М. М. Г., Г. М. Г., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД по 70 000 лева, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Р. М., починала вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., заедно със законната лихва върху главниците от 04.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени до претендираните размери от по 150 000 лева.

С посоченото решение изцяло са отхвърлени исковете на К. М. К. като майка и законен представител на малолетния М. К. П., К. М. Г. като майка и законен представител на малолетния И. К. М., М. М. Г. като майка и законен представител на малолетния Д. К. А., Г. М. Г. като баща и законен представител на малолетните М. Г.

М. и С. Г. М. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Р. М., починала вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., в размер на по 60 000 лева.

1

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Ищците Е. М. К., К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. Г., К. М. К., И. К. М., М. М. Г., Д. К. А.а, Г. М. Г., М. Г. М. и С. Г. М., обжалват решението в отхвърлителната част по техните искове, молят в тази част същото да бъде отменено и да им бъдат присъдени пълните размери на претендираните обезщетения. Поддържат, че съдът присъдил несправедливи и занижени обезщетения.

Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.

Ответникът е депозирал и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост. При достигане на извода, че предявените искове са основателни, съдът не съобразил изслушаните СТЕ, при анализ на които не се установявало наличие на противоправно бездействие на служители на дружеството. Съдът не обсъдил и съображенията на дружеството относно неприложимостта на Наредба № 3/2004 г. за УЕУЕЛ. Не било обсъдено и посоченото от вещите лица, че при прекъсване на проводник от електроразпределителната мрежа ниско напрежение с индиректно заземена неутрала няма възможност с апаратура да се осъществи контрол на мрежата, т.е. няма апаратура, която да сигнализира скъсването на проводници. Съдът не изложил мотиви защо не кредитира заключенията на СТЕ.

Съдът допуснал и процесуално нарушение като направил формален доклад по делото без да посочи кои конкретни факти следва да докаже ответното дружество, като по този начин нарушил правото му на защита. Тъй като съдът за първи път в решението си обсъждал въпроса дали ответното дружество своевременно е извършвало ремонти на дружеството, прави искане за повторно изслушване на свидетел и за изслушване на допълнителна СТЕ, по формулирани въпроси, целящи да установят изпълнение на задълженията му за своевременни ремонти на мрежата. Жалбоподателят поддържа още, че неправилно съдът приел, че направеното от него с писмените бележки възражение за съпричиняване от страна на починалата е преклудирано. Излага и съображения за прекомерност на присъдените обезщетения в нарушение на чл. 52 ЗЗД.

Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в която излагат доводи за нейната неоснователност.

Ищците са депозирали и частна жалба против определение на ОС – Враца от 18.05.2021 г. по чл. 248 ГПК, с която искат същото да бъде отменено и да бъде уважено тяхно искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, тъй като определените адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА били неправилно изчислени. Дължали се по още 2 617.38 лева за родителите на пострадалата и 12 665.38 лева за децата.

Ответникът не е депозирал отговор на частната жалба.

Пред въззивната инстанция е установено че жалбоподателят ищец Е. М. К. е починал на 02.11.2018 г., преди исковата молба, която е депозирана на 18.06.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва 2 служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Същото е и допустимо, освен по иска на Е. М. К.. Неговият иск е предявен от негово име след смъртта му, т.е., от неправосубектно лице, а правосубектността е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Липсата на правосубектност у този ищец следователно прави искът от негово име недопустим, а постановеното по недопустим иск съдебно решение – недопустимо. Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която искът му е частично уважен (при проверката му в обжалваната от ответника част) и производството в тази му част прекратено, съответно – въззивното производство по въззивната жалба от името на починалия преди датата на исковата молба Е.К. като недопустимо, следва да бъде прекратено.

Във връзка с правилността на решението по останалите искове, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците Е. М. К., К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. Г., К. М. К., И. К. М., М. М. Г., Д. К. А.а, Г. М. Г., М. Г. М. и С. Г. М. са твърдели в исковата си молба срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че на 04.07.18 г. в село Михайлово, общ. Хайредин, обл. гр. Враца, тяхната дъщеря, майка и баба Р. М., движейки се по една от улиците на селото, се навела за да вземе намиращ се на земята предмет, заплетен в клони и трева.

Докосвайки предмета, тя била пронизана от електрически ток, поради наличие на паднали проводници от мрежа "ниско напрежение", собственост на ответника.

Вследствие на протичане на ел. ток през тялото на Р. М. тя получила увреждания несъвместими с живота и починала на място. Ищците са поддържали, че служителите на ответника са проявили престъпно нехайство, като въпреки сигналите подавани от длъжностни лица, включително и от кмета на селото, за наличие на опасни проводници, не предприели никакви действия за обезопасяването на същите, което довело до смъртта на родственицата на ищците Р. М..

Ищците са изложили твърдения относно наличие на силна семейна емоционална връзка между тях и Р. М.. Те били едно голямо семейство, в което царяла взаимопомощ, любов и привързаност. Смъртта й причинила на ищците неизразими морални страдания. Тъй като тази смърт настъпила по повод неизпълнение на правно регламентирана дейност от страна на служители на ответното дружество, която дейност представлявала източник на повишена опасност, ищците намират, че за тях е налице правен интерес от предявяване на процесните искове за репариране на търпените от тях неимущствени вреди, настъпили от престъпното бездействие от страна на служители на ответното дружество, което бездействие станало причина за смъртта на тяхната дъщеря, майка и баба, като са претендирали обезщетение както следва: по 120 000 лв. за всеки от родителите на покойната - К.Р. и Е.К.; по 150 000 лв. за всяко от децата на покойната - Д.К. Б.К. К.К., К.Г., М.Г. и Г.Г.; по 60 000 лв. за всеки от внуците М.П., Д.А., М.М. и С.М., заедно със законната лихва върху всяка сума, считано от деня на увреждането 04.07.2018 г.

Ответникът "ЧЕЗ Разпределение България" АД е представило в срока по чл. 131 от ГПК отговор, с който е оспорвало основателността на исковите претенции.

Твърдели са, че служителите му, при изграждане и обслужване на ел. проводната 3 мрежа ниско напрежение в село Михайлово и след това при поддръжка на мрежата, не са бездействали или действали противоправно, съответно не са виновни за настъпилата на 04.07.18 г. в село Михайлово смърт на родственицата на ищците Р. М. и за техните морални страдания. Алтернативно са оспорвали по размер предявените искове, като са твърдели, че същите за значително завишени и не съответстват на закона /чл. 52 от ЗЗД/ и на установената по такива дела съдебно практика.

Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправното повдение, на което в случая се позовават ищците, е бездействие на служители на ответното дружество, които въпреки сигнали за наличие на опасни проводници, не предприели никакви действия за обезопасяването на същите и вследствие бездействието при осъществяване на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, настъпила смъртта на тяхната родственица.

За установяване отговорността на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и нейния размер по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на СТЕ.

В с.з. на 30.07.20 г. пред ВрОС е разпитан свидетеля С. Д. А., кмет на с.

Михайлово. Той е посочил, че знае, че седмица преди инцидента служители на ЧЕЗ рязали клони и дървета на същото място. Често се случвало в селото да няма ток и да идват аварийни екипи.Това се случвало най-вече след дъждове и бури. Не знае в селото да е имало кражба на ел. проводници

В с. з. проведено на 30.07.20 г. пред ВрОС са разпитани свидетелите Д. Г. Й. и Л. А. Л. служители на ответника. И двамата си спомнят за инцидент през лятото на 2018 г. с починала жена в село Михайлово. В деня на инцидента свидетелите (първият, от които е ръководител Районно - оперативен център гр. Козлодуй към дирекция "Експлоатация и поддържане" при ответното дружество, а вторият свидетел е експерт по "здравословни и безопасни условия на труда" при ответника), получили обаждане от дежурния диспечер за пострадала жена в село Михайлово, който им съобщил и точния адрес на инцидента. Незабавно бил изпратен най-близкия авариен екип за да се предприемат мерки за обезопасяване на мястото. Свидетелите не отишли незабавно на мястото на инцидента, тъй като не разполагали с транспорт, но поддържали непрекъсната връзка с аварийния екип. Колегите от екипа ги уведомили, че са изключили от трафопоста захранването на ел. мрежа в района на инцидента в село Михайлово и че на място има полиция. Около два часа след уведомяването им, двамата свидетели отшили на мястото на инцидента в с. Михайлово. Когато отишли пострадалата жена вече я нямало, тялото й било вдигнато от медицинските органи.