Определение № 3475 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3475 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВ.А М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110141461 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Д. Г. срещу „Т.С. ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 104,56 евро (с левова равностойност 204,50 лв.) – събрани по принудителен ред такси и разноски от ищеца по изпълнително дело № 20258600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ (формирана от: такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 20,24 евро (с левова равностойност 39,58 лв.), обикновени такси в размер на 57,52 евро (с левова равностойност 112,50 лв.), ДДС в размер на 17,42 евро (с левова равностойност 34,08 лв.) и допълнителни разноски в размер на 9,37 евро (с левова равностойност 18,33 лв.)), с която сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по молба на ответника срещу него било образувано изпълнително дело № 20258600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ за събиране на сумата от 145,76 лв. – остатък от главница и сумата от 84,04 лв. - лихви по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 20920/2018 г. по описа на СРС, 78 състав, въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 69546/2018 г. по описа на СРС, 78 състав. Ищецът твърди, че след влизане в сила на решението заплатил в полза на ответника по банков път всички дължими суми в общ размер на 1611,39 лв. Въпреки това, ответникът образувал изпълнително дело за принудително събиране на посочените по-горе суми. Ищецът твърди, че подал молба за прекратяване на изпълнителното дело поради извършеното плащане на сумите преди образуване на делото. Междувременно, поради невъзможността да ползва банковите си сметки извършил и плащане на сумата от 760 лв. в полза на ЧСИ. Впоследствие изпълнителното дело било прекратено поради плащане преди образуването му, но на ищеца била възстановена само сумата от 555,50 лв. Разликата от 204,50 лв. била задържана от ЧСИ за такси и разноски по делото.

Според ищеца същият е обеднял със сумата от 204,50 лв., а ответникът се е обогатил, тъй като си е спестил разходите (таксите и разноските), дължими към ЧСИ, които следва да в негова тежест, при условие, че вземането, за събирането на което е било образувано изпълнителното дело, е погасено чрез плащане преди образуването му. Счита, че при иницииране на изпълнително производство за събиране по принудителен ред на погасено чрез плащане вземане, взискателят е този, който носи отговорност за заплащане на таксите и разноските, дължими към ЧСИ. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения 1 иск. Счита, че законосъобразно се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело, тъй като към датата на образуването му от страна на ищеца е имало непогасени задължения по влязлото в сила съдебно решение. Счита, че ищецът е разполагал с възможността на иска връщане на сумите по реда на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че оспорването на разноските е преклудирано на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което искът е недопустим. Оспорва да е налице обогатяване на ответното дружество. Счита, че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не се внася авансово от взискателя, като може да бъде обжалвана по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът приема възражението на ответника за недопустимост на иска за неоснователно, тъй като в случая не се твърдят да са налице хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, при които длъжникът може да оспори разноските по изпълнението в хода на изпълнителното производство.

Разпределение на доказателствената тежест:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Следователно съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесните суми като такси и разноски по изпълнителното дело; че с тази сума ответната страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да бъдат заплатени от нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени документи са допустими, относими и необходими за изясняване на спора и следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Искането на ответника да се изиска копие от изпълнително дело № 20258600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ е основателно и следва да бъде уважено.

По аргумент от чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро. На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.02.2026 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

2

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ заверен препис от изпълнително дело № 20258600400976, образувано по молба на „Т.С. ЕАД срещу В. Д. Г., ведно с удостоверение за постъпилите по делото суми, какъв е произходът на постъпилите суми и как са разпределени те, което да бъде предоставено в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищeца – и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3