Определение № 1389 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600017 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от А. С. Н. чрез адв. Д.К. от ВАК, с която се атакува определение № 4620/10.11.2025 г., постановено по НЧД № 15511/2025 г. по описа на СРС, 99-ти състав, с което е потвърдено постановление от 26.06.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 750/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 6674/2022 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият е изготвен при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не са съпоставени показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство, както и не е посочено на какво основание са кредитирани. Сочи се, че не е имало уговорка за покупко-продажба на процесния лек автомобил, както и че не са събрани доказателства за извършени плащания. Твърди се липса на оценителна експертиза по отношение на МПС-то. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото с указания към Софийска районна прокуратура.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

1

Досъдебно производство № 750/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.

№ 6674/2022 г. по описа на СРП е образувано с Постановление от 03.05.2022 г. на СРП и е водено за това, че в гр. София на неустановена дата през 2020 г. била противозаконно присвоена чужда движима вещ – лек автомобил марка „КИА“, модел „Рио“ с рег. № ****, която вещ се е владеела на правно основание – договор за наем - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

С постановление на СРП от 06.06.2024г., предявено на 08.08.2024г., към наказателна отговорност е привлечен С.Л.Ц. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалият А. С. Н. притежавал лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с peг. № ****, оборудван като такси, за което публикувал обява в интернет-пространството, че се продава. През месец декември 2020 г. обвиняемият С.Ц. проявил желание да види автомобила. Направена била уговорка това да се случи пред дома на Н., находящ се в гр. София, ж.к. ****.

При огледа обвиняемият Ц. харесал автомобила и двамата се разбрали за продажна цена от 3000 лева, като трябвало 200 лева да бъдат заплатени веднага, а остатъчната цена да се плаща на вноски в размер по 150 лева на седмица. Писмен договор за уговорките между свидетеля Н. и обвиняемия Ц. не бил съставен. Прехвърлянето на автомобила по документи щяло да се случи след изплащане на цялата стойност. Когато започнал да ползва автомобила, обвиняемият Ц. дал „на ръка“ сумата от 500 лв. на свидетеля Н., за която сума не била съставена разписка, а след това му превеждал пари през „Изипей“, като при извършване на превод му се обаждал, за да го уведоми за това.

При едно от плащанията през „Изипей“, обвиняемият звънял няколко пъти на свидетеля Н., но телефонът на последния бил изключен и затова обвиняемият Ц. отишъл до дома на Н., където се срещнал с приятелката му Ц.И.Е., която го уведомила, че пострадалият Н. е задържан в следствения арест и скоро щял да излезе от там. Обвиняемият Ц. трябвало да превежда парите на свидетелката Е., докато свидетелят Н. бъде освободен от ареста.

Обвиняемият Ц. превеждал парите на свидетелката Е. в продължение на няколко месеца. Впоследствие се наложило да бъде оперирана жената, с която Ц. живеел на семейни начала – свидетелката М.Н., за което били необходими средства.

Свидетелят П.М. към месец април 2021 г. бил управител на фирма, която се занимавала с доставка на храна - „Фууд енд дринк лоджистикс“ ЕООД и обвиняемият Ц. работел в тази фирма. Той поискал заем от своя работодател във връзка предстоящата операция на свидетелката Н., но свидетелят М. му отказал. Двамата се уговорили обвиняемият Ц. да продаде лекия автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с рег. № **** на свидетеля М. за 2 цената от 3000 лева, за каквато преди това обвиняемият Ц. се уговорил да я закупи от пострадалия Н.. Свидетелят М. изразил съгласие да даде на обвиняемия Ц. първоначално сумата от 2000 лева, а след като автомобилът му бъде прехвърлен документално - да заплати и останалата част. Обвиняемият Ц. не искал да споделя със шефа си, че пострадалият Н. се намира в ареста, затова му казал, че собственикът на автомобила е в чужбина и се очаква след около месец да се върне.

Обвиняемият Ц. уведомил свидетелката Е. за уговорката за продажба на автомобила, а тя от своя страна съобщила за това на свидетеля Н., който се обадил по телефона на обвиняемия Ц. и се скарал с него, тъй като автомобилът не бил изцяло изплатен. Обвиняемият Ц. уверил пострадалия Н., че ще получи сума от 1000 лева при документалното прехвърляне на колата.

Собственикът на автомобила се съгласил и казал, че след около месец ще излезе от ареста. Обвиняемият Ц. не можел да чака толкова и го предупредил, че ще даде автомобила за ползване във фирмата, а при прехвърлянето му пострадалият Н. щял да получи от свидетеля П.М. сумата от 1000 лева.

Обвиняемият Ц. получил от свидетеля М. сумата от 2000 лева и двамата чакали пострадалия Н. да излезе от следствения арест. Впоследствие фирмата на свидетеля М. преустановила дейността си в гр.София, а обвиняемият Ц. бил съкратен от работа.

Задържането на пострадалия Н. в следствения арест продължило около година. След освобождаването му той се свързал с обвиняемия Ц., който от своя страна се свързал със свидетеля М.. Последният казал, че е загубил интерес към автомобила заради изтеклия дълъг период от време, както и недоброто техническо състояние на автомобила, който се намирал в гр.Бургас.

Обвиняемият Ц. дал на пострадалия Н. телефонния номера на свидетеля М. и двамата се свързали, но свидетелят М. не бил съгласен да доплати сумата от 1000 лева и да му бъде прехвърлен автомобилът. След това свидетелят Н. продължил да търси обвиняемия Ц., който му предлагал различни варианти – да отидат двамата в гр.Бургас и да вземат колата, да отиде само Ц. и да докара автомобила, като доплати сумата от 1000 лева на пострадалия Н., но последният не изразявал становище и повтарял на обвиняемия Ц.: „Сега ти ще го изядеш!“, като впоследствие пострадалият Н. подал жалба в прокуратурата във връзка с автомобила.

От приложена справка от „Изипей“ АД се установяват всички извършени парични преводи от обвиняемия С.Ц., като от съдържащата се информация е видно, в периода от месец декември 2020 г. до месец април 2024 г. обвиняемият Ц. е превел на пострадалия А. Н. и на свидетелката Ц. Е. сума в общ размер от 2050 лева, а като основание за повечето от преводите било посочено „лизинг на автомобил“.

От заключенията на изготвените съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертизи се установяват преведените парични средства от обвиняемия Ц. към пострадалия Н. и свидетелката Е., като в 3 допълнителната съдебно-оценителна експертиза е посочена пазарна цена на инкриминирания автомобил, а именно 4900 лв.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 26.06.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, като е посочил правно основание за това по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на извършено престъпно деяние, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

И при собствения прочит на събраната доказателствена маса счита за правилен извода, че по делото е извършено пълно и всестранно разследване, до какъвто извод са стигнали, както СРС, така и прокурора. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, а именно А. Н.

/пострадал/, Ц. Е., П.М., М.Н.. Свидетелят Н. заявява, че е получавал през „Изипей“ парични суми от името на С.Ц., като макар да твърди, че автомобилът е бил даден под аренда (наем), в разписките е посочено основание „Лизинг“. В тази връзка съдът не приема възражението на адвокат Коцин, че не са налице доказателства за извършени плащания, тъй по делото фигурира изисканата справка от „Изипей“, в която са посочени дата, наредител, получател, размер на сумата и основание на извършените парични преводи, което опровергава и твърденията за липса на сключена устна уговорка за покупко-продажба на автомобила. Приложени са и копия на медицински документи, които потвърждават твърденията на обвиняемия за здравословни проблеми на жената, с която съжителства, съответно необходимост от средства за лечение.

Въззивният съд споделя правните изводи в атакуваното определение, че са били налице основания за прекратяване на образуваното наказателно производство, но в условията на чл.24 ал.1 т.1 пр.2 НПК, тъй като от събраните по досъдебното производство доказателствени източници се установява, че в конкретния случай е налице хипотезата, че деянието не съставлява престъпление. Фактическата обстановка по делото се основава на внимателен анализ на събраните доказателства и настоящият състав не приема възражението на жалбоподателя за липса на анализ на свидетелските показания от първата инстанция, респ. прокурора, като констатира, че в атакуваното определение на районният съд, с което е потвърдено постановлението на прокурора са обсъдени всички събрани гласни доказателства и са изложени мотиви кои от тях кредитира и защо.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 от НК се изразява в присвояване на чужда движима вещ, която се 4 намира във фактическата власт на дееца. За да бъде осъществено това престъпление, е необходимо деецът противозаконно да присвои несобствена вещ, която владее или пази. В конкретния случай обвиняемият Ц. е владеел вещта, въз основа на установена договорка в устна форма между страните, като в подкрепа на последното се явява и безспорно установеното по делото периодично частично изплащане на автомобила. Действително, не може по категоричен начин да се установи в детайли първоначалната уговорка за начина на продажба на автомобила, но анализът на събраните доказателства показва, че пострадалият Н. е бил информиран, че е започнала продажбата към свидетеля М. и не е изразил възражения срещу това, като по този начин у обвиняемия С.Ц. е съществувало убеждение, че свидетелят Н. е съгласен с продажбата на автомобила на свидетеля М..

Също така, за да е налице престъпен състав по чл.206, ал.1 от НК, е необходим противозаконен и категоричен отказ на дееца да върне вещта, като в настоящия случай не са налични доказателства за отправяне на искане до обвиняемия С.Ц. да върне автомобила, което той да е отказал. Безспорно е установено, че автомобилът се намира в гр.Бургас, като от показанията на свидетеля М. се установяват причините за това и че може да бъде взет от собственика си Н.. В този контекст въззивният съд отчете и обстоятелството, че самият обвиняем е предложил на пострадалия варианти за преместване на колата от гр.Бургас в гр.София, на които предложения свидетелят Н. не е отговорил. Както правилно е посочил районният съд, обстоятелството, че той иска вещта да му бъде предадена в град София, са претенции от изцяло гражданско-правен характер, по които прокуратурата, съответно наказателният съд нямат правомощия да се произнасят.