Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 956 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 397/2023
Вид
Решение № 956
Подписан
21.08.2023
В сила
21.08.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Бургас, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500397 по описа за 2023 година

С Решение № 478/30.12.2022г., постановено по гр. дело № 693/2022г. по описа на Районен съд –Несебър е отхвърлен предявения от Д. А.

В., роден на ***г. в ***, с разрешение за продължително пребиваване в Република България № *********, издадено на 30.08.2022г. до 14.09.2023г., ЛНЧ **********, с адрес: ***, иск против Д. А. В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: г***, за прекратяването на брака им, сключен на ***г. в САЩ, Колин, за което в Република България е съставен Акт за сключен граждански брак № *** от 01.07.2016г. на Община Несебър, с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като неоснователен и недоказан.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д. А. В., гражданин на ***, чрез адвокат Ана Панайотова и адв. Георги Кличанов, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановен съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде прекратен сключения между страните граждански брак.

1

В депозираната въззивна жалба, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поради което достигнал до неправилни правни изводи.

Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 324 от ГПК.

Подчертава се, че в конкретния случай, с отговора на исковата молба, ответницата всъщност е направила признание на факт, а именно - дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Посочва се, че при формиране на крайните си изводи, съдът се позовавал на отменени правни норми. Излага аргументи, че брачната връзка между страните била формална, без необходимото според морала и закона съдържание. Посочва, че съдът следвало да установи, с оглед доказателствата по делото, дали дълбокото и непоправимо разстройство на брака може да бъде преодоляно, като пояснява, че продължителната фактическа раздяла между съпрузите представлява достатъчно основание да се обоснове извод, че връзката между тях е разрушена - наблюдавало се отчуждение и липса на желание за полагане на общи грижи за семейството и дома, тъй като всеки от съпрузите е започнал свой собствен живот и имал свои приоритети.

В жалбата се посочва, че между страните са образувани производства по граждански и търговски дела и се навеждат доводи, че доколкото бракът съществувал формално, същият е изчерпал социалната си функция и не бил в интерес на съпрузите и обществото. Твърди се наличие в настоящия случай на предпоставките, визирани в нормата на чл. 49 от СК.

С въззивната жалба се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъде прекратен сключеният между страните на ***г. в САЩ, граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

В съдебно заседание – въззивника Д. В. лично и чрез своите процесуални представители поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба - Д. А. В. депозира по делото писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и изразява несъгласие с наведените от въззивника доводи за пороци на първоинстанционното решение и процесуални нарушения. Посочва, че бракът между страните бил устойчив и изпълнен със съдържание, поради 2 което не следва да бъде прекратен. В депозирания отговор на въззивната жалба се развиват съображения във връзка с приложените към въззивната жалба писмени доказателства. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание ответната стрА. по въззивната жалба не се явява и не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д. А. В. – гражданин на ***, роден на ***г., с паспорт № *********, издаден на 04.06.2014г. от Държавен департамент на Съединените щати, валиден до 03.06.2024г., притежаващ Разрешение за пребиваване № *********, изд. на 09.09.2021г., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр. Бургас, пл. Баба Ганка № 4, ет. 2 – адвокатско дружество „Кличанов и ко“ против Д. А. В., ЕГН ********** от ***, с който се претендира да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, сключен на ***г. в САЩ, Колин, съгласно Акт за сключен граждански брак № *** от 01.7.2016г., съставен в Община Несебър, като дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата молба се посочва, че през годините след сключването на брака страните са имали неразбирателства и са се опитвали да заздравят своите отношения и да запазят брачната си връзка, но въпреки това са престА.ли да поддържат контакт помежду си и са във фактическа раздяла.

Посочва се, че семейните им отношения са влошени, помежду им липсва взаимност на чувствата и интересите. В исковата молба се посочва, че разбиранията на двамата съпрузи за тяхното съвместно съжителство са различни, между тях са възниквали множество спорове в ежедневието и тези разногласия са довели и до тяхното отчуждение, което е трайно и 3 необратимо. В исковата молба се посочва, че всеки от съпрузите през последната година води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, поради което и разстройството в брачните им отношения не може да бъде преодоляно.

Ответната страна по предявения иск – Д. А. В. депозира писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че не спори и изрично потвърждава сключването на гражданския брак, както и изрично посочва, че счита сключения с ищеца брак за дълбоко и непоправимо разстроен.

В отговора на исковата молба се посочва, че се оспорват като неверни твърденията на ищеца, че тя се е изнесла от семейното жилище, а напротив именно ищеца я е изгонил, като е употребил насилие, като изрично посочва, че не оспорва твърденията относно това, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Претендира с отговора на исковата молба да бъде прекратен брака й и с ищеца Д. А. В. като дълбоко и непоправимо разстроен.

Посочва, че не претендира издръжка, сочи, че по време на брака им не са родени деца и претендира в случай, че съдът прекрати брака, то да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – И..

За да отхвърли претенцията и да отхвърли предявения иск за прекратяване на брака, първоинстанционния съд е приел, че не се установява раздялата между съпрузите да е настъпила като следствие на влошени брачни отношения и е необходимо да се изследва дали раздялата сама по себе си е допринесла за разстройството на брака. Съдът в своето решение приема, че по делото не са събрани доказателства, че въпреки твърдяната раздяла между съпрузите, разстройството на брака им е в такава степен, че да не може да се иска продължаване на семейния живот от гледната точка на съпрузите и обществото.

По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № 5150160030, съставено въз основа на сключен Акт за сключен брак № *** от 01.07.2016г., съставен в гр. Несебър се установява, че Д. В. и Д. А. И. са сключили граждански брак в САЩ, Колин на дата – ***г. и съпругата е приела да носи фамилно име след сключването на брака – В..

В съдено заседание пред настоящата инстанция е разпитан са представени множество писмени доказателства, от които е видно, че между 4 съпрузите са налице съдебни спорове, свързани с облигационни отношения помежду им, както и е разпитан свидетеля С. Н. Д., от показанията на когото се установява, че познава Д. В. и неговата съпруга от около три години, тъй като му е помагал с поддръжката на автомобилите, с почистването на гаража и е посещавал дома им три-четири пъти седмично. Свидетелят посочва, че е присъствал на семейни, битови скандали. Свидетелят посочва, че в началото когато е посещавал семейството, двамата съпрузи са живеели заедно, но от близо година вече не живеят заедно, а от миналата година – месец юни са разделени, като Д. е напуснала жилището и след това той не ги е виждал заедно. Свидетелят посочва, че последния път когато е видял Д. тя е дошла с полиция, за да си вземе багажа, а след това е изгонила и Д. от семейното жилище и самата тя е започнала да живее там, а оттогава свидетелят не е виждал двамата съпрузи заедно.

На основание чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България бракът е доброволен съюз между мъж и жена.

На основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Безспорно е, че развод се допуска при наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Това е състояние на брачната връзка, което не отговаря на изискванията на закона, на добрите нрави и обичая.

Бракът не функционира и неговото запазване не е оправдано. Основанието за развод е уредено в чл. 49 от СК и е необходимо да се установи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен – разкъсана е общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие, уважение, разбирателство и взаимопомощ между тях, състояние, при което брачната връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и други контакти между съпрузите което състояние е непреодолимо и необратимо.

В конкретния случай – от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че съпрузите са се разделили и не живеят заедно, като раздялата им е предшествана от чести скандали, неразбирателства и конфликтни ситуации. Установява се и обстоятелството, че за да вземе своите 5 вещи от семейното жилище, съпругата – Д. В. е търсила съдействие на органите на полицията, от който факт следва, че между двамата съпрузи е налице липса на взаимност и нормални условия за съвместен живот.

Установява се, че е настъпила промяна в техните отношения, която е непреодолима и нормалните отношения между съпрузите не могат да се възстановят.

При това положение, настоящият състав намира, че брачната връзка между двамата съпрузи е изпразнена от съдържание, съпрузите са се отчуждили един от друг и в отношенията им е настъпил разрив, който е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на техните брачни отношения, поради което и следва да бъде прекратен брака помежду им чрез развод именно поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, настоящият състав намира, че то следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде прекратен брака между страните с развод.

На основание чл. 49, ал. 3 от ГПК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

Видно от изявленията на страните в първоинстанционното производство нито един от двамата съпрузи не желае съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос в съответствие с разпоредбата на чл.

49, ал. 3 от ГПК.

На основание чл. 326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. В отговора на исковата молба, ответната страна – Д.