Решение № 322 от 06.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. С., 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110135248 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Л. И. Б. в предявил иск по чл.200 КТ срещу „Витез Проспект“ АД (с предишно наименование „Автомагистрали Хемус“) за сумата от 100000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 13.02.2020г., при която на ищеца са причинени тежка черепно – мозъчна травма, загуба на съзнание, счупване на лявата табия, счупване на 9 – то и 10 – то ребро вдясно, травма на дясна глезенна става, увреждане на лумбо – сакралните коренчета на гръбначния стълб, полиневропатия, влошаване на диабетното състояние, чувство на потиснатост, раздразнителност, безпокойство, ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че бил назначен по трудов договор при ответника на длъжността „а*“. При действието на трудовия договор на 13.02.2020г. на път I – 3 в посока от Бяла за Ботевград при пътуване към работното си място – обект на „Автомагистрали Хемус“ АД при управление на л.а. с рег. № * НМ ищецът претърпял пътнотранспортно произшествие. Събитието било признато за трудова злополука с разпореждане № 5104-22-27 от 13.03.2020г. на НОИ – ТП – С. област.

Вследствие на произшествието ищецът получил следните увреждания – тежка черепно – мозъчна травма, загуба на съзнание, счупване на лявата табия, което наложило оперативно лечение с поставяне на остеосинтеза, счупване на 9 – то и 10 – то ребро вдясно, травма на дясна глезенна става, увреждане на лумбо – сакралните коренчета на гръбначния стълб и полиневропатия. След произшествието ищецът бил откаран в лечебно заведение и му била направена операция по повод получената фрактура на левия глезен. Проведено било медикаментозно лечение. Болничното лечение продължило 20 дни. След изписване от болницата ищецът бил изцяло зависим от грижите на близките си, като не бил в състояние да извършва най – елементарни битови дейности.

Движенията на ставите били болезнени и ограничени. Ищецът изпитвал силни болки в лумбо – сакралната област и мускулна слабост в краката. Страдал от слабост и мравучкане в подбедриците и стъпалата. С решение на ТЕЛК на ищеца била определена 75 % намалена работоспособност.

Причинените вследствие на трудовата злополука болки и страдания били с най – силен интензитет през първата година и половина след инцидента. По време на лечението си ищецът спазвал предписания постелен режим. В продължение на 10 месеца се придвижвал с помощта на патерици.

Бил почти изцяло обездвижен. Изпитвал болки и в областта на гръдния кош. Имал почти постоянни болки в глезените и лумбалната област на гръбнака. При влошаване на времето и при 1 дълбоко поемане на въздух се появявали болки в гръдния кош. Приемал обезболяващи медикаменти. Видно от издадените болнични листове, ищецът бил неработоспособен в продължение на 451 дни. Заради претърпения инцидент се влошили симптомите на наличното при ищеца заболяване захарен диабет тип 2, което довело до преминаване на лечение с поставяне на инсулин. Освен физическите болки и страдания последиците от злополуката се отразили негативно и върху психическото здраве на ищеца – станал неспокоен, раздразнителен, изпитвал трудности със съня. Получените физически травми не позволили на ищеца да се върне на работа, която извършвал преди злополуката, свързана с изпълняваната от него длъжност „и. – а*“, и бил принуден да напусне работа.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Прави възражение за недопустимост на иска поради липса на процесуалноправна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск, доколкото работодател на ищеца бил „Автомагистрали Хемус“ АД – клон гр.

Златица. По същество оспорва иска. Позовава се на проявена от ищеца груба небрежност при настъпване на злополуката по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, като възразява, че при настъпване на злополуката ищецът е нарушил нормите на чл.16, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП, за което бил признат за виновен с присъда № 8 от 03.06.2021г. на ОС – Плевен по НОХД № 20214400200288 по описа за 2021г. Оспорва твърдените увреждания, както и твърдяната причинно – следствена връзка между тях и процесното събитие. Оспорва претенцията като завишена по размер съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Софийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото намира следното:

От приетия като доказателство трудов договор № 016/29.03.2012г. се установява, че между ответника „Автомагистрали Хемус“ АД, гр. С. (с настоящо наименование „Витез Проспект“) в качеството на работодател и ищеца Л. И. Б. в качеството на работник е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността „а*“. От името на работодателя трудовия договор е подписан от инж. Н. Р., като сключването на трудовия договор е съгласувано с директора на клон Златица. От справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на трудовия договор Н. Р. е представлявал „Автомагистрали Хемус“ АД (с настоящо наименование „Витез Проспект“). При това съдът приема, че след като трудовият договор е сключен от „Автомагистрали Хемус“ АД (с настоящо наименование „Витез Проспект“) от законния представител на дружеството, то работодател на ищеца е именно „Автомагистрали Хемус“ АД, а не „Автомагистрали Хемус“ АД – клон гр. Златица – арг. чл.61, ал.1 КТ, без да е налице изключението по чл.61, ал.2 КТ. Въпреки принципната възможност клон на дружеството да притежава качеството „работодател“ по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ, в случая от сключения трудов договор следва, че именно ответникът е работодател на ищеца и има процесуална пасивна легитимация да отговаря по иска по чл.200, ал.1 КТ. В тази връзка е без значение, че трудовата злополука е декларирана от „Автомагистрали Хемус“ АД – клон гр. Златица в качеството на осигурител на ищеца, след като трудовият договор не е сключен с клона на дружеството, а с принципала.

Съдът приема за установено, че на 13.09.2020г., при действие на трудовия договор, във връзка с изпълнение на заповед за командировка № 17/12.02.2020г. със задача ремонт на строителни машини ищецът е пътувал към обект на „Автомагистрали Хемус“ АД. Ищецът е управлявал л.а. с рег. № * НМ по главен път ПП I – 3 (Бяла – Плевен – Ботевград), като на км 116+286 е претърпял пътнотранспортно произшествие, което е признато за трудова злополука с разпореждане № 510422-27 от 13.03.2020г., прието като доказателство по делото (л.8 от делото).

Съгласно приетото заключение по съдебно – медицинска експертиза, съдът приема за установено, че вследствие на признатото за трудова злополука произшествие ищецът е претърпял следните травматични увреждания : контузии по цялото тяло, които засягат меките тъкани с микрохематоми в тях в различни анатомични области, довели до болки и страдания; контузия на главата – повърхностни кръвонасядания и посттравматичен оток, предизвикали болки и страдания; контузия на мозъка – отчетена е ретроградна амнезия, при прегледа е установено, че състоянието на ищеца е добро – същият е контактен и адекватен; контузия на меките тъкани на гръдния кош, предимно вдясно с развитие на хематоми и оток, водещи до болки и страдания; счупване на 9 – то 2 и 10 -то ребра вдясно – фрактурите на ребрата са придружени с хематоми, оток и болков симптом по време на дишането; открито първа степен счупване на лявата подбедрица, която фрактура е довело до разкъсване на меките тъкани и периоста с патологична подвижност и костен хруст, която фрактура по медико – биологични признаци е довела до трайно нарушена функция на крайника за период, по – дълъг от 30 дни; контузия на дясната глезенна става – развитие на оток с дифузна болезненост в областта на дясната глезенна става, без деформация, предизвикала болки и страдания.

Според заключението проведеното лечение е включвало клинично наблюдение и подготовка за оперативно лечение, хирургична интервенция и медикаментозна терапия. В амбулаторни условия на ищеца е провеждана рехабилитация за възстановяване на обема на движение и мускулната сила на оперирания крайник. Установени са злокачествено хематологично заболяване и увреждане на междупрешлените дискове в поясния и други области на гръбначния стълб, които заболявания според заключението на вещото лице не са в причинна връзка с процесния инцидент, но са довели до увеличаване на възстановителния период.

Вещото лице посочва, че преди процесното ПТП на ищеца е била поставена диагноза „захариен диабет тип 2“, като не може категорично да се заключи, че преживеният стрес от процесното ПТП е основна причина за развитие на усложнения при това заболяване, едно от които усложнения е установената полиневропатия. Вещото лице е заключило, че поставената на ищеца диагноза „увреждане на лумбално – сакралните коренчета на гръбначния стълб“ (диагноза по МКБ „увреждане на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб“) е в резултат на дегенеративни, възрастово – обусловени промени, и не е в пряка причинно – следствена връзка с произшествието. По повод уврежданията, получени в причинна връзка с процесната трудова злополука, на ищеца са издадени болнични листове за временна неработоспособност за период от 401 дни (отговор на последна задача от заключението по СМЕ).

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че болките и страданията, причинени от контузията на тялото и на главата, която травма е повърхностна, са отшумели в рамките на 10 – 15 дни. По отношение на контузията на мозъка вещото лице е пояснило, че след изписване на пациента не били представени документи, от които да се направи извод за развитието на тази контузия. Откритото счупване на лявата подбедрица е с възстановителен период от 10 до 13 месеца. Върху глезенната става не е налице фрактура, а само контузия, като в резултат на това увреждане ищецът е получил оток и обезкалцяване при заболяването зудек.

За претърпените болки и страдания от страна на ищеца вследствие на процесната злополука по делото са събрани свидетелски показания чрез разпита на съпругата на ищеца – Нушка Б.а. Тя съобщава, че след катастрофата ищецът няколко пъти е изпадал в безсъзнание. Получил увреждания и на двата крака, като в единия крак продължавал да изпитва болки и към датата на провеждане на разпита. Поради счупените ребра изпитвал затуднения в дишането около 2 седмици, което било причина и да се забави извършване на операцията по повод получената травма в лявата подбедрица. Болничният престой на ищеца продължил около 20 дни. Около 2 месеца след инцидента ищецът бил изцяло на легло. След това използвал патерици, с които продължавал да се придвижва и към датата на провеждане на разпита. При операцията на лявата подбедрица на ищеца били поставени пирони, които все още не били извадени. След изписване от болницата ищецът се чувствал зле, не можел да става, като за него се грижили свидетелката и дъщеря им. В първите 2 месеца болките били най – силни. В домашни условия била провеждана рехабилитация на ищеца. Той продължавал да приема обезболяващи медикаменти. Походката на ищеца не била възстановена, като се придвижвал с патерици и имал затруднения при ходене и клякане. Постоянно изпитвал болки в краката. Установили, че има полинервопатия – постоянна болка в краката и подуване на краката. След инцидента установили, че и другият крак е счупен, но зараснал накриво и започнали лечение и на другия крак. При ищеца след инцидента се открило и друго заболяване – левкемия. След произшествието възникнала нужда от по – силни лекарства по повод наличното и преди това заболяване диабет. Психически ищецът тежко изживявал събитията, като имал и суицидни мисли.

Съгласно чл.200, ал.1 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, 3 довели до неработоспособност или смърт на работника. Обезщетението за претендираните неимуществени вреди от трудова злополука се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД, вр. чл.212 КТ. Относими към тази преценка са характерът и видът на увреждането, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, конкретните отражения на уреждането в бита на пострадалия работник и др.