Решение № 458 от 09.04.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 458 гр.Пловдив, 09.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 13.02.2020 г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов като разгледа докладваното от председателя гр.д. №40/2020 г. по описа на ПОС, при участието на съдебен секретар Валентина Василева, за се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от 6.11.2019 г. по описа на ПОС от Ю.Х.Т. с ЕГН:********** против решение №366/22.8.2019 г., постановено по гр.д.N395/2019 г. АРС – 4 гр.с., с което е определен режим на лични контакти между бащата Н.К.В., ЕГН ********** и детето Т. Н. В., ЕГН **********: всяка събота и неделя на всяка четна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, както и във вторник и четвъртък на всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълен анализ на доказателствата, че не е в интерес на детето.Иска се да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се определи следния режим на лични контакти на бащата с детето: 1.До навършване на 2 годишна възраст на детето, бащата да има правото да взема детето в съботния ден на всяка четна седмица от годината в дните от 10 ч до 17 ч, както и всяка нечетна седмица от годината в дните вторник или четвъртък за времето от 16,30 ч. до 19,30ч., като бащата да уведомява майката до 20 ч в понеделник на всяка нечетна седмица в кой от дните ще вземе детето, както и за 3 часа на 25.12. /Коледа/ от 16,30ч. до 19,30ч.

2.След навършване на 2 годишна възраст на детето, бащата да има правото да взема детето в съботния ден и в неделния ден на всяка четна седмица от годината в дните от 10 ч до 17 ч, както и всяка нечетна седмица от годината в дните вторник и четвъртък за времето от 16,30 ч. до 19,30ч., през лятото 2 пъти по 5 последователни дни за времето от 10 ч до 18 ч – по време, което да не съвпада с годишния отпуск на майката, както и за 3 часа на 25.12. /Коледа/ и 01.01./нова година/ -от 10ч. до 13ч.

3. След навършване на 3 годишна възраст на детето, бащата да има правото да взема детето в съботния ден и в неделния ден на всяка четна седмица от годината в дните от 10 ч до 18 ч, с приспиване на детето при бащата, през лятото 2 пъти по 7 последователни дни с приспиване, по време, което да не съвпада с годишния отпуск на майката, за Коледните празници на четни календарни години за времето от 12 часа на 31.12. до 12 ч. на 01.01.следващата година, а през четните календарни години за същия период детето да бъде при майката.

4.След навършване на 4 годишна възраст на детето, бащата да има правото да взема детето в съботния ден и в неделния ден на всяка четна седмица от годината - от 10 ч на съботния ден до 18 ч на неделния ден, с приспиване на детето при бащата, през лятото 2 пъти по 10 последователни дни с приспиване, по време, което да не съвпада с годишния отпуск на майката, за Коледните празници- на четни календарни години за времето от 12 часа на 24.12. до 12 ч. на 26.12., от 12 ч на 31.12. до 12 ч на 01.01 следващата година, а за същия период – през нечетните календарни години детето да бъде при майката;

5.Рождения и именния ден на детето родителите ще празнуват заедно за времето не по-малко от 3 часа.

6.Всеки от родителите да има право да бъде с детето на своя рожден ден най-малко 3 часа;

7.За 1 месец през лятото, когато майката ще ползва годишния си отпуск, бащата няма да се ползва от дните за лични контакти с детето ;

8.Режимът при личните и официални празници да се прилага с предимство пред общия режим и го дерогира.

9.при осъществяване на режима на лични контакт, бащата да взема и връща детето в дома на майката.Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от Н.В..

Постъпила е и въззивна жалба от и отговор от Н.К.В. с ЕГН:********** *** против решението на АРС, в частта, с което се определя местоживеенето на детето Т. при неговата майка, както и предоставянето на упражняването на родителските права върху детето на майката, също и срещу определения му с решението режим на лични отношения с детето като недостатъчен с искане за определяне на по-разширен режим; моли в случай, че родителските права отново бъда предоставени на майката, да му се определи по-разширен режим от този по обжалваното решение така, че половината от времето , вкл. празниците и ваканциите на детето – 45 дни през лятната ваканция, детето да е при него; за личните празници, като рождени и именни дни, негови и на детето - то да бъде при него през четните години от 10ч до 17 ч;, а през нечетните – от 17ч до 20,30 ч; да взема детето за 3 дни през коледните празници -24,25,26 декември – през нечетните години и съответно по 3 дни за новогодишните празници -30.12,31.12. и 01.01.следв.година – през нечетните години, както и за 3 дни през великденските празници през всяка нечетна година; не оспорва нуждата на шинирането или носенето на ортопедични обувки, счита, че не са необходими специални знания за преценка как се отразява откъсването на детето от майката; Претендира за разноски.

Постъпил е отговор от Ю.Т. на ВЖ на В., с който счита същата за неоснователна.

ПОС намира, че ВЖ са подадени в законоустоновения срок, поради което се допустими.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявените искове са с пр.осн.чл. 127,ал.2 СК и чл.143 СК.

Във въззивната жалба на Ю.Т. са направени оплаквания, че съдът не е съобразил извънредно ниската възраст на детето, особеностите на здравословното му състояние, необходимостта от следването на стриктен дневен режим, както и негативното отражение при непрекъснатата смяна на обстановката и откъсването от майката за продължителен период от време; не е съобразен режима във времето – че детето ще посещава детска ясла, градина,училище; не е определен режим относно личните и официални празници и през лятото.

С отговора на ВЖ и ВЖ на Н.В. са изложени съображения, че решението на РС е неправилно, в частта, с което местоживеенето на детето е определено при неговата майка, на която са предоставени и родителските права, а той е осъден да заплаща издръжка; че определения му режим на лични контакти с детето е недостатъчен и не защитава най-добрия интерес на детето; съдът не е съобразил и практиката на ВКС, т.5 от ППВС №1/12.11.1974 г., според което отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител също представлява основание за изменение на режима на упражняване на родителските права. В. счита, че следва да му се присъдят упражняването на родителските права, за да се гарантира най-добрия интерес на детето с оглед отчуждителното поведение на майката, констатирано освен в докладите на Центъра за обществена подкрепа-Асеновград, а също и от преписки и докладни записки на РУ-Асеновград. Предложения от майката режим във ВЖ цели да отчужди детето от бащата – иска ежедневно да общува с детето; от доказателствата се установило, че майката отглежда детето с риск, че майката е против всякакъв вид социална намеса и отказва взаимодействие със социалните служби; счита, че детето е в риск по смисъла на §1,т.11 от ЗЗДет, поради това, че родителските парва на бащата са ограничени и съответно детето е без необходимата грижа от негова страна, нарушава му се правото на контакт с бащата, както и да запази привързаността си към него.

От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения във въззивните жалби и отговорите се установява следното:

По въпроса за местоживеенето на детето при бащата и упражняване на родителските права върху детето Т., род.*** г.№1439/27.06.2019 г. на Адм.съд-гр.Пловдив по АХ д.660/19 г. /л.509 от д.РС/е отхвърлена жалбата на Ю.Т. срещу задължителните предписания №П/Д-РР-А-001/25.2.2019 г. на директора на Дир.“Социално подпомагане“Асеновград /л.371 от д.РС/, където е предписано тя да сътрудничи на отдела ако изпълнява заложеното в плана от 06.02.2019 г. за работа с детето; да позволява достъп до неговия дом; да не отказва контакт със соц.служители, да упражнява родителските си задължения в интерес на детето, да осигури среда и обкръжение за нормалното му физическо, нравствено и соц.развитие, да съдействува за поддържане на реална и пълноценна връзка с неговия баща

От социалния доклад /л.558 от д.РС/ се установява, че първоначално майката не желаела да работи с отдел „Закрила на детето“ и да изпълнява възложените й дейности, но вече е налице промяна в нагласите й спрямо задълженията й по плана, подобрена е и комуникацията с органа по закрила на детето; личният лекар д-рХ.П. е посочила, че майката проявява отговорно поведение по отношение здравето на детето Т., определя я като добра и грижовна майка; в доклада е казано, че от раждането до настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка, както и че бащата има възможност и желание да участвува в грижите; и при двамата родители има условия и е осигурено всичко необходимо за детето и неговото правилно отглеждане; че предвид ниската възраст на детето и непрекъснатият му контакт с майката, детето е повече привързано към нея, търси я с поглед и се чувства спокоен в нейно присъствие; в заключение в соц.доклад е казано, че майката полага адекватни грижи за сина си, осигурена му е сигурна и безопасна среда за отглеждане и развитие.

От приетата по делото СПЕ от 17.05.2019 г., изпълнена от в.л.Д.К. /л.443 от д.РС/, неоспорена от страните и според съда обективно и компетентно изготвена, се установява, че преживените от Ю.Т. страхове са травматични, че тя няма психично заболяване и разтсройство на съзнанието, не се води на учет към ПД-Пловдив; има запазена психична годност да взема адекватни решения; може да контролира емоционалните си преживявания; притежава психична годност да полага самостоятелни грижи за сина си, както и да охранява адекватни интересите му. От приета пред АРС СПЕ /л.432 от д.РС/, изпълнена от в.л.Д. В., което съдът кредитирира, се установява, че бащата има добър родителски капацитет, а това което го понижава е неспособността му за ефективни комуникативни модели с майката на детето; че същият трансформира реалността през собствените си нагласи и убеждения и ценностна система, което може да доведе до същностно неразбиране на социалния смисъл на тези ситуации, неприемане на различно от собственото мнение и трудност в преоценка на сигналите, подавани от околните.

От събраните доказателства се установи се, че детето страда от т.н.“***“, а лечението му изисква много грижи и постоянство, за което майката непрекъснато е настоявала пред баща му. Горното не кореспондира с изявленията на бащата, който при разговор със соц.работници е казал, че се интересува от здравословното състояние на детето, но че такава информация не му е давана от майката, поради което може да се направи извода, че бащата е неглежирал този здравословен проблем.

Установи се, че майката е много грижовна, както и че същата има родителски капацитет да отглежда своето дете.

Преценявайки събраните доказателствата в тахната съвпувност,ПОС намира, че с оглед ниската възраст на детето майката е по-важният родител в тези първи години след раждането, и ежедневната му близост с нея е изключително важна в този начален етап от живота му, тъй като създава в детето чувство за сигурност и увереност, което е в основата на по-нататъшното му развитие, поради което на нея следва да се предоставят родителските права по отношение на детето Т., за осъществяването на които следва да се определи местоживеенето му при нея. До същият извод е достигнал и РС, поради което в тази част решението му следва да се потвърди. Бащата следва да заплаща определената от РС издръжка в размер на 200 лв. месечно.

По отношение на режима на лични отношения на бащата с детето:

От показанията на разпитаните по делото пред АРС и ПОС свидетели се установява следното: св.Т. Т. – майка на Ю.Т., с която живее в едно жилище и има преки наблюдения за гледането на детето и навиците, установи, че когато бащата връща детето, то е много нервно, превъзбудено и изморено, непрекъснато мрънкало. При така постановения от РС режим в 4-дневния период, в който всеки ден или през ден детето е при бащата, то спяло изключително неспокойно, събуждало се на 1-2 часа и се успокоявало едва след 2-3 дни