Определение № 18883 от 22.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18883 гр. София, 22.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100111526 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. В.

К., с ЕГН:********** срещу Софийския районен съд. Ищецът поддържа в исковата молба, че е получил поредно "злостно" определение от СРС, 43 с-в, председател на състава съдия Елена Донкова, по гр.д. №5402/2024г., с което е върната негова частна жалба вх.№177505/30.05.2024г. против определение на съда по същото дело от 31.01.2024г. Поддържа, че съдията е отказала освобождаването му от държавна такса по делото, с които свои действия е нарушила основните му човешки права и е ограничен достъпът му до правосъдие, поради което предявява граждански иск срещу СРС за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 евро.

Съгласно чл.2 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна, принципът на служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК, вменява в задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение е доразвито в чл.129 и чл.130 от ГПК. Последната разпоредба предвижда съдът служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, да върне исковата молба.

Актът, от който се твърди да са настъпили твърдените вреди – съдебен акт, постановен по конкретно гражданско дело, с който съдът е върнал частна 1 жалба на ищеца, е част от същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането - осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. "функционален имунитет" на магистратите. Доколкото в процесния случай не се твърди престъпление от общ характер, съдията, постановил процесния акт, има функционален имунитет и не може да носи гражданска отговорност за вредите, причинени от съдебния акт. Поради това и иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим. Предвид обстоятелството, че съдията не носи гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл. 49 ЗЗД и от възложителя на работатата му – съответния съд, в който съдията правораздава.

По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат, само ако противоправността/ неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи/ Опр. № 100/28.02.2020г. по ч.гр.д. № 531/20г., ВКС, III г.о., Опр. № 403/30.01.2024г. по ч.гр. № 68/24г., ВКС, II г.о., Р № 50058/07.07.2023г. по гр.д. № 3192/22г., ВКС, II г.о./. Съгласно възприетото в посочената съдебна практика, както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3192/2022г. на ІІ г.о. и в актовете, към които то препраща (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д.

№ 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г.о., решение №348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са посочените в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на 2 държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им.

В конкретния случай, не се твърди, нито се установява съдията да е извършил умишлено престъпление от общ характер, нито съдебният акт да е отменен. Изложените факти не могат да се подведат и под никоя от специалните хипотези на ЗОДОВ, предвиждащи обективна отговорност на органите на съдебната власт. Ето защо, искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба вх.№107422/08.10.2024г. на СГС и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№11526/2024г. на СГС, I-30 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3