Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4544 от 28.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9260/2022
Вид
Решение № 4544
Подписан
28.11.2022
В сила
04.04.2023
Състав
ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4544 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110209260 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. Н., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ***, срещу електронен фиш Серия Г № 0019601 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се прави искане за отмяната му.

За проведеното на 08.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от управителя Ненчовски, който в дадения ход по същество поддържа жалбата и моли електронният фиш да бъде отменен.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Към 01.07.2020 г. лек автомобил „***“, ДК № *** бил собственост на „***“ ЕООД, с управител С. И. Н..

На 01.07.2020 г. в 17:30 ч. автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0030 в гр. София, по ул. „***“, с посока на движение от бул. „***“ към ул. „***“. Мобилната система, с която било осъществено заснемането, била одобрена съобразно нормативните изисквания, вписана в регистъра на одобрените типове средства за използване под № 5133, с дата на издаване на удостоверението за одобрен тип 20.02.2018 г., 1 със срок на валидност до 20.02.2028 г. След извършена справка в „Гаранционен фонд“ се установило, че към посочената дата автомобилът нямал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид това бил издаден процесният електронен фиш Серия Г № 0019601 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. На основание чл.

638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството-собственик на процесното МПС била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: снимков материал към електронен фиш Серия Г № 0019601; справка от „Гаранционен фонд“; справка относно собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № ***; заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.; удостоверение за одобрен тип средство за използване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1.

Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за доказано безспорно посредством справката от „Гаранционен фонд“, че към 01.07.2020 г. процесното МПС не е имало валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите /каквото се установява и от представеното с жалбата аналогично извлечение/. Собствеността върху МПС се изяснява посредством справката, ангажирана от въззиваемата страна. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнението към него се установява, че техническото средствомобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш - „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. Със заповед № 8121з172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Видно от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, същата изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

При това положение следва, че електронния фиш е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове. Предвид това и съответно релевираното в жалбата възражение е неоснователно и не следва да бъде споделено.

Що се отнася до възраженията в насока незаконосъобразност на електронния фиш обаче, съдът ги прецени като основателни.

Видно от съдържанието на електронния фиш, липсва каквато и да е фактология относно извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице „нарушение на Кодекса на застраховането /КЗ/“, квалифицирано по чл. 483, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, в който смисъл е налице правна квалификация на деянието, но не и описание /задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Още повече, в процесната хипотеза се касае не за отсъствие или неточно описание на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на 2 деянието, а за липсата на каквито и да било такива. Поради това за съда се явява обективно невъзможно да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението спрямо посочената в електронния фиш правна квалификация. Последното представлява нарушение на изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за описание на нарушението, за което се издава електронният фиш, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави волята на наказващия орган неясна и препятства възможността на жалбоподателя, съда и всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

В този смисъл правото на защита на санкционираното лице е нарушено, като същевременно и съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, е съставомерно, и то по цитираната разпоредба, респективно законосъобразно ли е определено наложеното наказание.

Доводите в обратна насока, релевирирани от въззиваемата страна чрез процесуален представител в писмени бележки вх. № 239453/07.11.2022 г. не могат да бъдат споделени, доколкото съответствието на процесния електронен фиш с утвърдения образец не преодолява констатираните нередовности в неговото съдържание, предвид липсата на каквото и да било описание на изпълнителното деяние на нарушението, което се твърди да е извършено.

Поради това съдът прецени, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като процесуално незаконосъобразен, въпреки наличието на обективни доказателства по делото, че към посочената дата за процесното МПС не е имало валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този извод следва от принципното положение, че в административнонаказателното производство наказателното постановление, респективно електронният фиш, имат „обвинителна функция“, предвид което следва да съдържат всички задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние.

Извеждането на съответна воля на наказващия орган по тълкувателен път или въз основа доказателствата по делото, е недопустимо.

С оглед горното, депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0019601 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, издаден срещу „***“ ЕООД, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3