Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 02.10.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 696/2023
Вид
Решение № 270
Подписан
02.10.2023
В сила
01.02.2024
Състав
Гергана Руменова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.16 · Закон за защита на потребителите
  • чл.200 · Закон за защита на потребителите
  • Чл.23 · Закон за защита на потребителите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Враца, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20231420200696 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ,и е образувано по жалба на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК131324923, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя ****, чрез юрисконсулт **** ,против наказателно постановление (НП) №002219 от 28.06.2023 г., издадено от директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл.23, във връзка с чл.16 от ЗЗП, във връзка с параграф 13 /По смисъла на закона/, т.9 „цена за единица мярка" от Допълнителните разпоредби на ЗЗП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на - 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200 от ЗЗП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна, като се излагат подробни доводи и съображения в тази насока. При условията на евентуалност се моли за прилагане на чл.28 ЗАНН.Пак при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на определената имуществена санкция,като се моли за нейното прилагане в минимален размер.Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП е ангажирал писмено становище,с което я оспорва. Излага подробни доводи и съображения.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.Също претендира разноски.

1

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт- наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.

Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № 00 2219 от 09.03.2023 г. за това, че на 15.02.2023 г. търговецът „ Максима България" ЕООД в , стопанисван от него търговски обект, „магазин Т-маркет" в гр. Враца, предлага за продажба на потребителите стоки в насипно състояние, изложени в топла и студена витрина, като не е обозначил единствено цената им за единица мярка /килограм/.

Обозначил е едновременно върху етикет, поставен пред всяка стока и цената за 100 г от същата. Обозначената цена за единицата мярка е изписана с дребен шрифт в долната част на етикета, а цената за 100 г е изписана с едър шрифт в долния десен ъгъл на етикета.

Според отразеното в съставения акт дребният шрифт е трудно забележим текст спрямо основния, който е по-едър /голям/ и лесно видим. Използването на по-едрия шрифт в комбинация с по-дребния, води до заблуждение на потребителите, че цената е по-ниската /за 100 г/ от действителната за единица мярка /килограм/.

На случаен принцип са избрани и описани етикетите на стоки, предлагани за продажба в насипно състояние с обозначени две цени /за 100 г и за 1 килограм/, подробно конкретизирани в акта, за което/и които/ между страните няма никакъв спор.

Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.23, във връзка с чл.16 от ЗЗП, във връзка с параграф 13 /По смисъла на закона/, т.9 - „цена за единица мярка" от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Актът е съставен в присъствие на упълномощено от нарушителя лице и му е връчен. Възражения по акта не са правени от сртана на нарушителя Към АУАН е приложен Констативен протокол № К-274 2356/15.02.2023 година със съответните приложения към него.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, и при идентично описание на фактическата обстановка, наказващият орган издал атакуваното НП № 002219 от 28.06.2023 г., с което за нарушение на чл.23, във връзка с чл.16 от ЗЗП, във връзка с параграф 13 /По смисъла на закона/, т.9 - „цена за единица мярка" от Допълнителните разпоредби на ЗЗП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на - 1000 /хиляда/ лева на основание чл.200 от ЗЗП.

При гледане на делото пред Районен съд Враца са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели: актосъставител,свидетел, присъствал при извършването на проверката и при съставянето на акта, и свидетел - присъствал само при съставянето и 2 връчването на акта. От показанията на свидетелите се установява, че на 15.02.2023 г. е извършена проверка в обект „магазин Т-маркет“в гр.Враца, ж.к.Дъбника,к-с РУМ, стопанисван от жалбоподателя, при която е констатирано гореописаното нарушение, за което е съставен КП № К-2742356/ 15.02.2023 г. със съответните приложения към него.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са безпристрастни, логични, последователни и взаимно се допълват, като се подкрепят и от писмените доказателства.

По делото са събрани и писмени доказателства: КП № К-2742356/ 15.02.2023 г., Заповед № 771/13.10.2022 г. за компетентност на наказващия орган ,, заповед № 342 ЛС/22.04.2015 г. за компетентност на актосъставителя , пи с м о изх.№ М-03319/28.06.2023г.,обратна разписка,писмо изх. № М-03-75/24.02.2023 г. НП №

002219/28.06.2023 г.; акт № 002219/09.03.2023г., Данни от Търговския регистър - стр.31, протокол за проверка на документи № К-0112874/09.03.2023 г. Пълномощно от 09.03.2023г., писмени становища.Приложен е и снимков материал на поставените цени пред проверените стоки.Писмените доказателства и снимковия материал не се оспорват от жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура,и съдържа визираните в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

И актът за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.

Констатираните нарушения и обстоятелствата, при които същите са били извършени, са описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружествотожалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на извършване на нарушенията, както са налице и всички останали реквизити в АУАН съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП съгл.чл.57 ЗАНН.

При преценка на цялата доказателствена съвкупност, според настоящия състав се 3 установяват достатъчно данни за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.23 вр.чл.16 вр.пар.13 т.9 ДР на ЗЗП , изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството-жалбоподател- „Максима България" ЕООД в стопанисван от него търговски обект – „магазин Т-маркет“ в гр.Враца,ж.к.Дъбника,к-с Рум, предлага за продажба на потребителите стоки в насипно състояние, изложени в топла и студена витрина, като не е обозначил единствено цената им за единица мярка /килограм/ според изискването на закона,а е обозначил едновременно върху етикет, поставен пред всяка стока и цената за 100 г от същата.,като обозначената цена за единица мярка е изписана с дребен шрифт в долната част на етикета, а цената за 100 г е изписана с едър шрифт в долния десен ъгъл на етикета.Дребният шрифт е по-трудно забележим текст спрямо основния, който е по-едър /голям/ и лесно видим. Използването на по-едрия шрифт в комбинация с по-дребния, води до заблуждение на потребителите, че цената за единица мярка/1 кг./е по-ниската /за 100 г/ .

Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение, механизма на осъществяването му и неговото авторство.

Чл.23 ЗЗП е категоричен,че за стоки,които се продават в насипно състояние се обозначава САМО цената за единица мярка – 1 кг. съгласно пар.13 ал.1 т.9 ЗЗП. С посочване в табелите/етикетите/ до стоките и друга цена,различна от единицата мярка/1 кг./ жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл.23 ЗЗП и е осъществил състава,визиран в същия текст. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя,че не би следвало да бъде укоряван за поведението си,че предоставя допълнителна информация на потребителите като сочи и цена на разфасовка от 100 г.,тъй като,както се изложи нормата на чл.23 ЗЗП е императивна от една страна и от друга – начина,по който са посочени двете цени,видно и от снимковия материал,който също не се оспорва, неминуемо води до заблуждение у потребителите,тъй като цената за 100 г. е с многократно по-големи букви и тя е тази,която се набива пред погледа на потребителите,които даже не са в състояние да обърнат внимание на цената за единица мярка,тъй като е изписана с много малки букви. Динамичният начин на живот,характерен за по-голяма част от потребителите е друга предпоставка,даваща основание за невъзприемане на установената практика,тъй като забързани в ежедневието си и уморени от работа и напрежение потребителите не са в състояние и не разполагат с време да четат всичко изписано,а възприемат това,което им се набива в очите от пръв поглед,- изписаното с големи букви,което пък от своя страна е заблуждаващо. Нарушена е и разпоредбата на чл.16 ЗЗП,според която продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени,лесно разбираеми,ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение,което в случая не е налице.

Настоящият състав не възприема становищата,изразени в представената от жалбоподателя съдебна практика.Същата не е задължителна,остаряла е, и касае конкретни изолирани случаи.

Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и 4 изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Според съда не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата при извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално, и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая, следва да се отчете и факта, че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.