Решение № 83 от 28.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Марков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901498 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С. чрез процесуалния им пълномощник – адв. И. Д. срещу решение № 310/15.03.2023г. по в.гр.д.№ 1845/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260589 от 17.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 7125/2018 год. по описа на СГС, ГО, 15-ти състав, с което Х. Й. Г., М. П. Г. и М. К. С. са осъдени при условията на солидарност да заплатят на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 59 274.01 швейцарски франка, представляваща част от главница за периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010г. и 27.04.2012г., заедно със законната лихва от 29.05.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 720 лева, представляваща разноски за нотариални такси.

Касаторите поддържат, че решението е недопустимо, необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Считат, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, който следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК, като се позовават на противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Поддържат, че 1 има твърдения за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката, т.е. търсена предсрочно изискуема главница, но същевременно претендираната сума за главница е съобразно посоченото в исковата молба за период до датата на исковата молба – до 28.05.2018г. Касаторите се позовават на процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допълнителни, повторни и тройни съдебни експертизи и в необсъждане на доводите им за нищожност на клаузи в процесния договор. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържат доводите си чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендират уважаване на жалбата, отмяна на атакуванато решение и присъждане на направените разноски по списък.

Ответникът по касационната жалба - „Юробанк България“ АД, не изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание пред касационната инстанция.

С определение № 264 от 08.02.2024г. по т. д. № 1498/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл.2 ГПК – за преценка вероятната недопустимост на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд, е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, предявен за сумата от 59 274,01 швейцарски франка, представляваща част от неплатена заета сума за периода 10.11.2014 г. - 27.05.2018 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36693 от 27.06.2008г., изменен с допълнителни споразумения и договори за встъпване в дълг от 10.11.2010г. и 27.04.2012г., както и сумата от 720 лева, представляващи разноски за нотариални такси за периода 11.04.2018 г. – 27.05.2018 г. по същия договор. Приел е, че не са налице твърдените по жалбата процесуални нарушения, както във връзка с доклада, така и по повод приетите по делото експертизи, които е счел, че са ясни, конкретни и в пълнота отговарят на поставените от страните въпроси, като е посочил, че вещите лица са дали и пояснения въз основа на устни въпроси в открито съдебно заседание. Приел е, че от изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза - обективно дадена въз основа на цялостен анализ на представените по делото доказателства и след направени счетоводни справки в ищцовото дружество, се установявало, че задължението за главница не е погасявано от 10.11.2013 г., за лихвата – от 10.01.2015 г., за таксите - от 08.01.2015 г., за застраховки – от 24.08.2015 г. и че към датата, на която кредитът е обявен предсрочно изискуем е имало неплатени вноски по главница, лихви, такси и застраховки, поради което банката законосъобразно е упражнила правото си по чл. 18, ал. 1 от договора да обяви същия за предсрочно изискуем, считано от 09.03.2018г. и за това кредиторът надлежно е уведомил ответниците.

2

САС е приел за неоснователни доводите, че съдът не може сам да извършва изчисления за размера на задължението, позовавайки се на чл. 162 от ГПК, че когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка. С оглед горното е счел, че въз основа на счетоводната експертиза, приетите по делото доказателства за извършените по договора погасявания и след съобразяване неравноправността на отделните клаузи за капитализиране на лихвите, дължимата по договора за кредит сума за периода 10.11.2014 г. – 27.05.2018 г. е в размер на 88 130.15 швейцарски франка и исковата претенция, която е частична - за сумата от 59 274.01 швейцарски франка, е основателна. Приел е, че съгласно чл. 10, т.3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноски по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение, а с приложените по делото нотариални покани кредиторът е отправил уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е елемент от фактическия състав за основателно предприети принудителни действия, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да платят направените от ищеца разноски за връчване на нотариалните покани, а непогасените нотариални такси за периода 11.04.2018 г. – 28.05.2018 г. са в размер на 720 лева, за която сума претенцията също е основателна. С оглед гореизложените доводи е потвърдил изцяло решението на СГС.

С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок, представляващ касационно основание по чл. 281, т.2 ГПК, е аргументиран с произнасяне на въззивния съд по нередовна искова молба. По същия, настоящият състав на ВКС намира следното:

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното искане и по начина, поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка.

Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съобразно задължителната практика на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените 3 разпоредби, респективно ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Недостатъците на исковата молба, включително и относно обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, могат да бъдат отстранени по всяко време в първоинстанционното производство, а ако същите се констатират за пръв път във въззивното производство, въззивната инстанция следва да процедира по същия начин. В този смисъл постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК от 2007г. съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС вземането за дължимата главница по договора за кредит следва да се счита конкретизирано в достатъчна степен, когато е посочено като глобален размер, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези, които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост. Следователно само непосочването отделно на вноските с настъпил падеж и разграничаването им от тази част, за която се твърди предсрочна изискуемост, не обуславя нередовност на исковата молба и оттам недопустимост на решението на съда.

По същество на касационната жалба:

В исковата молба е посочено, че общо дължимата сума по договора възлиза на 130 181,86 швейцарски франка, като в тази сума е включена общо главница от 98 336,24 шв. франка, сумата от 28 585,35 шв. франка – договорна възнаградителна лихва, 2 799,43 шв. франка – наказателна лихва за просрочие, 298,11 шв. франка – банкови такси, 162,73 шв.фр. – застраховки и 720,00 лв. – нотариални такси. Претенцията е частична, като е посочено, че се търси част от главница в размер от 59 274,01 шв. франка, дължима за периода от 10.11.2014г. до 27.05.2018г. Настоящият съдебен състав намира, че тя е конкретизирана в достатъчна степен, тъй като разграничаването по вноски на падежиралата главница от предсрочно изискуемата главница, не води до неяснота на претенцията. В исковата молба ищецът е посочил, че е обявил надлежно предсрочната изискуемост на кредита, считано от 09.03.2018г., поради което неотразяването в петитума каква част от претендираната главница е с настъпил падеж, и каква предсрочно изискуема не е порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Не може да бъде споделена и тезата на касаторите, че имало признание на иска, обективирано в извлечението от сметка, приложено към исковата молба, в което било посочено, че сумата по главницата била в размер на 3061,77 шв. франка, тъй като това са вноските с настъпил падеж до посочената в извлечението дата – 23.01.2018г., но на втората страница от същия документ като главница е 4 посочена цялата търсена сума от 98 336,24 шв. фр., включваща и обявената за предсрочно изискуема. Предвид горното настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба в процесния случай.

Същевременно е налице друг порок на въззивното решение, на който касаторите се позовават изрично в жалбата си, а именно въззивният съд не е обсъдил твърденията им за неравноправни, респ. нищожни клаузи на договора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и мн.др., въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Необсъждането на въведените своевременно от страната доводи е съществено процесуално нарушение, а в случая касаторите още с отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба са навели и посочи конкретни доводи за нищожност и неравноправност на клаузи от договора, които въззивният съд изобщо не е обсъдил.