Решение № 387 от 09.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5280/2022
- Вид
- Решение № 387
- Подписан
- 09.01.2023
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 12022 от 08.02.2022 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Определение № 16144 от 27.06.2022 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Протокол № 15179 от 26.10.2022 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 12268 от 27.01.2023 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 79205 от 27.06.2023 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 83640 от 06.07.2023 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о · Закон за водите
- чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 387 гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110105280 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „СВ“ АД с със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.
Младост 4 ул. Бизнес парк София №1 сгр.2А срещу Мария С. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ул. Сухата Река, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 11, с който се иска да се установи, че длъжникът дължи на „СВ“ АД, сумата от 2 300, 50 лв., представляваща потребена вода, клиентски № 2800044021 за периода от 11.10.2017 г. до 13.06.2021 г. ведно със законна лихва от 02.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 457,05 лв. за периода от 11.11.2017 г. до 13.06.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че са налице облигационни отношения , които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „СВ“ АД, влезли в сила на 28.08.2016г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника.
Ответникът твърди, че не е потребител и задълженията са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в 1 сгради - етажна собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.
Доказателства за установяване на горното обстоятелство, при условията на пълно и главно доказване, не са ангажирани в производството. Представена е справка от Агенция по вписванията, която обаче касае и друго лице и не удостоверява право на собственост, а че е учредена ипотека. Същата справка не е годно доказателство, посредством което да се установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик от кога и за какви квоти на процесното жилище, за което се твърди да е доставено претендираното количество вода.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, съответно че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на такива услуги. Също в негова тежест да докаже, че е изпълнил точно задълженията си.
От посочената по-горе нормативна уредба следва, че това доказване включва и установяване на факта, че ответникът е собственик/вещен ползвател на процесния имот.
Съдът намира, че представените доказателсва г. от Агенция по вписванията, не са недостатъчни, за да се приеме, че е проведено пълно доказване, че ответникът е бил собственик/суперфициар/вещен ползвател на имота през заявения в исковата молба период, респективно, че дължи заплащане на потребените през същия период в имот вода и ВиК услуги. Тези доказателства не представляват титул за собственост.
Както се посочи, ищецът, чиято е тежестта, следва да проведе пълно, несъмнено, категорично доказване на този факт, а при липса на такова, съдът е длъжен да го приеме за недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства. Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са представени доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че през процесния период именно ответницата е имала качеството потребител на вода и ВиК услуги, в качеството си на собственик на посочения в исковата молба процесен недвижим имот, то не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните, ако счете, че представените от тях доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса от страна на съда в полза на една от страните в производството, респективно до нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да установи в производството, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото производство.
От изложеното следва, че по делото не е доказан един от правопораждащите претендираното притезателно право юридически факти, което е достатъчно за отхвърляне на предявения иск.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са установени и другите юридически факти от сложния фактически състав, пораждащ претендираното субективното материално право в патримониума на ищеца – имотът да е водоснабден и до същия да е доставена и потребена вода на сочената стойност. Не са представени дори фактури дали са издадени. Не са представени и доказателства кога и на какво основание е открита партида на това лице конкретно. За кой период.
Никакви доказателства не са поискани и предоставени и в тази посока, макар съдът 2 изрично да е разпределил доказателственаата тежест на ищеца за тези обстоятелства още с проекта за доклад. Прие пълнапроцесуална пасивност на ищеца, делото остава непопълнено с доказателства, поради което исковете следва да се отхвърлят.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 53 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СВ“ АД с със седалище и адрес на управление гр.
София ж.к. Младост 4 ул. Бизнес парк София №1 сгр.2А срещу Мария С. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ул. Сухата Река, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 11, с който се иска да се установи, че длъжникът дължи на „СВ“ АД, сумата от 2 300, 50 лв., представляваща потребена вода, клиентски № 2800044021 за периода от 11.10.2017 г. до 13.06.2021 г. ведно със законна лихва от 02.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 457,05 лв. за периода от 11.11.2017 г. до 13.06.2021 г.
ОСЪЖДА „СВ“ АД с със седалище и адрес на управление гр. София ж.к. Младост 4 ул. Бизнес парк София №1 сгр.2А да заплати в полза на адвокат Иван – Александър Ч. Н.. – САК, Булстат 179477003 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 400, лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Мария С. Л., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ул. Сухата Река, ВХ. А, ЕТ. 3,. безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр. д. № 5280/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 53 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3