Акт от 07.11.2023, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

Гр. Силистра, 07 ноември 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Елена Чернева при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 71 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба на И.В.С. с ЕГН – ********** ***, против Решение № 2153-18-8 от 31.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо разпореждане № 2175-18-6#1 / 22.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст на лицето, на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата е изразено несъгласие с обжалваното решение в частта относно възприетата от органа категория на труд, положен от жалбоподателя, в периода от 01.01.1989 – 28.08.1995 г., в който е заемал длъжностите „огняр“, „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“ към свинебаза „Янко Забунов“, като се претендира трудът му да бъда зачетен като втора категория в съответствие с разпоредбата на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране по съображения, че е бил работник в свиневъдството. Допълнително изтъква, че приложима е и нормата на чл. 67 във вр. с чл. 66и и чл. 26 от ПКТП.

В тази връзка моли да бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н. Н. - Н., изразява становище, че оспореното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление рег. № 2113-18-285 от 11.05.2022 г. до ТП на НОИ -Силистра жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), към което е представил необходимите документи, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и доход. По заявлението пенсионноосигурителният орган се е произнесъл с Разпореждане № 2113-18-285#1/15.06.2022 г., с което е отказал отпускането на поисканата пенсия, преценявайки, че не са налице условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, нито тези по чл. 68, ал. 1-2 на КСО. Разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на НОИ – Силистра, който е постановил Решение № 1040-18-65/21.07.2022 г., с което е отменил оспореното разпореждане и е върнал преписката на пенсионносигурителния орган с указания да извърши допълнителна проверка във ведомостите за заплати, намиращи се в архивохранилището на ТП на НОИ-Силистра, с оглед събирането на доказателства относно дейността на свинебаза „Янко Забунов“ с. Черногор и по-конкретно дали положеният труд от жалбоподателя в свинебазата може да бъде зачетен за труд, полаган при условията на втора категория. В изпълнение на указанията пенсионноосигурителният орган е предприел действия по събиране на допълнителни доказателства. Въз основа на същите е направена преценката относно правото на пенсия на жалбоподателя, който към датата на подаване на заявлението е имал навършени 59 години, 09 месеца и 24 дни, като е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 09 години 00 месеца и 16 дни и от трета категория – 26 години 04 месеца 22 дни, които превърнати по реда на чл. 104 от КСО възлизат на общ осигурителен стаж в размер на 37 години 08 месеца 12 дни. Пенсионното производство е приключило с Разпореждане № 2175–18– 6#1/ 22. 02. 2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1- 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателя, който го е оспорил своевременно пред директора на ТП на НОИ – Силистра.

Във връзка с оспорването е постановено обжалваното в настоящото производство решение, с което органът е потвърдил разпореждането за отказ по подробни мотиви за това как е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя, въз основа на какви документи и от коя категория е същият. Прието е, че въз основа на събраните в хода на пенсионното производство доказателства се потвърждава извода на пенсионния орган, че докато лицето е работело в свинебаза „Янко Забунов“ в периодите 01.01.1989 г.-31.08.1991 г. на длъжност „огняр“, 01.09.1991г.-30.04.1995 г. на длъжност „водопроводчик“ и 01.05.1995г.-28.08.1995 г. на длъжност „механик-водопроводчик“, съгласно разпоредбите на ПКТП полаганият от него труд е бил трета, а не втора категория, поради което към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице условията по чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като жалбоподателят е навършил изискуемата възраст от 58 г. и 10 м., но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, нито условията по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО, поради ненавършване на необходимата възраст.

С оглед така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за допустима като подадена пред компетентния съд в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ - Силистра е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и в изискуемата форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, позволяващи проверка на материалната му законосъобразност, и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на акта. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Въз основа на тези разпоредби е видно, че за да се признае право на пенсия за ОСВ на жалбоподателя е необходимо същият да е навършил към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията 58 г. и 10 м. и да е работил 15 години при условията на втора категория труд.

Относно навършването на необходимата възраст от жалбоподателя по делото няма спор.Спорният въпрос е налице ли са основания да бъде зачетен при условията на втора категория трудът, положен от жалбоподателя за периода 01.01.1989 г. – 28.08.1999 г. на длъжностите „огняр“, „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“ в свинебаза „Янко Забунов“ и дали след сумирането на този трудов стаж с вече признатия трудов стаж от втора категория до момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ от 09 години 00 месеца и 16 дни ще бъде достигнат изискуемият стаж от чл. 69б, ал. 2 КСО за пенсиониране.

Правото да се определи труда към съответната категория, съобразно характера и особеностите на полагането му, е било предоставено на Министерски съвет на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за пенсиите, понастоящем отменен. В изпълнение на правомощието е бил приет Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 7.04.1998 г.), с който е извършена диференциация на категориите труд съобразно спецификите на отделните производства и дейности.

Видно от ПКТП (отм.) работниците и служителите, които заемат съответните длъжности в структурата на предприятията в широкия смисъл на това понятие, полагат труд от първа категория съответно по чл. 1 до чл. 6л от Правилника.

Трудът, който е втора категория, е обозначен за съответните длъжности от чл. 7 до чл. 65 (Раздел II). В чл. 66 (Раздел III) са посочени работещите, полагащи труд трета категория, а в чл. 66а-66м (Раздел IV) са изброени отделни дейности и отрасли, при които пенсионирането е при специфични, по-благоприятни условия спрямо пенсионирането при труд трета категория. Изброяването на лицата, чиито труд е от първа или втора категория труд не е изчерпателно, защото в чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е въведена обща разпоредба, че трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II на Правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда.

В настоящия случай заеманите от жалбоподателя длъжности са безспорно установени. Основният довод за оспорването на акта жалбоподателят черпи от разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.), визираща по-ниска навършена възраст за пенсиониране спрямо пенсионирането при труд трета категория за работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство, с твърдението, че като работник в свиневъдството има право трудът му да бъде зачетен за втора категория. Изключението по посочената разпоредба обаче касае лицата, които са били непосредствено заети в отглеждането на животните, каквито трудови функции жалбоподателят не е имал.

Длъжностите „огняр“, „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“ не предполагат пряка работа и участие в селскостопанското производство. В разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) за други отрасли има посочване на различни категории персонал и работници диференцирани по различни критерии - например според място на трудовия процес или отрасъл.

Поради това не следва да се прави извод, че работници в животновъдството/свиневъдството е общо посочване на заетите с такава дейност и поради това следва да се причисляват и длъжностите, заети с поддръжка на материално-техническата база в животновъдните обекти (в подобен смисъл Решение № 14239 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14059/2018 г., Решение № 5700 от 09.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2016 г. и др.).

Неприложима е и разпоредбата на чл. 67 ПКТП (отм.), цитирана по-горе. На първо място тази разпоредба е относима към труда на работниците и служителите посочени в раздел I и II на Правилника, а разпоредбата на чл. 66и се намира в раздел IV, в който изброяването на отраслите и дейностите е изчерпателно. Дори обаче това да не беше така и трудът през целия период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност сходна с тази на животновъдите, то след като действащото законодателство към този период не я е отчитало като преференциално условие при пенсиониране, липсва нормативно основание за причисляване на труда към втора категория (в този смисъл решение № 1217 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2020 г.)

Неприложима относно положения от жалбоподателя труд като „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“ е и хипотезата на чл. 26 от ПКТП (отм.), предвиждаща, че трудът, положен от строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително монтажната дейност, във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство, монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. На първо място като „водопроводчик“ и „механик – водопроводчик“ жалбоподателят не е бил ангажиран със строителство, а с поддръжката на вече изградената водопроводна инсталация в свинебазата.