Определение № 1252 от 12.05.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ V- 1252 12.05.2020г. град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав На дванадесети май две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА мл.с.ВАНЯ

ВАНЕВА

Секретар: -

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева частно гражданско дело №698 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от юрисконсулт Десислава Златева като пълномощник на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* против определение №1878 от 19.12.2019г. по гр.д.№407/2016г. по описа на Районен съд- Средец, с което е допълнено определение №1012 от 4.09.2017г. по гр.д.№407/16г. на РС- Средец, като е постановено изплащането на сумата от 300 лв. по вносна бележка Б2416612 от 17.02.2017г. на адв. Анна Стоянова Димитрова от БАК, за особено представителство на основание чл.48 ГПК.

Развити са оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател намира за неприемливо, при липса на процесуални предпоставки за назначаването на особен представител, да се присъждат възнаграждения за такъв въз основа на поведението на ищеца. Счита, че ищецът не следва да бъде санкциониран чрез възлагането в негова тежест на разноски, основанието за чието присъждане не било възникнало. Първоначалния депозит бил внесен от ищеца по недопустими указания на съда. Затова претенцията за възнаграждение в качеството на особен представител, изготвил отговор на исковата молба, била извън правната сфера и процесуалното поведение на претендиращото разноските лице. Намира, че адв.Димитрова не е била конституирана надлежно като особен представител поради непроявление на предпоставките, предвидени в чл.48 ГПК. Затова адвокатско възнаграждение не ѝ се следвало поради липса на валидно законово основание за изплащането му. Единствено в хипотезата на чл.48 ГПК заплащането на възнаграждение за особения представител на ответника било законово задължение на ищеца, но в случая не било осъществено особено представителство на основание чл.48 ГПК.

Моли обжалваното определение да бъде отменено. Неправилен бил и изводът на съда, че възнаграждението се следвало поради това, че липсвало акт на съда за прекратяване на особеното представителство по чл.96 ГПК. Хипотезата не попадала в приложното поле на чл.96 ГПК, а и изводът бил встрани от спора.

Срещу тази жалба е подаден отговор от адв.Анна Димитрова като особен представител на Д.Х. и Д.П.Х., с адрес в гр.Несебър, к.к.

„Слънчев бряг“- Запад, в.с.“Е.“ ап.*. С него жалбата се оспорва като недопустима. Сочи се, че жалбоподателят е реализирал правото си на защита по въпроса дали се дължи възнаграждение на особения представител по чл.48 ГПК в проведените вече съдебни производства. Този въпрос бил разрешен с определение №2457/13.13.2019г. на БОИС, който бил окончателен и с който на районния съд са били дадени задължителни указания за произнасяне по същество, както и да определи и присъди възнаграждение за особения представител, като било посочено и в чия тежест да се възложат разноските. С обжалваното определение районният съд е изпълнил посочените указания. Затова въпросът не можело да бъде пререшаван повторно, в противен случай това щяло да бъде намеса в окончателен акт на еднакви по ранг състави на въззивната инстанция, което освен недопустимо, щяло да бъде и крайно неправилно. Молят жалбата да се остави без уважение като недопустима, поради липса на правен интерес.

Срещу определението е постъпила и частна жалба от адв..Анна Димитрова като особен представител на Д.Х. и Д.П.Х.. С нея е обжалван определения размер на възнаграждението. Сочи се, че в мотивите на обжалвания акт няма произнасяне по какъв начин била формирана постановената сума от 300 лв. и не ставало ясно кои от възраженията по отношение на размера на възнаграждението за особен представител са били възприети или не от съда. Изтъква се, че тези възражения са били направени още с отговора на исковата молба, както и с частните жалби и възраженията към тях. Изложени са подробни съображения, че възнаграждението следва да е в по-висок размер. Акцентира се на това, че приложимия закон е този към постановяване на определение №1012/4.09.2017г. по гр.д.№407/2016г. на РС- Средец, поради което възнаграждението следва да се определи съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, като се сочи, че са предявени искове за главница и лихви срещу две лица, необходими другари. Молят въззивната инстанция да отмени/измени обжалваното определение по отношение на размера на възнаграждението за особения представител, като на адв.Д. се определи и присъди възнаграждение за процесуално представителство за извършените действия в полза на двамата ответници, във всички инстанции.

Срещу втората жалба е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Златева. С нея жалбата се оспорва като недопустима, поради това, че била подадена в лично качество от адв.Д., а не като особен представител на ответниците, понеже същата нямала това качество.

Ответниците нямали правен интерес от тази жалба, понеже уважаването ѝ означавало двамата да бъдат обременени допълнително с разходи, което било абсурдно. От друга страна недопустимо било да се обжалват мотивите на съдебния акт в частта на приетите от съда възражения. На следващо място са развити съображения за неоснователност на жалбата. На адв.Д. не се дължало възнаграждение, понеже нямала качеството на особен представител на ответниците, които не били необходими, а обикновени другари. Заобикалял се и закона за адвокатурата. Развити са пространни съображения за това, че в случая адвокат Д., в разрез с разпоредбата на чл.3 ГПК, се опитвала да черпи права от недобросъвестното си поведение. Моли жалбата да се остави без уважение.

Частните жалби са с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Същите са подадени в законоустановения срок от представители на страни, които имат правен интерес от обжалването му. Жалбите отговарят на изискванията на 260 и чл.261 ГПК и са допустими. Ето защо следва да се разгледат по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Гражданско дело №407/2016г. по описа на РС- Средец е образувано по искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, предявени от „ВиК“ ЕАД, Бургас срещу Д.Х. и Д.П.Х., с адрес в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“- Запад, в.с.“Е.“ ап.*.

Цената на иска е общо 151,76 лв.

Понеже ответниците не са открити на посочения в исковата молба адрес /л.41-46 от делото на СрРС/, с разпореждане от 22.11.2016г. районният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да посочи актуален адрес на ответниците или да представи удостоверение за постоянните им адреси. В указания срок ищецът е поискал да бъде снабден с удостоверение за постоянен адрес на ответниците, както и удължаването на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. На 15.12.2016г. ищецът е представил два броя удостоверения от ОД МВР- Бургас, сектор „Миграция“ /л.57-58/, съгласно които ответниците са граждани на Великобритания и северна Ирландия, като липсват данни за заявени от тях постоянни и настоящи адреси.

С разпореждане от

20.12.2016г. районният съд е указал на ищеца да заяви дали желае съобщението за заведеното дело до ответниците да се извърши чрез публикация в Държавен вестник, като в този случай следва да представи искане за това и декларация съгласно чл.48, ал.1 ГПК ведно с платена държавна такса за публикация в ДВ.

Указанието е изпълнено и на 10.01.2017г. ищецът е подал молба, с която е заявил желание да се приложи разпоредбата на чл.48 ГПК и ответниците да се уведомят чрез публикация в ДВ. Приложени са платежни нареждания за публикация в ДВ за всеки от ответниците, както и декларация от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, че не му е известен адреса в чужбина на ответниците по гр.д.№407/2016г. по описа на СрРС /л.65-66/. На л.73 от делото на СрРС е налично копие от стр.122 на ДВ бр.8/2017г., от което се установява, че такава публикация в ДВ е извършена.

След изтичането на двуседмичния срок за явяване на ответниците в канцеларията на районния съд за получаване на книжата, с разпореждане №128/8.02.2017г. съдът е оставил отново без движение исковата молба и е указал на ищеца да представи вносна бележка за внесен депозит по сметката на съда за особен представител на ответниците Д.П.Х. и Д.Х., в размер на 300 лв.

Такъв е внесен на

17.02.2017г., а на 27.02.2017г. вносната бележка е депозирана в съда.

На 28.02.2017г. районният съд е изпратил писмо до АК-Бургас за определяне на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правна помощ-назначаване на особен представител на основание чл.48, ал.2 ГПК на Д.П.Х. и Д.Х.. От уведомително писмо /л.80/ се изяснява, че БАК е определила за особен представителн на ответниците адв.А.

Стоянова Д..

С определение от

10.03.2017г. /л.80, ръкописно/ и на основание чл.48, ал.2 ГПК районният съд е назначил адв.Д. за особен представител на ответниците и е разпоредил на същата да бъдат връчени преписите от исковата молба и доказателствата, за представяне на отговор на исковата молба.

Адв.Димитрова е подала отговори на исковата молба по пощата, на 18.04.2017г. от името на всеки от ответниците. Отговорите са с идентично съдържание. С тях на първо място е направено възражение за местна неподсъдност на делото на РС- Средец, а по същество исковете са оспорени като неоснователни. С отговорите е отправено и искане да бъде задължена ищцовата страна да довнесе допълнително възнаграждение за особен представител, тъй като са предявени по два обективно съединени иска срещу двама ответници- съпрузи, необходими другари.

С определение №350 от 19.04.2017г., районният съд е счел за основателно възражението за подсъдност , поради което е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС- Бургас. Прекратителното определение не съдържа произнасяне по въпроса за разноските, включително по искането на адв.Димитрова за завишаването им.

Прекратителното определение е обжалвано от ищеца. С определение №1237 от 13.07.2017г. по ч.гр.д.№928 по описа за 2017г., Бургаският окръжен съд е констатирал, че по делото е наличен като доказателство нотариален акт, от който се установяват адресите на ответниците в Обединеното Кралство, поради което е счетено, че изводите на първоинстанционния съд за това, че ответниците са с неизвестен адрес са необосновани. Прието е, че не е налице хипотезата на чл.107, ал.1 ГПК.

Посочено е още, че призоваването на ответниците следва да се осъществи по реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007г. на ЕП и Съвета от 13.11.2007г. По изложените съображения въззивната инстанция е отменила прекратителното определение и е върнала делото на СрРС за продължаване на съдопроизводствените действия по връчване на съдебните книжа на намиращите се в кориците на делото адреси на ответниците, а не по реда на чл.48 ГПК. Видно от мотивите, както и от диспозитива на това определение, въззивната инстанция не се е произнасяла по въпроса за законосъобразността на назначаването на адв.Димитрова за особен представител на ответниците по реда на чл.48, ал.2 ГПК, поради което несъстоятелна е тезата на РС- Средец, както и на частния жалбоподател- ищец, че с това определение е прекратена представителната власт на адв.Д..

След връщането на делото в районния съд, на 19.07.2017г. е постановено разпореждане /л.89, гръб/, с което на ищеца е указано да представи легализиран превод на исковата молба и приложенията, като му е указано, че при неизпълнението им в дадения едноседмичен срок, делото ще бъде прекратено. Разпоредено е още на ищеца да се върне сумата от 300 лв. по вносната бележка от 17.02.2017г. /л.77/, внесена за особен представител, поради отпадане на необходимостта от назначаването за особен представител във връзка с указанията на БОС в определение №1237 от 13.07.2017г. по ч.гр.д.№928 по описа за 2017г., че не са налице основанията по чл.48 ГПК. Указанията са били съобщени на ищеца на 27.07.2017г., като същият не е предприел действия за изпълнението им.