Решение № 56 от 25.03.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Разлог, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200263 по описа за 2023 г.

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на „В.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Д., о.Б., о.Б., у.„Д.“№22, с управител П.П., срещу НП №692979-F691249/24.02.2023 г., издадено от н-ка на о.„ОД“-С. в ЦУ на НАП, Д.„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ НАП, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.), във вр. с чл.66 и чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1, т.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на ЗДДС и на основание чл.185, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 700.00 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излагат се съображения, че в адм. нак. производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на обжалваното НП. Твърди се още, че в НП неправилно е възприета фактическата обстановка и с избирателно позоваване на доказателствата АНО е стигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи. Прави се извод, че видно от приложените доказателства от страна на жалбоподателя не е налице нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Лицето, съставило акта нямало правомощия за това, съответно лицето получило акта не било упълномощено за това действие. Застъпва се довод, че в случай че съдът намери, че дружеството е извършило вмененото нарушение, то следва да се приложи института на чл.28 от ЗАНН. Пледира се съдът да отмените изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради това че дружествотожалбоподател не е осъществило визирания в него състава на адм. нарушение.

При условията на евентуалност се иска съдът да измени обжалваното НП, като наложи санкция в минимален размер съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Претендират се разноски.

АНО - чрез представено по делото писмено становище от юрисконсулт, взима становище за законосъобразност и обоснованост на адм. нак. процедура и обжалваното НП.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

На 07.01.2023 г. е извършена проверка на ТО по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно м.„В.“, в г.Д., у.„Д.“№22, стопанисван от „В.“ЕООД, с ЕИК*. При проверката било установено, че горепосоченото ЮЛ, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. От наличното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150“ с ИН на ФУ DT824756, е установено, че в издадения фискален бон №0006745/07.01.2023 г. продажбата на стока – „бира“ е отразена в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“, в която е следвало да бъде регистрирана стоката, а именно - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка №0089900/07.01.2023 г. на основание чл.110, ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в процесното НП, АНО и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.66 и чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1, т.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС.

На жалбоподателя бил съставен АУАН сер. АN №F691249/07.01.2023 г. Актът бил предявен и връчен на същата дата 07.01.2023 г. на Н.П., в качеството й на пълномощник на дружеството „В.“ЕООД, която е подписала и получила препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което за горепосоченото нарушение и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ от 700.00 лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали - гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел и актосъставител Д.Т.-Т., както и в писмените доказателства по делото: Оригинал на НП №692979-F691249/24.02.2023 г., оригинал на АУАН сер. АN №F691249/07.01.2023 г., Копие на Протокол за извършване на проверка в обект от 07.01.2023 г., Копие на Опис на паричните средства към момента на започване на проверката от 07.01.2023 г., 15 бр. копия на Декларации от лица работещи по трудово/гражданско правоотношение от 07.01.2023 г., Фискални бонове от 07.01.2023 г., Нотариално заверено пълномощно от 15.01.2021 г., Фискален бон №0006745 от 07.01.2023 г. и Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.

Относно показанията на свидетеля Д.Т.-Т., същата на 07.01.2023 г. е извършила проверка на горепосочения ТО, изготвила е Констативния протокол и същия ден е съставила АУАН.

Съдът цени показанията на свидетеля като подробни и логични, без вътрешни противоречия, съдържащи пряка доказателствена информация за осъществената проверка и за установените обстоятелства. В допълнение, показанията на свидетеля Т.-Т. също внасят пряка доказателствена информация, същата е присъствала както на проверката, така и при съставянето на горецитирания АУАН. Горепосочените гласни доказателства намират опора и в наличните писмени доказателства и затова съдът прецени свидетелските показания за достоверни и обективни и ги кредитира изцяло и въз основа на тях и приложените писмени доказателства по делото основава своите фактически изводи.

Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, допълнително спомагат за изясняване и уточняване на фактите по случая. Анализът на целия обем на събраната доказателствена съвкупност позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което не налага подробното обсъждане на доказателствените източници при усл. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Съдът, като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, и във вр. със становищата на 2 страните, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст. НП е връчено лично на упълномощено за това действие лице от управителя на „В.“ЕООД (с приложено по делото пълномощно на л.15) на дата 18.03.2023 г., а жалбата е депозирана в НАП на 31.03.2023 г. – установимо на л.3 от делото. Съдът намира, че лицето получило акта и НП, е редовно упълномощено да получава книжа и да представлява дружеството при образувани адм. нак. производства. Видно от представеното пълномощно, лицето Н.П. е упълномощено да представлява управителя на дружеството в това му качество пред всички органи по повод дейността на дружеството. Макар и общо очертани, правомощията на управителя, който делегира своята представителна власт на друго лице, са законоворегламентирани (сред които дейности е да представлява и дружеството пред държавните органи, ангажиращи неговата отговорност), поради което съдът намира, че не е налице нарушение по повод получаване на АУАН и НП от пълномощника, в каквато насока е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице (срещу което е издадено атакуваното НП) – законния представител на „В.“ЕООД - управителят П.П., при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН) компетентния Рг.РС. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.64, б.„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл.59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

По основателността на жалбата:

Обжалваното НП и съставения АУАН, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената преписка по издаденото НП.

Безспорно установено е както в акта, така и в НП, че нарушението е извършено в мястото, където е използвано процесното фискално устройство, а именно ТО по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ м., стопанисвана от „В.“ЕООД с ЕИК*, в този смисъл съдът намира, че мястото е ясно, точно и коректно посочено.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б.„а” от ЗАНН, вр. чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.47, ал.1, б.„а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр.чл.193, ал.2 от ЗДДС.

Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е установено, че към 07.01.2023 г. актосъставителят Д.Т.Т. е заемала длъжността „Инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП”. Предвид изложеното, актосъставителят безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл.193, ал.2 от ЗДДС, т.е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване или делегиране на права. Лицето, подписало НП – С.С. е заемал към момента на издаването му длъжността „Н-к на О.„ОД”-С. в Д„ОД” в ГД„ФК” в ЦУ на НАП, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС, се доказва от приетата по делото Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от НО по закон съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в ТО чрез фискални устройства, във вр. с чл.66 и чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1, т.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС. Съдът, като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с горепосочената нормативната рамка, формира вътрешната увереност, че както в АУАН, така в издаденото НП е постигната максимално 3 точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира адм. нак. обвинение като процесуално годен фундамент на адм. процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно.

Нарушението е установено на място и е отразено в Констативен протокол от дата 07.01.2023 г. При издаването на АУАН са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН, като същия е съставен на 07.01.2023 г. и в същия ден е връчен лично на упълномощения от управителя пълномощник (пълномощно, находящо се на л.15 от делото). Спазено е правилото и на чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП в рамките на 6 месеца от датата на съставяне на АУАН. Няма допуснати нарушения от съществен характер на процесуалните изисквания за съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието упълномощено от управителя на ЮЛ пълномощник и на свидетел, участвал при установяване на нарушението, като е спазено и правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН – за подписване на АУАН от актосъставителя и свидетеля, и неговото предявяване и връчване.

Двата процесуални документа (АУАН и НП) съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото изискуемата писмена форма е спазена и техните задължителни реквизити също са налице, вкл. обстоятелствата по проверката, неговото фактическо описание и нарушените законови разпоредби (чл.27, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.), като няма различия и противоречия на изложените обстоятелства в съставения АУАН и последващо възпроизведените такива в атакуваното НП.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2959276-89fe-4f32-a5c0-d9b591c77a26