Определение № 61 от 16.10.2023, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Асеновград, 16.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20235310200599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от К. А. М., в качеството му на председател на ППЗК „***“ – ощетено юридическо Л. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив ТО-Първомай от 11.09.2023 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 321/2022 г. по описа на РУ на МВР- Асеновград водено за престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, предл.1, във вр. с чл. 195 ал.1 от НК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически положения от приетите от прокурора, а именно, че вредите причинени на ощетеното юридическо Л. са на много по-висока стойност от приетата от прокурора, като съставомерен резултат на престъплението стойност на отнетата вещ, а именно 270 лева, като се оспорва и заключението на СОЕ-за. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона и продължаване на наказателното производство срещу установения извършител.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.

Разгледана по същество същата e основателна.

Досъдебното производство е водено за престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, предл.1, във вр. с чл. 195 ал.1 от НК, касаещо кражба на метален кардан от бункер за зърно на стойност 270 лева от владението на ППЗК “***“-гр. Асеновград чрез използване на МПС. В хода на разследването за горното престъпление е било привлечен в качеството на 1 обвиняем И. М..

В прекратителното постановление, след като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата, прокурорът е приел, че въпреки, че формално е реализиран съставът на престъплението, същото се явява малозначително и с явно незначителна обществена опасност, поради което същото попада в хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, поради което деянието не е престъпно, което му е послужило като основание за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Първомай е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е направен при неправилно интерпретиране на доказателствата и възприетите в доктрината схващания за малозначителността на престъпното деяние.

Малозначителността на деянието е конкретно негово обществено качество, поради което е необходим внимателен анализ на обстоятелстватау дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения,които са обект на престъплението или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. Този въпрос се разрешава при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, съобразно утвърдените в тази насока разрешения на доктрината и съдебната практика. В това отношение принципно са от значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние (с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта), степента на застрашаване на обекта, общественоопасните последици от деянието, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на персоналната му обществената опасност и др. Нито един от релевантните фактори за преценката на обществената опасност на извършеното не следва да се абсолютизира, но и нито един не следва да се игнорира, защото изводът за малозначителност може да се формулира само при комплексно и изчерпателно съобразяване на всички относими обстоятелства при преценка на относителната им тежест и значение.

В конкретния случай, дори да приемем за релевантна по-ниската от установените от двете експертизи стойност на вещта от 270 лева, въпреки че тя се оспорва от ощетеното юридическо Л., не можем да приемем, че тя е дотолкова незначителна, че да не засяга или пренебрежимо малко да засяга непосредствения обект на престъплението, а именно обществените отношения, свързани със защитата на правото на собственост. Не е съобразено твърдяното от представителя на ОЮЛ значително затруднение, както и реални разходи, които са извършени за възстановяването на липсата на веща-кардана, поради неговото противозаконно отнемане. Самият механизъм на извършване на деянието видно от доказателствата също не сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Видно от записите, деецът е прекарал продължително време на местопрестъплението, а проследяването на конкретните му действия сочи, че същият е извършил продължителни целенасочени действия именно към отнемането на вещта, като е оглеждал района и е изчаквал удобен момент, при който около бункера е нямало хора, като ясно е съзнавал видно от мястото, където е отнел, че тази 2 вещ не е изхвърлена за скрап и не е непотребна, както твърди в обясненията си. В синхрон с това са и показанията на свидетеля М., който заявява, че карданът е бил в много добро състояние преди кражбата и е бил напълно годен за употреба, като е бил важна част от самия бункер за зърно. Не могат да се споделят и доводите, че деецът сам е върнал вещта. Действително същият е предал доброволно кардана,но след като е бил установен като извършител след издирвателни мероприятия и е бил потърсен от органите на полицията, при което същият на практика е нямал друга възможност да облекчи положението си. Не на последно място факт е че деянието е извършено чрез използването на МПС, което води до по-тежката квалификация по чл. 195 ал.1 т.4 от НПК, което по принцип отличава деянието с по-висока степен на обществена опасност. При тази квалификация в закона дори не е предвидена възможност за прилагане на хипотезата на „маловажен случай“ по чл. 194 ал.3 от НК Такава възможност липсва и при конкретното обвинение по чл.197 т.3, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, предл.1, във вр. с чл. 195 ал.1 от НК, където възможните варианти за маловажните случаи са конкретизирани в чл. 197 ал.4 от НК. Следва да се уточни, че за да е малозначително деянието, същото следва по принцип да е лишено от обществена опасност или тя да е явно незначителна, т.е същата при всички случаи следва да е по ниска и от тази на маловажните случаи, а дори те за конкретното деяние не са приложими. Действително сочените от прокурора основания, а именно сравнително ниската стойност на отнетата вещ, връщането на вещта, личните качества на дееца – чисто съдебно минало и добри характеристични данни биха могли да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на престъплението и да служат като многобройни смекчаващи отговорност обстоятелства, но не са в състояние да игнорират напълно обществената опасност на деянието или да я сведат до степен на явна незначителност. Както вече се каза независимо от връщането на вещта след разкрИ.ето на дееца, ощетеното юридическо Л. е претърпяло значителни вреди от престъплението, тъй като е било принудено да възстанови бункера чрез закупуването на нов кардан, като ремонтът е бил на стойност 1300 лева. Тези щети, въпреки че не са съставомерни, все пак са пряка и непосредствена последица от престъплението, тъй като ОЮЛ не би ги сторило, ако не беше откраднат карданът. Всички изложени съображения изключват възможността конкретното деяние да бъде квалифицирано като „малозначително“ и като такова с явно „незначителна обществена опасност“, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТО-Първомай за продължаване на наказателното производство срещу обвиняемия.

Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.3, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив ТО-Първомай от 11.09.2023 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 321/2022 г. по описа на РУ на МВР- Асеновград, водено за престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, предл.1, във вр. с чл. 195 ал.1 от НК.

3

ВРЪЩА делото на РП-Пловдив ТО-Първомай за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив ТО-Първомай, обвиняемия И. М. и неговия защитник – адв. *** и на ОЮЛ - ППЗК „***“-гр.

Асеновград.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7- мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4