Решение № 644 от 05.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря М. Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100502858 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №7272 от 28.06.2022 година, постановено по гр.д. №41627 по описа на СРС, 50 с-в са отхвърлени предявените от М. К. К. срещу Т. И. Р. и С. К. Р. искове за признаване правото на собственост и осъждане предаване на владението върху паркомясто №1, находящо се в гр. София, ул. ****, пл.

13,96 кв.м, ведно е 14,28 % ид.ч. от общите части на гаражно помещение СОС с идент. №*** по КК и КР на гр. София.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата М. К. К., която излага доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Според въззивника, при постановяване на решението СРС не е обосновал легалния статут на процесната площ и дали тя е самостоятелен обект на собственост, предвид това че е предвидено и разположено в подземен паркинг на сграда. Смята за неправилен извода на първоинстанционния съд за недействителност на договорът за покупко1 продажба, с който ищцата придобива правото на собственост и посочва, че обектът е предвиден в инвестиционния проект на сградата с проект преработка-екзекутив от 31.03.2003 г., като в допълнение са налице всички условия за тълкуване волята на страните по нотариалния акт, валидно да прехвърлят част от подземния паркинг и в този случай да се приложи принципа на правна конверсия по така съставения нотариален акт. Оспорва извода в съдебното решение за недействителност на придобивната сделка, осъществена през 2001 година, поради това че тогава проект преработкаекзекутива все още не е бил одобрен и не е имало съществуващ обект на правото на собственост и съответно на прехвърлителна сделка. По отношение на доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила въззивника посочва, че не са обсъдени наведените от него възражения при и по повод преценката на показанията на св. Д.К., в качеството му на праводател на ответниците на несъществуващия гараж №1 и заинтересовано от изхода на спора лице, в който би могъл да бъде привлечен като трето лице – помагач. Посочва се във въззивната жалба, че не са обсъдени разминаванията в свидетелските показания между св. К. и другия свидетел на ответниците – Д. по отношение на съществени елементи от спорния обект.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответниците Т. И. Р. и С. К. Р. са подали отговор на въззивната жалба, в който са изразили становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отправят искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат доводи за правилни и обосновани изводи на първоинстанционния съд като допълват, че са собственици на основание Нотариален акт за покупко продажба на гараж № 1, придобит от праводателя Д.Д. К. и владението е предадено на ответниците. Допълва още, че соченото от ищцата паркомясто № 1 не съществува, позовавайки се на твърденията, посочени в СТЕ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба на М. К. К. срещу Т. И. Р. и С. К. Р., с която са предявени искове по чл.108 ЗС за признаване правото й на собственост и осъждане на ответниците да предадат владението върху 2 следния недвижим имот: „Паркомясто №1, находящо се в гр. София, ул. ****, пл. 13,96 кв.м, ведно е 14,28 % ид.ч. от общите части на гаражно помещение СОС с идентификатор №*** по КК и КР на гр. София.

Страните не спорят по установените от първата инстанция обстоятелства и фактическата обстановка е била правилно установена от първата инстанция, като по идентичен начин същата се възприема от настоящата инстанция.

Ищецът обосновава своята материална легитимация по спора със закупуване на обекта по договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №110, т. V, per. № 5291, нот.дело №718/2006 г. на Нотариус с per. №210 на НК, вписан в Служба вписвания с вх. peг. №77844/15.11.2006г., Акт №174, дело №51386/2006 г. В договора е посочено, че на 15.11.2006 г. М.Р.Г. прехвърля на М. К. К. правото на собственост върху апартамент №1, находящ се в гр.София, ул.****, заедно с 1/2 ид.ч. от площадката пред асансьора с площ от 3,12 кв. м, заедно с 5,26% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XIV-20 от кв.230, м.

„Лозенец“; апартамент №2, находящ се в гр.София, ул. ****, заедно с мазе №11 и №12, заедно с % ид.ч. от площадката пред асансьора с площ от 3,12 кв. м, заедно с 08,07% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, както и паркомясто №1, находящо се в общото гаражно помещение в сградата, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: подход за маневриране, паркомясто №2, двор, калкан, заедно е 14,28 % ид.ч. от общите части от общото гаражно помещение в сградата и от правото на строеж.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че праводателят на ищеца се легитимира с договор /Нотариален акт (НА) за продажба на недвижим имот №47, т. IV, нот. дело №373/2006 г. на Нотариус с peг. №210 на НК, вписан в СВ вх. peг. №44887/13.07.2006г., Акт №81, дело №28340/2006 г./, според който на 13.07.2006 г. П.Г.П. и С.В.П. продават на М.Г. апартамент №1, находящ се в гр.София, ул. ****, заедно е ½ ид.ч. от площадката пред асансьора с площ от 3,12 кв. м, заедно с 05,26% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XIV-20 от кв.230, м.

3

„Лозенец“; апартамент №2, находящ се в гр.София, ул. ****, заедно с мазе №11 и №12, заедно с ½ ид.ч. от площадката пред асансьора с площ от 3,12 кв. м, заедно с 08,07% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, както и паркомясто №1, находящо се в общото гаражно помещение в сградата, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: подход за маневриране, паркомясто №2, двор, калкан, заедно е 14,28 % ид.ч. от общите части от общото гаражно помещение в сградата и от правото на строеж.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №35, т. VII, рег.№5874, дело №1111/2003 г. на Нотариус с per. №210 на НК, вписан в СВ с вх. peг. №52768/23.12.2003г., Акт №13, дело №39828/2003 г., на 23.12.2003 г.

М.В. Д.а и Д.В. Д. продават на С.В.П. недвижими имоти, изградени в груб строеж - апартамент №2, находящ се в гр.София, ул. ****, заедно с мазе №11 и №12, заедно е 1/2 ид.ч. от площадката пред асансьора с площ от 3,12 кв. м, заедно с 08,07% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, и паркомясто №1, находящо се в общото гаражно помещение в сградата, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: подход за маневриране, паркомясто №2, двор, калкан, заедно с 14,28 % ид.ч. от общите части от общото гаражно помещение в сградата и от правото на строеж.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №139, т. I, peг.

№2924, дело №133/2001 г., вписан в СВ с вх. peг. №9824/17.04.2001г., се установява, че на 17.04.2001 г. М.В. Д.а придобива от „К.-**“ ЕООД и „П.К.**“ ЕООД правото на собственост върху недвижими имоти, построени на груб строеж - апартамент №2, находящ се в гр.София, ул. ****, в жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж с гаражи и мазета, партерен етаж, пет жилищни етажа и две нива с мезонети, заедно с мазе №11 и №12, заедно с 1/2 ид.ч. от площадката пред асансьора с площ от 3,12 кв. м, заедно с 08,07% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, и паркомясто №1, находящо се в общото гаражно помещение в сградата, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: подход за маневриране, паркомясто №2, двор, калкан, заедно с 14,28 % ид.ч. от общите части от общото гаражно помещение в сградата и от правото на строеж.

4

Ответниците претендират права на собственост на основание договор оформен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №100, т.

Ill, peг. №10330, дело №409/2016 г. на Нотариус с peг. №053 на НК, вписан в СВ с вх. peг. №61763/07.10.2016 г., Акт №147, дело №44867/2016 г. Според описаното в него, на 07.10.2016 г. Д.Д. К. продава на Т. И. Р. и на С. К. Р. апартамент №13, находящ се в гр.София, ул. „****, с избено помещение №5, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, и гараж №1, находящ се в сградата, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: гараж №2, коридор и шахта, заедно със съответните ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Праводателят на ответниците черпи своето право на собственост от договор за продажба, съгласно НА №66, т. Ill, peг. №3670, дело №428/2005 на Нотариус с peг. №049, вписан в СВ с вх. peг. №56228/02.11.2005г. - на 02.11.2005 г. Д.Д. К. придобива от Х.Б.Х. правото на собственост върху ап.

№13 и гараж №1, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: гараж №2, коридор и шахта, заедно със съответните ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Посочено е, че при съставяне на акта е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, т. II, нот. дело №262/2004 г., вписан в СВ с вх. peг. №37655/08.09.2004 г., съгласно който Х.Б.Х. придобива от „К.-**“ ЕООД и „П.К.**“ ЕООД правото на собственост върху недвижими имоти - апартамент №13 и гараж №1, последният, находящ се в сградата, със застроена площ от 13,96 кв.м, при съседи: гараж №2, коридор и шахта, заедно със съответните ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

От Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда №120/20.12.1999 г. се изяснява, че „К.-**“ ЕООД и „П.К.**“ ЕООД са приематели на правото на строеж и суперфициарни собственици на сградата и самостоятелни обекти в него, с изкл. на ап. 1,6-8. Видно от акта правото на строеж обхваща жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж с гаражи и мазета, партерен етаж, пет жилищни етажа и две нива с мезонети. В акта е посочено, че страните, при условията на чл. 66 и чл.ЗЗ от ЗС, дават съгласие да се разпореждат с обектите, тяхна собственост.

5

Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, които настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се местополога процесния обект, е въведена в експлоатация на 31.01.2003 г., когато е одобрен проект „Преработка - екзекутив, разпределение на кота -2,80 (сутерен)“ за действително извършените строителни и монтажни работи. В експертизата е посочено, че този проект кореспондира с проекта от 01.06.2000 г. като допълнително са изобразени сигнатурно и разпределени в номер и триъгълен знак шест паркоместа в подземния паркинг. Според НА от 17.04.2001 г., праводателят на ищеца придобива от строителя паркомясто №1 по одобрен архитектурен проект от 01.06.2000г., а по НА от 08.09.2004 г. праводателят на ответниците придобива гараж №1 по одобрени архитектурни проекти от 06.06.2003г.-екзекутив. В последното изменение на архитектурния проект няма обособен гараж №1, предвидени са само 2 бр. паркоместа в общото пространство и 4 бр. в клетки, но неотделени от общото гаражно помещение. Според експерта, не съвпада местоположението на гараж №1 по първоначален проект от 1998г. и местоположението на паркомясто №1 по изменен арх.проект, но има частично припокриване предвид описаните граници и площ в титулите за собственост.