Решение № 14102 от 07.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14102 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110129600 по описа за 2022 година

Предявен е регресн иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД срещу С. О., като собственик на пътя, на който е настъпило процесното застрахователно събитие от 10.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване исковата молба , до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на пътното платно, намиращо се на бул. С. Ш. в гр. София, преди изхода за с. Б., е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка, в която на 10.10.2021 г. ., е попаднал описания в исковата молба амтомобил.

Поддържа, че собственикът на увредения автомобил е бил страна по договор за имуществено застраховане „Автокаско” с ищеца, като след настъпване на твърдяното застрахователно събитие застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в полза на дружеството, извършило ремонтните дейности в размер на 307.17лв.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявения регресен иск, както и това, че твърдените вреди са настъпили именно в резултат на попадане на л.а. в дупка.

Твърди, че липсват доказателства за наличие на дупка в посочения участък.

Поддържа, че е налице и съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от 1 изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Относно възражението на ответника, че не е доказано действително застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, съдът намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на .описания в исковата молба автомобил съществувало застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане “Автокаско”, по който е уговорено разсрочено плащане на вноските по застрахователната премия.

Следва да се има предвид, че липсата на доказателства в хода на делото за извършено пълно плащане на застрахователната премия от собственика на застрахованото имущество е ирелевантно предвид изплатеното му от застрахователя застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие, с което последният недвусмислено е признал за действителна и съществуваща договорната обвързаност помежду им по застраховка "Каско", а от друга - неизпълнението на задължението на застрахования да заплати съответната вноска от разсрочената застрахователна премия има единствено за правна последица - пораждане на потестативно право за застрахователя да прекрати застрахователния договор, което последният може да упражни или не по своя едностранна преценка. Следователно отсъствието на ангажирани в хода на делото доказателства за предприето от ищцовото дружество прекратяване на процесния договор за застраховка, изключва твърдяната в исковата молба договорна обвързаност по имуществена застраховка с ищеца- застраховател и собственика на увредената застрахована вещ да е била преустановена към релевантния за спора момент - 10.10.2021 г., поради което извършеното плащане на застрахователното обезщетение е породило разпоредените от закона регресни права за застрахователя ищец.

От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на уведомление от собственика на увреденото имущество при ищеца е образувана ликвидационна преписка, назовавана „щета № 047041212152913, ”, по която иастрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в полза на дружеството, извършило ремонтните дейности в размер на 307.17лв.

По делото е обявено с проекта на доклада по делото от 15.08.2022 г.., за безспорно 2 обстоятелството, че процесният пътен участък част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от С. О..

Определението, обективиращо проекта на доклада по делото, съдържащ изявление, с което горното обстоятелство е обявено за безспорно, е връчен на представител на ответника, като в първото открито съдебно заседание, проведено по делото на 02.12.2022 г. процесуалният представител на ответника не направи възражение срещу проекта на доклада по делото и същият бе обявен за окончателен с нарочно определение, постановено в тази насока.

По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици. От друга страна, тази улица не е обявена за част от републиканските пътища с Решение № 945/01.12.2004 г. на МС за утвърждаване на списък на републиканските пътища. Следователно, процесният участък от пътя, намиращ се в гр. София не е път от републиканската пътна мрежа.

Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като собственикът на процесната улица – С. О., е бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други, както и да осигури чрез свои служители и работници поддържането на уличното платно в изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности (дупки). Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска собственост.

Относно твърдението на ответника, че е положил грижата на добър стопанин при стопанисването на процесния пътен участък, възлагайки извършването на действия по ремонтирането му на третото лице помагач, съдът намира следното, а именно:

От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца и третото лице помагач е сключен Договор от 24.06.2019г.., съгласно който възложителят Столична община е възложил, а изпълнителят "Трейс Груп Холд" АД се е задължил да извършва на територията на Столична община – I зона "Райони Витоша, Лозенец и Триадица" дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Съгласно т. 1.1.1 от Договора за посочените в списък – Приложение 6, улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 6 ниво на поддържане. Съгласно т. 1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 6, изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и текущ 3 ремонт на база конкретни възлагания при необходимост.

Съгласно депозирания към отговора на исковата молба протокол № 4 по бул. С. Ш. в участъка между ул. О. п. до ул. С. по възложение на ответника третото лице помагач е извършило следните СМР, а именно: направа асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон с дебелина съответно от 4 до 6 см. До 50кв.м.

Протокол № 4 е изготвен и подписан на 23.06.2021 г., т.е. в период предшестващ протичане на процесното ПТП.

Следва да се отбележи, че съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г за съставяне на актове и протоколи по време на строителството съставените и оформени съгласно изискванията на Наредбата актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация / приемане / на строежите.

Ето защо съдът приема за доказано твърдението на ответника, че по негово възложение третото лице е извършило описаните в протокол № 14 СМР на процесния пътен участък. Както се посочи по-горе описаният протокол е съставен няколко месеца преди протичане на процесното ПТП и не удостоверява състоянието на пътната настилка към момента на реализиране на описания пътен инцидент, като евентуалната поява на неравност в положената пътна настилка е основание за ангажиране гаранционната отговорност на изпълнителя, а не освобождава изпълнителят от отговорност по настоящата искова претенция.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – В. А. и А. А., които съдът кредитира като преки и непосредствени се установява, че са били участници в ПТП, при което свидетелят А. е управлявал автомобил, застрахован при ищеца по бул. С. Ш., посока с.

Б. при което е попаднал в неравност на пътя. Съдът намира, че свидетелските показания касаят именно процесното ПТП, доколкото свидетелят А. изрично заяви, че „До този момент с гумата не съм участвала в пътен инцидент, както и че инцидента е станал „някъде втората седмица на октомври“.

Ответникът твърди, а и не представя докозателства в тази насока свидетелят А. да е притежавал или да е ползвал по договор за лизинг друг застрахован при ищеца автомобил, с който да е претърпял пътен инцидент, поради което съдът намира, че показанията на свидителите касаят ПТП с участието на процесния автомобил, който се е реализирал на описания в исковата молба пътен участък.

От свидетелските показания се установява, че на мястото около пътната неравност не са били поставени обозначителни знаци за нейното съществуване като същата не е била обезопасена.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като преки и непосредствени като с оглед събраните гласни доказателства по делото и неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че описаните в протокола за ПТП и в Описзаключението вреди съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно 4 попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя (дупка).

Следователно, по несъмнен начин е установено в процеса на доказване в настоящата съдебна инстанция, че е настъпило процесното застрахователно събитие. От друга страна, от неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че описаните в протокола за ПТП вреди съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя (дупка).

Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесната улица, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на неравността (дупката), която не трябва да създава опасност за движението по улицата.

Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие) което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело обратно доказване не е проведено. В този смисъл са и мотивите към Решение № 1809/7.12.99 г. по гр.д. № 654/99 г., IV г.о.